"О, моя простичка, и бедничка, и хитричка, и умничка, и набожна, и безбожна, и измъчена, и изплашена, но храбра Българио..."
Дано повече хора в България, особено политици, да отворят томчетата на Щастливеца (отдавна неиздавани) да прочетат неговите фейлетони, неговите ненатрапчиви, деликатни уроци по състрадание, човещина, почтеност, идеализъм, морал, култура, ценности, политическа последователност, русофилство, славянофилство..., а също и неговите призиви да не се примиряваме, да не сме търпеливи в страданията, в беззаконието, в шмекериите и в насилието на властите.
Цяла енциклопедия
е нашият Алеко Константинов! И не само в литературното си творчество. Своите социални и политически идеи, социалната си чувствителност и непримиримост Щастливеца защитава с цената на живота си, а преди това и през всичките си дни и с битието си на кристално честен, неподкупен и последователен борец срещу алчността, безпардонността, мизерията и жестокостта на първия български капитализъм. Той и заради това е в редицата на убитите български поети и писатели - Хр. Ботев, Никола Вапцаров...
Дано повече хора да разтворят страниците, изписани и завещани от Алеко Константинов. Защото в последните десетилетия Алеко е четен само от хора с разкъсани сърца и умове от отчаяние, огорчение, безнадеждност и омерзение. През първата половина на ХХ век Иван Хаджийски, когато задълбочено изучава и пресъздава времето на Алеко Константинов, написа: "Официална България стана страна на дребни шмекери и дребни хора. Малкото големи хора на нашата едра буржоазия, хора от голям стил и класа като Михаил Маджаров, които противно на личните си интереси имаха куража да казват жестоките истини право в лицето на управляващите върхове от собствената си класа, естествено остана в сянка... Нашата буржоазия не можа да си създаде съответен стил, който да стане господстващ стил на нашия обществен живот, да стане традиция, средна мярка за човека..."
Но в същите тези условия се роди и създаде един неповторим талант, един дух и една личност, превърнала се в духовна висота на нацията след Освобождението - Алеко Константинов. Той е
олицетворението на идеализъм
на чистота на нравите и душата, на гражданска смелост, будна обществена съвест, на честност и безкористност. Роден от средите на народа, на най-будната и интелигентната, патриотична и русофилска част, от родители с духовни ценности, за които патриотизмът, хуманизмът, волята за свобода и независимост на народа са смисъл и цел на живота, на техните деца и поколения. Години след смъртта на Алеко Константинов друг един хуманист и славянофил - Боян Пенев, го оценява като личност и обществено присъствие: "Алеко е един от ценните, бихме казали, идеалните личности в историята на българската интелигенция - онези личности, които наложиха отпечатъка върху живота на нашата младеж през 90-те години. При това тяхната характеристика ще се свързва не толкоз с политическите им възгледи, колкото с моралната страна на тяхната личност... Това, което ние особено ценим у Алека и което бихме желали да бъде константна сила в живота на българската интелигенция, то е именно тая нравствена воля, нейното благородство и нейната непоколебимост."
Родът на Алеко Константинов е свързан с националноосвободителните борби. Баща му - търговецът Иваница Хаджиконстантинов, е културен, прогресивен човек, с аристократичен дух, изкусен разказвач, с чувство на хумор, а майка му - Тинка, е нежна, с лирична душа жена, забележителна със своята чувствителност и деликатност. В бащиния дом на Алеко в Свищов - обкичен с цветя и килими, по време на Руско-турската освободителна война, е радушно посрещнат и отсяда руският император-освободител Александър II. В следващите години след Освобождението юношата Алеко Констнатинов продължава и завършва своето гимназиално образование в гр. Николаев в известния пансион на Тодор Минков, където в тези години е ученик и Георги Кирков. А след това завършва право в Новорусийския университет в гр. Одеса.
Двамата руски възпитаници Алеко Константинов и Георги Кирков освен като ярки обществени и политически дейци са и забележителни автори на фейлетони и сатира и наследници на яркия талант на Христо Ботев. Високообразован,
блестящ професионалист и интелектуалец
изключително обаятелен като личност, с впечатляваща външност, Алеко би могъл да се нареди сред най-влиятелните политици, като преуспяващ фабрикант или собственик, като висш държавен служител в нова България. Но и той, както е писано и за неговия съученик Георги Кирков, би могъл да стане, какъвто пожелае, но остава верен на себе си, на идеите си, на истинските народни корени и морал. Алеко Константинов избира постоянните политически преследвания и уволнения от системата на правосъдието, безуспешното кандидатиране за народен представител, непрестанната борба с корупцията, беззаконията и прозападната политика и преследвания на Фердинанд и Стефан Стамболов.
В годините на политическата и Стамболовата непоносимост към Русия и славянството Алеко Константинов е в центъра на събитията около създаването и дейността на дружество "Славянска беседа", което първо обединява славянофилските и русофилските настроения на българската интелигенция и общество. За него един от създателите на дружеството Н. Николаев пише: "В "Славянска беседа" също доминираше незабравимият Алеко... Той бе олицетворение на акуратност и чистота на душата. Великолепен човек. Незабравими времена на идеализъм и чистота на нравите."
В ръководството на "Славянска беседа" Алеко Константинов работи години наред със своя братовчед Иван Шишманов, а още с Иван Вазов, Марин Дринов, Антон Безеншек, Стоян Михайловски и други дейци. В своето творчество той дори оставя един малко известен стих, в който синтезира своите идеи и положителното, и градивното в дейността на "Славянска беседа":
Славянска беседа е мирна ограда
за дружба сърдечна, за чиста услада.
Страстта тук немей.
Тук Българин е Сърбин и Чех със Словак,
Хърватин със Словенец и Русин с Поляк,
по братски живей!
Около този духовен кръг Алеко Константинов поставя началото и на организираното туристическо движение в България с Урвич-клуб.
Политическите идеи и политическото и интелектуалното обкръжение на Алеко Константинов са свързани с русофилството, с
обичта му към Русия
наследени от семейната среда, от годините на обучението си в Русия и верността към българската народна традиция. Това е отпечатано завинаги и в сатирата му, където често не пропуска да припомни за Стамболовата омраза към Русия: "Мигар Стамболов на 1 януари 1894 година не е получил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка, стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опашката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бълхата отиде, та се не видя." Политически пейзаж, който ни напомня и за днешния ден...
Алеко Константинов е Човекът, който във времената на келепира и политическия цинизъм поставя духа, духовното начало и идеализма като принцип на човешката същност. Със своето творчество, със своя професионален опит на юрист, на човек, на гражданин Алеко Константинов се стреми да внесе нов тон в отблъскващата обществена действителност, да насочи развитието и българите към друг път и друг морал.
С безпощадната си критика и със злободневните си произведения срещу тиранията и корупцията, срещу капитала, който задушава личната свобода, Алеко изразява настроенията и идеите на най-будната демократично настроена българска интелигенция. В условията на политическите преследвания и терор това е и проява на гражданска смелост, на будна обществена съвест, на съхраненото
"царствено величие" на големия българин
за което заплаща с живота си.
Алеко преживява и ужасна семейна трагедия - за няколко години загубва родителите и трите си сестри и в ужаса на най-големите си страдания намира сили да се нарече "Щастливец". Щастливец е Алеко и когато пише за политическата и социалната действителност на България. И тогава той възкликва: "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България", въпреки, че често няма дори четиредесет и пет стотинки да си купи тютюн. В същото време, както пише той, "нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара".
В своята изповед, наречена "Страст", Алеко Константинов прави най-точната и най-блестящата характеристика не само на първия български капитализъм, чийто съвременник е той, но и на днешния, който българинът мъчително преживява, без да се е родил и да го е описал съвременен Алеко.
Затова пък Алеко Константинов ни е завещал: "Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени, ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на унижението и лакейството... и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец, и се успокоявам."
Днес са милиони българите, които трябва да сме също толкова щастливи, горди, достойни, но и непримирими като великия Алеко, който ни остави истините за нашето минало, а и за настоящето, който сякаш днес, с нашата мъка е изплакал: "Българио, майко моя... дали там ще може да те познае твоето чедо, о, моя простичка, и бедничка, и хитричка, и умничка, и набожна, и безбожна, и измъчена, и изплашена, но храбра Българио..."
Поклон...
Източник: вестник „ Дума“, 22.01.2013 г.
С незначителни съкръщения !
