Един от славните синове на дупнишкия пролетариат е помощник-кметът на славната Дупнишка комуна Крум Манев Марков. Роден е в многолюдно семейство на 29 юни 1882 г. в гр. Дупница. Баща му Мане Марков е работил като надничар в кожухарницата на заможните си братовчеди Стефан и Панко Маркови.
Още като юноша Крум Марков вижда жестоката експлоатация, терор и безправие. Проникнали дълбоко в душата му, те оказват голямо влияние върху социална та му целеустременост.
Като ученик в осми клас Крум Марков е вече член на тайния македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев", като съхранява архивата и знамето. След три месеца е избран и за председател на кръжока. Основаният таен марксически кръжок изгражда окончателно мирогледа на малкия Крум. Не закъсняват и първите прояви — организирана е ученическа стачка против съществуващите в училището реакционни порядки. Крум Марков е един от най-активните участници. Макар и с осмокласно образование, започва работа в Българска народна банка. Буден и умен, той не пропуска възможност да разширява знанията си.
През 1900 година 9 души поставят началото на социалдемократическата организация в гр. Дупница. Между основателите е и Крум Марков. Началото е трудно. То започва с реферати, сказки, вечери за политическа просвета и знания. Банковото ръководство скоро забелязва тези прояви на Крум и решава да се освободи от младия комунист, като го премества на работа в по-малък банков клон в село Новоселци. През 1906 година той получава телеграма лично от Георги Димитров да замине за гара Новоселци и да подготви техническата работа за избор на стачен комитет във фабрика „Изида".
След разцеплението на -партията през 1903 година Крум Марков влиза в ръководството на тесняците. Избран е за секретар на Дупнишката социалистическа организация. И на този пост го заварва Първата световна война.
Идват дни на арести и репресии. Посред зима с две малки деца го изпращат на служба в гр. Бяла. Не след дълго е върнат в Дяково, а от там в с. Меричлери (Чирпанско) и накрая в с. Бобошево.
През 1920 година, когато в Дупница се провеждат избори за общински съветници, между избраниците е и Крум Марков. На 22. XI. 1920 г. като мълния се разнася вестта, че комунистите – съветници поемат управлението на общината и свикват първата сесия. За кмет на комуната е избран неустрашимият рилски орел Коста Петров, а за негови първи помощници — Крум Марков и Иван Чорлев.
Сега той разгръща с пълен размах натрупания опит на партиен работник.
Колкото е неумолим към тютюневите търговци при изземване суми от техните каси в полза на общината, толкова е отзивчив при изпълнение на мероприятията в полза на дупнишката беднота. По това време той не знае какво е дом, семейство, почивка. В празничните дни е на агитация в близките села — Овчарци, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево, за които пряко отговаря. Неуморният комунар е навсякъде — ръководи извозването на дървен материал за строителство на прогимназия и други общински сгради, участва в изкопните работи на отвлечените от придошлите реки градски мостове, наблюдава изработването на нивелационния план на града, неговото благоустройство.
След септемврийското въстание 1923 година Крум Марков заедно с други комунари и комунисти от града е хвърлен в затвора и подложен на жестоки изпитания.
Преминал през арести и побоища по време на априлските събития 1925 година, лишаван от работа цели 15 години Крум Марков през периода на фашистката реакция разпространява прогресивни вестници и списания.
Шестдесет и две годишен, той посреща щастлив свободата. Близо две десетилетия се радва на слънчевите дни на родината ни, разказвайки на младите героичната летопис на историята на Дупнишката комуна и партия та!
Автор: Василка Червенякова
Спомени за моя баща
1921 година. В сравнително просторния двор на партийния клуб (на мястото на днешната поликлиника) комунисти и безпартийни обсъждаха важен въпрос. Сред бащите и майките си присъствахме и ние, техните деца. Бях успяла да науча, че е отхвърлено решението за настаняване на руските деца от Поволжието в нашите семейства. А колко мечти бе събудило то у мен! Сега наблюдавах как един след друг бащите ни съобщаваха размера на паричната сума, която всеки можеше да даде в полза на гладуващите от Поволжието деца. Детското ми честолюбие остана напълно удовлетворено когато чух, че баща ми предложи според семейните ни доходи добра сума.
• • •
1923 година. Баща ми беше арестуван и заедно с други комунисти хвърлен в долните казарми. Храна и дрехи носехме от домовете. Спестявания нямахме, арестът му този път продължи цели пет месеца. Аз и по-голямата ми сестра бяхме ученички. Истински се измъчвахме като гледахме притесненията на майка ни. Един ден, както си играех на улицата, ме повика баба Е. Калайджиева, запита ме как сме у дома и ми даде 50 лева. Скочих от радост — щеше да има и за татко, и за нас.
• • •
1926 година Баща ми се прибра късно през нощта. Чух тих разговор в стаята. Рано сутринта, още не разсъмнало, ме събудиха тежки стъпки по дървената стълба. Отворих очи и видях как сестра ми скочи от леглото, грабна от шкафа вързоп с позиви, пъхна ги в печката и ги запали. Беше пребледняла, но спокойно отмести резето на вратата и в стаята нахълтаха въоръжени стражари. Когато на обяд сестра ми се върна от девическата гимназия, днешното училище „Евлоги Георгиев“ съобщи, че изненадала преподавателката по история със слабия си отговор.
Ана Маркова
Източник: вестник „Дупнишка комуна“, бр. 26 / 10.07.1982 г.
