Търсене в този блог

вторник, 4 август 2015 г.

Сергей Миронов: Светът живее не в епохата на промени, а в момент на смяна на епохите

 

 

 

 

Интервю на Сергей Миронов -  Председател  на Политическа партия „Справедлива Русия” и ръководител на партийната фракция в Държавната Дума на ФС на Руската федерация  за сайта „Поглед.Инфо”,  осъществено от главния му редактор Румен Петков

 

- Сергей Михайлович, в течение на последните две години обстановката в целия свят стана по-сложна и бяха очертани новите разделителни линии. Всичко това се случи заради Украйна. Какво е Вашето тълкуване на това събитие? Какво се случи в Киев?

- Аз бих предложил да разгледаме събитията в Украйна не изолирано, а в контекста на глобалната геополитическа ситуация. Днес се осъществява трансформацията на еднополярния свят, в който абсолютен хегемон бяха САЩ, в многополярен свят с няколко влиятелни полюса на сила, сравними по своите възможности. На американците това изобщо не им харесва. Тяхната стратегия е да задържат старата конструкция на световния ред чрез създаване на все повече нови огнища на напрежение и територии на „управляем хаос“. Украинската криза, според мен, трябва да се разглежда едновременно с много други “цветни революции“, а също и със събитията в Ирак, Либия, Сирия и т.н. Всички тези ситуации, макар и различни, са създадени от тропането на един и същ „слон в порцеланов магазин“.

Някои казват, че в Украйна, видите ли, избухнало „народно въстание“, а някои изобщо изпадат в патос, наричайки кървавия майдан“революция на достойнството“. Но всичко това са пропагандни трикове, които се пробутват на самите украинци, а и на европейската общественост. В действителност в Киев през февруари 2015-та беше извършен банален държавен  преврат и въоръжено завземане на властта. При това с мълчаливото одобрение на такива страни като Германия, Франция и Полша, чиито министри на външните работи дадоха писмени гаранции за сигурността на законния президент на Украйна В. Янукович. Не беше успяло да изсъхне мастилото на договореностите, а него вече го бяха свалили насилствено, принуждавайки го да се крие поради реалната заплаха да бъде убит. Сега това срамежливо се премълчава. Но то беше именно така! Да, Янукович беше лош президент (аз самият го смятам за страхлив и нечестен), но все пак смяната на властта можеше да стане по цивилизован начин. И още: що за „революция“ е това, ако в нея едни олигарси се сменят с други?

Превръщайки Украйна в „територия на хаоса“ и поставяйки я под контрола на такива марионетки като Порошенко, Яценюк, Турчинов и т.н., САЩ, както се казва, „удариха два заека едновременно“. От една страна, превърнаха една “независима“ страна в своего рода “бомба със закъснител“ под носа на Русия. А от друга – създавайки изключително остър конфликт в самия център на Европа, получиха чудесна възможност да държат европейските си съюзници изкъсо и едновременно с това да дадат „нов живот“ на НАТО, стимулирайки неговите членове по-активно да увеличават разходите си за отбрана.

- Антируската истерия обхвана западните средства за масова информация, които не престават да говорят за „руска агресия в Украйна“ и „окупация на Крим“. Според Вас, може ли да се считат за правилни действията на Президента на Русия Владимир Путин по отношение на Крим?

- Всичко, което се случи в Крим, е пряко следствие от държавния преврат в Киев, който сложи началото на процеса на разпадане на Украйна и изнесе на повърхността най-мръсните и агресивни национал-фашистки сили. Крим и гражданите му трябваше да бъдат спасени, иначе там щяхме да сме свидетели на още по-страшни и кървави събития от тези в Донбас. Известни са думите на един от крайните националисти-бандеровци: „Крим ще бъде или украински, или безлюден“. Известно е, че бойците от „Десен сектор“ и други подобни групировки вече бяха формирали „влакове на дружбата“, за да отидат и да „въведат ред“ в Крим.

Онези, които искат да знаят обективната ситуация, трябва да имат предвид, че през 1954 година Крим беше изведен от състава на РСФСР и предаден на УССР с волунтаристко решение на ръководството на СССР, грубо нарушавайки тогавашните закони. Жителите на Крим възприемаха това като огромна историческа несправедливост и даже, намирайки се в състава на „независимата“ Украйна, въпреки всичко, от цялата си душа се стремяха към Русия. Трябва да си много заслепен и пристрастен, за да не разбираш, че референдумите, които се проведоха в Крим и Севастопол през март 2014-та, с огромен ентусиазъм от страна на местните жители, действително изразяваха волята на народа. А волята на народа, както е известно, е висш закон!

Затова Президентът на Русия В. В. Путин действа по отношение на Крим не просто правилно, а по единствено възможния вариант. Друг просто нямаше.

- Има ли, според Вас, начин да бъде успокоено напрежението? Кой постоянно го подклажда?

- Е, във всеки случай не го подклажда Русия. Ние не искаме нито „студен мир“, нито „студена война“, нито още повече „гореща“. Ние искаме обикновени неща: да престанат да разговарят с нас от позицията на силата, да се имат предвид и да се уважават нашите национални интереси. Е, ако президентът на САЩ  Б. Обама изведнъж обявява Русия за една от главните заплахи в света, наред с Ислямска държава и треската ебола, то как трябва да реагира руската държава? Или когато САЩ и ЕС се обединяват с намерението, виждате ли, „да изолират“ Русия? Трябва ли ние да вдигнем ръце и да започнем да хленчим „извинете чичковци“? Нима някой сериозно мисли, че народът, който победи през 1945-та хитлеровия фашизъм, през 2015-та може да бъде сломен и поставен на колене?

Ако действително има политическа воля за намаляване на международното напрежение, пътищата за това са добре известни. В началото трябва да се промени политическата риторика от агресивна на по-спокойна.. Затова би бил логичен отказът от демонстрация на „мускули“ като днешното засилване на групировката НАТО в непосредствена близост до руските граници. После е необходимо да се полагат взаимни усилия за развиване на диалога по целия спектър от най-сложните и остри проблеми на съвременната международна обстановка (в това число и във връзка с украинския конфликт). Много е полезно, ако такъв диалог се подхранва с ярки и знакови факти на конструктивно сътрудничество.

Всички тези крачки и етапи навремето можаха да бъдат изминати даже по времето на Брежнев-Никсън, когато през 70-те години на XX век започна периодът на намаляване на международното напрежение. Уместно е да се напомни между другото, че тези дни се навършиха 40 години от забележителния съветско-американски космически проект „Съюз-Аполо“. Ако тогава, в епохата на твърдо противопоставяне на двете световни политически системи, на политиците им стигна ум и воля за това, защо днес подобно нещо да е невъзможно? Нима днес няма сфери, в които, също както и преди 40 години, да не могат да се съберат на едно място интересите на Запада и Русия? Разбира се, че има. Но само че на някого му се иска „да накаже Русия заради Крим“ – и това е по-важно от всичко! Това, виждате ли, е по-важно от съвместната борба с тероризма, по-важно от борбата с глобалната бедност и световната екологическа криза, по-важно от съвместното усвояване на Космоса и т.н. Е, какво може да се каже за това? Много недалновидна и опасна политика. Но не ние сме нейните инициатори.

- Повече от година спрямо Русия се прилагат санкции. Как се отразяват те върху обществото на Русия? Оказват ли влияние на страната и по какъв начин?

- Ще започна от това, че Вашият покорен слуга също е включен в санкционните списъци на САЩ и ЕС. Как се отрази това лично на мен? Никак! Никакви сметки и недвижима собственост нито в САЩ, нито в Евросъюза никога не съм имал. А възможността да посещавам вместо западните страни скъпите за моето сърце места и ъгълчета на Русия също изобщо не ми донесе огорчения. Извинете, но за сто Лазурни бряга или Баден-Баден няма да заменя нашите руски простори, нашата красавица Волга, свещеният Байкал или някоя северна рекичка, където риболовът е такъв, че ти се завива свят.

Това е, защото стана дума. Но като цяло, ако вземем икономиката на Русия, то разбира се санкциите нанесоха определен ущърб. Особено дискомфортни за нас са ограниченията за достъп до западните кредити и технологии. Но има такава руска пословица – „Няма лошо без добро!“. САЩ и ЕС без да искат ни дадоха прекрасен шанс да оценим отново много неща от миналите си походи. Ние започваме сериозно да се занимаваме с програми по заместване на вноса в различни отрасли на промишлеността.. В селското стопанство и продоволствената сфера също започна слизането от „вносната игла“. Появяват се основания да говорим, че най-после започнахме да създаваме национално ориентиран финансово-икономически модел, за който главна цел ще станат не валутните спекулации, а трудната работа с реалния сектор на икономиката, с отечествените производители.

Изобщо, колкото и парадоксално да звучи, получава се, че санкциите днес играят ролята на горчиво, но полезно „лекарство“, което стимулира оздравяването на икономиката. Обществото също доста спокойно се отнася към текущите трудности: поддръжката на Президента на РФ В.В.Путин расте. Някога Уинстън Чърчил беше казал: „Русия е загадка, която е обгърната от тайна и поместена вътре в още една загадка“. Изглежда за много от днешните управляващи на Запад нашата страна и народ остават също толкова непостижими.

 - Как изглежда, според Вас, политиката на Европейския съюз по отношение на Украйна? Казват, че ЕС се е превърнал в придатък на САЩ …

Да, действително, украинската ситуация показа колко послушно и безропотно Евросъюзът следва посоката на САЩ. Има, разбира се, в ЕС страни, където антируските настроения винаги са били силни – е, да, с тях всичко е ясно. Но все пак има и такива страни, където, първо, населението традиционно има дружеско отношение към Русия и второ, икономическите им интереси най-тясно са свързани с нашата страна. Защо техните власти се проявяват като безхарактерни? Разбира се, на никого не можеш да забраниш, както се казва„ да се удави в името на компанията“, но все пак съществуват и по-разумни модели на поведение. Убеден съм, че рано или късно европейците ще разберат: Щатите цинично ги използват. Признаци за такова разбиране вече се виждат в редица страни.

- Възможен ли е майдан в Русия? Смятате ли, че има сили, които искат да дестабилизират Вашата страна? Убийството на Немцов имаше ли такова тълкуване във връзка с това и в какъв контекст?

- Русия премина през всичките свои майдани през XX век. Имам предвид и революционните сътресения от 1917-та година, и драматичните събития както от август 1991 година, така и от октомври 1993-та. Руският народ си е изработил устойчив имунитет към всякакъв род революции и разбиране, че не носят нищо добро на обикновените граждани. Има сили в страната, разбира се, които биха искали да организират нещо подобно на киевския майдан, защото не могат да се промъкнат до властта по друг начин. Но политическата тежест на всички тези сили е нищожна.

Що се отнася до убийството на Б.Немцов, то това е доста тъмна история. Всяка смърт е трагедия, която заслужава съчувствие. Но спекулацията със смъртта е най-циничното нещо, което някой би могъл да измисли. Някаква част от нашата прозападна либерална общественост се опита да спекулира с убийството на Немцов. Господ да ги съди! Нищо не се получи, а и не би могло да се получи. Немцов не беше популярен сред народа приживе и не стана такъв символ след смъртта си.

- Отношенията между България и Русия се намират вероятно в най-мъртвата си точка. Какъв е начинът, според Вас, да бъдат съживени?

- Ние разбираме, че в руско-българските отношения следва да се разделят два пласта: първият са отношенията на нивото на нашите славянски православни народи, които имат отдавнашни исторически корени. Ние знаем, че традициите на дружба и взаимно уважение никъде не са изчезнали: те, както и преди, живеят в душите на българите и руснаците. Това е фундамент, който – иска ми се да вярвам – никога няма да може да бъде разрушен. Но вторият пласт е свързан с текущите междудържавни политически и икономически отношения. И тук вече всичко зависи от конкретните персоналии във властта.

От страна на Русия, както е известно, не веднъж е показван стремеж не само да се поддържа взаимноизгодно сътрудничество с България в различни сфери, но и съвместно да се развиват големи перспективни проекти. Мисля, че много хора могат да си спомнят така и нереализираните идеи за строителство на нефтопровода Бургас-Александруполис, атомната електроцентрала „Белене“, и, разбира се, дългата епопея с газопровода „Южен поток“. Всеки от тези проекти би могъл да донесе огромна полза на България и всеки от тях беше интересен за Русия. Но, уви, всеки път протегнатата от руска страна ръка се натъкваше на някакви суетливи движения и изкуствени пречки от страна на българските власти. Е, както се казва, насила хубост не става. Но е ясно, че такива инциденти намаляват нивото на доверие. Струва си да се отбележи и такъв тъжен факт: Комисията за икономическо сътрудничество между Русия и България не се е събирала вече четири години. Е, щом не се е събирала, значи няма поводи, няма благоприятна делова атмосфера, няма взаимен стремеж. Как може да се поправи? Струва ми се, главното е какво ще каже българския народ, българските избиратели. Може би би било полезно да попитат сегашния управляващ елит на България:защо нивото на сътрудничеството с Русия се намира на толкова ниско равнище? Мисля, че много неща биха се променили, ако на кормилото на властта на българската държава застанат други хора. Само трябва да не се страхуват от навикването от страна на Брюксел и Вашингтон, когато става дума за сътрудничество с Русия, да умеят да държат на думата си, когато се реализират съвместни проекти, е, и да не слагат демонстрацията на „лоялност към евробюрократите“ по-високо от интересите на собствената си страна.

- Има ли бъдеще идеята за Евразийския икономически съюз/ЕАИС/, която се развива от официална Москва? Какво мислите за БРИКС? Може ли този съюз да предложи алтернативи за развитието на света?

- Както се казва в Библията, има „време да се хвърлят камъни и време да се събират камъни“. ЕАИС е роден от желанието „да се събират камъните“, които се разхвърчаха след разпадането на СССР. Той има голямо бъдеще, именно защото у редица постсъветски държави нараства стремежът към интеграция. ЕАИС е младо обединение, което прави първите си крачки, но вече повече от 40 страни изразиха стремеж да осъществят сътрудничество с него. Това говори само за себе си. Между другото, ако Евросъюзът бе започнал конструктивен диалог с ЕАИС за реализация на старата идея за формиране на единно икономическо и хуманитарно пространство от Атлантика до Тихия океан, това би могло да доведе до премахване на много противоречия в международните отношения. За същата тази Украйна, между другото, би възникнала качествено различна ситуация, в която да престанат да я накъсват на парчета мощни центробежни сили.

Що се отнася до БРИКС, то това е добър пример за формиране на многополюсен свят. Зложелателите с всички сили се опитват да принизят значението на това международно обединение: твърде различни страни членуват в него и твърде много се различават техните интереси. И въпреки всичко БРИКС успешно се развива. В неговите рамки се обсъждат и се вземат напълно конкретни решения, в това число и във финансово-икономическата сфера. Достатъчно е да се каже, че неотдавна бяха подписани две важни съглашения – за създаването на  банката  за развитие на БРИКС и на Пула за резервни валути. И аз съм сигурен, че това е само началото. Аз лично си мисля, че в перспектива, на базата на огромните икономики на страните от БРИКС, би могло да започне създаването на нова международна резервна валута, която би била независима от господстващата днес финансова система на САЩ.

С други думи, алтернативи, разбира се, има и ще има. Не бива да се мисли, че ние живеем в някакъв застинал свят, в който всичко е предопределено за векове.. Не, нас ни чакат занапред много важни глобални промени.

- Да поговорим за Вашата партия Справедлива Русия, тъй като ние в България знаем малко за вътрешнополитическия живот на Русия. Каква е политическата ориентация на Вашата партия и каква Русия бихте искали да видите?

- Справедлива Русия /СР/ е социалдемократическа партия. От 2012 година ние сме пълноправен член на такава авторитетна международна организация като Социнтерна. СР в много отношения се родее с онези социалдемократически и социалистически партии, които практически съществуват във всяка европейска страна, в това число и в България. Но ние никого не копираме, защото търсим вариант за справедливо обществено устройство, който по най-добър начин би отговарял на духовните и културни традиции на руския народ. Ние наричаме това обществено устройство „нов социализъм на XXI век“, като с това подчертаваме, че се има предвид, разбира се, не казармено-бюрократическия социализъм, който е известен от времето на СССР. Не, имаме предвид актуален, рационален и демократичен социализъм. Има се предвид перспективния социално-икономически модел на информационното общество, на общество на знанията, модел, който унаследява целия предшестващ опит на човешката цивилизация, в това число и пазарния опит с неговите най-нови технологии, социални програми, демократични права и свободи.

- Вие опозиция ли сте на официалната власт и в какво се състои разликата в подходите към управлението на страната, които Вие предлагате?

- Да, ние сме опозиционна партия. Фактът, че ние като патриоти и държавници поддържаме властта по външнополитическите въпроси съвсем не означава нашето съгласие с много аспекти на вътрешната политика. Ние остро критикуваме социално-икономическия курс на сегашното правителство на Д.Медведев, който се характеризира с либерално-монетарни подходи. Вече няколко години ние гласуваме против бюджетите, които разработва това правителство и против много антисоциални законопроекти, които то предлага.

Ако се каже по-просто, разликата в подходите у нас е такава: те упорито се опитват да достроят капитализма в Русия, при това в доста неприятна форма. А ние изискваме преход към построяване на социално ориентирана икономика, към дълбоки реформи в интерес на болшинството от населението, към ефективна борба с бедността и социалното разслоение. При това ние сме конструктивна опозиция, а не опозиция, която призовава към „майдан“. Тук е уместно да си припомним отдавнашното изказване на шведския социалдемократ Пер Албин Хансон: „Ние не се каним да убием „кравата на капитализма“- е казал той – но искаме с всички сили да я доим за благото на целия народ.“ И ние сме настроени примерно в същата посока. Нито пазарните отношения като такива, нито потенциала на частната собственост, разбира се, не трябва да се отхвърля настрана. Но култът към алчността и обогатяването, компрадорското „гниене“ и прочие несправедливости трябва да се изчистват от нашия живот като постепенно променяме природата на обществения строй.

- Лидерът на Българската социалистическа партия Михаил Миков неотдавна беше в Москва, опитвайки се да представи позицията на лявото направление в политиката във връзка със санкциите против Русия. Възможно ли е по-тясно сътрудничество между Българската социалистическа партия и Справедлива Русия?

- Трябва да кажа, че ние се срещахме с Михаил Миков по време на мартенското му пребиваване в Москва и имахме много съдържателна беседа. Ние двамата с удовлетворение отбелязахме колко много общи неща има в нашите партии и в нашите цели и задачи, и в идеологията, и в стремежа да служим на народите си. Особено ще отбележа, че лидерът на БСП има ясна позиция по повод на санкциите против Русия: той заяви, че те негативно влияят на икономиката на България и че ръководената от него партия „се обявява за отмяна на наличните и против въвеждане на нови санкции“.

Разбира се, ние сме готови всячески да развиваме сътрудничество с БСП и виждаме широко поле за съвместна работа. И ако говорим по-широко, то аз съм убеден, че е необходима активизация на сътрудничеството между левите сили на Европа, а и на другите континенти. Действайки обединено, можем да окажем влияние върху много неща и много можем да променим към по-добро.

Днес светът живее не просто в епохата на промени, а в момент на смяна на епохите. Либералите, със своите монетарни концепции, се изчерпаха и стигнаха до задънена улица. Консерваторите също демонстрират интелектуално безплодие. От кого другиго, ако не от социалистите и социалдемократите от различните страни, които имат огромен опит в борбата за справедливост в национален мащаб, трябва да се очакват пробивни идеи за строителството на по-справедливо устройство на света? Разбира се, ние трябва да обединим усилията си! Именно обединените леви са способни да издигнат качествено нов прогресивен план за решаване на глобалните финансови, икономически и екологични проблеми, пред които се изправя обществото. В социалдемократическата среда има такъв афоризъм: „Епохата е изпреварвана от лявата страна“! Аз мисля, че днес това звучи особено образно, точно и актуално.

 

 

Интервюто от руски е в превод на  Магдалена Желязкова

Източник: Поглед.инфо