Разработката на доц. Въто Христов „Земята плаче за спасителна политика” е тревожна камбана за положението в селското стопанство, но и предлага конкретен изход от тресавището, в което то се намира
През 2014 г. известният български селскостопански специалист, деец и научен работник доц. Въто Христов издаде книгата си озаглавена «Земята плаче за спасителна политика». Това е сборник статии и съвместни публикации с други селскостопански учени във вестниците «Земя», «Дума», «Български фермер» и «Нова зора».
Въто Христов заедно с проф. Атанас Ганев и Кръстю Трендафилов остро и аргументирано поставят редица проблеми за състоянието на селското стопанство като предлагат конкретни решения.
В центъра на публикациите са появилите се остри проблеми в развитието на селското стопанство – намалено производство, изоставени и пустеещи земи в резултат преди всичко на грешни законодателни решения, липса на стратегическа политика. Авторът с основание се спира на резултатите, които бе постигнала Родината ни до 10 ноември 1989 г. България произвеждаше 9 – 10 млн. т. зърно, 800 хил. т. месо, над 2 млрд. бр. яйца, почти 1 млн. т– домати и чушки.
Авторът подробно и аналитично се спира на приетия закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСИЗЗ 1991 г.) и досега изменян над 40 пъти. Прилагането му и този за арендата, приет през 1996г., доведоха до раздробяването на земята на милиони парчета и появата на крупни арендатори, които могат да арендуват повече от 6 000дка. Това доведе до катастрофални резултати в селскостопанското производство и силна поляризация на едри собственици и незащитени бедни собственици и производители. В страната сега се обработват около 30 млн. дка. земи. Парчетата земя станаха 20 млн. Групата над 1 000 дка. представлява 14% от броя на стопанствата, но обработва 78,2% от земята. Общото производство на зърно е 78% от постигнатото до 1989 г. Докато през периода 1986 г. – 1989 г. са произвеждани на човек от населението 46 кг ябълки, 92 кг домати, 275 л. мляко, 89 кг месо, то през периода 2008г. – 2011 г. са произведени 5 кг ябълки, 15 кг домати, 160 л. мляко, 30 кг месо. Цифрите са повече от стресиращи. Затова неспокойният Въто Христов алармира и предлага на компетентните държавни органи работещ изход за излизане на селското стопанство от положението, в което се намира.
Заслужават висока оценка неговите предложения за:
• разработване на дългосрочна политика и стратегия за развитието на селското стопанство;
• решителни промени в закона за арендата;
• оказване държавно съдействие за развитието на кооперациите и подпомагане на дребните земеделски производители;
• използване на чуждестранния опит (особено френския) в развитието на селското стопанство;
• създаване реални условия за реализиране на Програмата за развитие на селските райони.
Книгата на доц. Въто Христов е мощен зов, тревожна камбана за положението в селското стопанство. Заедно с това предлага конкретен изход за излизане на селското стопанство от тресавището, в което се намира. Може да се добави, че не само селското стопанство плаче за спасителна политика, а България за компетентно управление, което е в състояние да гарантира развитие на икономиката и доходи на населението, съответстващи на нашите възможности и потребност.
Източник: вестник „Земя”, май 2015 г.