Търсене в този блог

петък, 21 август 2015 г.

ТПТИ и лакейската политика на българското правителство

 

 

 

Българското правителство използва отпускарския месец за да огласи под сурдинка позицията си по водените преговори между ЕС и САЩ за сключване на Споразумението за партньорство и инвестиции (ТПТИ).

В писмо от 13 август т.г., подписано от началника на политическия кабинет на премиера Анжелина Тотева, което почти не беше отразено от българските медии, се уведомява КТ „Подкрепа“, че вече тече процес на подготовка и изготвяне на широкообхватен анализ на ефектите от  ТПТИ.     

Подобна тактика има за цел, от една страна, за пореден път да потвърди проамериканската позиция на управляващите, а от друга, да отвлече вниманието на българската общественост от предстоящите преговори и подписване на един документ, който ще се отрази негативно върху икономиката на страната.

Парадоксът се състои в това, че все още няма правителствен анализ за плюсовете и минусите на този документ, който се обсъжда в Брюксел от определен кръг от представители на ЕС и САЩ. Двата анализа, направени досега от неправителствени организации – „Солидарна България“ и Института за пазарна икономика, представят коренно различни позиции за евентуалните ефекти от споразумението. Българският парламент игнорира обсъждането на споразумението като не го включи в дневния ред за обсъждане като неприоритетно. Но за сметка на това държавни ръководители се надпреварват да убеждават обществеността, че споразумението ще разкрие златни мини за страната.

Външният министър Даниел Митов още с встъпването си в длъжност заяви пред американския посланик в България, че подкрепя водените преговори и подписването на споразумението между ЕС и САЩ без дори да знае нещо конкретно за съдържанието на документа. Министърът на икономиката Божидар Лукарски се ограничи с общи приказки, а президентът Росен Плевнелиев изрази възторг от възможността за увеличаване на американските инвестиции в страната ако споразумението бъде подписано. Единствен вицепремиерът Ивайло Калфин открито заяви, че в сегашния си вид споразумението носи повече вреди, отколкото ползи за страната.

Не случайно подготвяният договор буквално взриви общественото мнение в Европа, където Гражданската инициатива, обединение с участието на стотици обществени организации, осигури досега над 2,5 млн. подписа на европейски граждани срещу ТПТИ.  България събра почти три пъти повече подписи срещу търговското споразумение ТПТИ, от квотата, определена за страната ни. Над 33,400 души са се включили в електронната петиция, при минимално нужни 12,750. Така официално станахме част от международната инициатива срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което предстои ЕС и САЩ да подпишат. България  е сред малкото страни членки, надминали многократно определения брой подписи, което я изведе на една от 6-те водещи позиции заедно с Франция, Австрия, Англия, Нидерландия и Финландия.

Сред основните причини за безпокойствието на европейската и българската общественост са опасенията, че строгите европейски стандарти за качество и безопасност на стоките ще бъдат отслабени; скандални текстове, предвиждат възможност големите корпорации да съдят европейските държави в тайни, частни арбитражни съдилища, без право на обжалване, ако инвеститорите сметнат, че местни регулации и стандарти за защита на потребителя им пречат да постигнат планираните печалби – системата ISDS; заложено е и безотчетни бюрократи да могат да контролират всеки нов законодателен проект на ниво Европейски съюз или на ниво държава членка в полза на корпорациите.

Но изглежда всичко това ни най-малко не вълнува управляващите в България. Не случайно те са инструктирали добре своите 17 евродепутати, 12 от които в междинното гласуване са подкрепили подписването на споразумението. Но българските представители би трябвало да си дават сметка, че техните избиратели ще следят как гласуват. Имаме всички основания да се опасяваме, че междинното гласуване е репетиция за предстоящата операция по прокарване на финалния текст на ТПТИ, когато през декември бъде разсекретен – ще бъдат използвани процедурни хватки, дезинформация, лобиране на евродепутатите по групи и индивидуално. Дотогава на европейското и българско обществено мнение остава малко време, за да разбере докрай всичко, което е заложено на карта в тези преговори.

Но за българските власти е по-важно отново да покажат покорно поведение пред евроатлантическите големи братя. А негативните последици от приемането на този договор ще се стоварят отново върху българските граждани.