Със споразумения като ТТИП Европа се стреми да закрепи влиянието си, убеден е икономическият експерт
Интервю на Кристиела Симеонова за вестник ДУМА
"Европейските институции се отнесоха към Гърция с неуважение и много антидемократично"
"ЕС и НАТО биеха барабаните на войната и се опитваха да провокират конфликт, от който днес страдат хората в Украйна"
"Нарастване на силата на корпорациите и на финансовия капитал зад тях в Европа и в САЩ - това е целта на ТТИП"
- Кои са основните предизвикателства пред Европа днес, г-н Хилъри? Мнозина анализатори твърдят, че Европейският съюз губи своята икономическа и политическа мощ. Как виждате бъдещето му?
- Напълно вярно е, че ЕС губи своето място в света. Смятам, че това е естествено последствие от 500-годишното изкуствено превъзходство на Европа, основано на колониалната експлоатация на останалия свят. Сега този период достига края си, останалите държави в света виждат изгрева на тяхното бъдеще. Това, на което ставаме свидетели днес, е опит от страна на ЕС да закрепи тази власт, представяйки нов вид търговски споразумения като ТТИП например, които възстановяват Трансатлантическия алианс. Това е опит отново да се обвърже Европа със САЩ.
- Едно от последните важни гласувания в Европейския парламент преди ваканцията бе резолюция с препоръки към ЕК именно относно ТТИП. Кои са основните страхове, свързани с готвеното споразумение? Политиците ни го обрисуват в розови краски и го представят като голяма възможност, но такава ли е реалността?
- ТТИП ще струва загубата на най-малко 1 млн. работни места - такава е реалността. И тези изчисления са напълно официални, на Еврокомисията, направени са преди началото на преговорите. 1 млн. работни места е минимумът. Ако бъде постигнато амбициозното споразумение, за което много се надяват и двете страни в преговорите, то тези цифри може да достигнат до 2 млн. общо в ЕС и Щатите. Това би било истинско бедствие, при положение че днес в много страни безработицата е достигнала рекордни нива. Това е първият основен и пряк ефект от ТТИП за работещите хора, които ще бъдат подложени на невероятен натиск на трудовия пазар.
Вторият проблем касае демокрацията, тъй като централният стълб на ТТИП е премахването на регулациите, които транснационалните компании приемат като ненужни бариери пред търговския процес. Ако регулациите са основна част от преговорния процес, това е голяма заплаха, защото ние в Европа искаме да усъвършенстваме стандартите, които имаме, искаме да подобрим екологичните и социалните норми. Идеята за тяхното понижаване до нивото, на което са в САЩ, за нас е реален и голям проблем.
- Каква е всъщност реалната цел на ТТИП?
- Нарастване на силата и влиянието на капитализма, на корпорациите и на финансовия капитал зад тях в Европа и в САЩ - това е целта на ТТИП. Споразумението не е никакъв опит за засилване на конкуренцията спрямо едната и другата страна в преговорите. Това е опит за политическа икономика. Капиталът ще увеличи своята мощ за сметка на обществото, което ще плати реалната цена.
Заплахата за природата, за околната среда е много голяма заради вероятността да бъдат пренебрегнати прогресивни екологични норми. В България например има забрана за фракинг. Знаете ситуацията в Канада, където въз основа на споразумението НАФТА американската енергийна компания "Лоун Пайн Ризорсис" съди Канада за милиони долари, след като провинция Квебек въведе мораториум върху фракинга. Абсолютно същата заплаха ще надвисне над България, над Франция, над Шотландия, над Холандия, над всички страни в Европа, които казват: Ние не искаме фракинг!
- Неофициалната европейска гражданска инициатива срещу ТТИП набира все по-голяма подкрепа. Има ли обаче гражданското недоволство реално влияние върху решенията на политиците? Чува ли някой гласа на европейските граждани?
- Би трябвало, особено в Европейския парламент. Все пак има и положителни примери за въздействието на гражданите върху някои евродепутати. Например ние във Великобритания успяхме да спрем представителите на Лейбъристката партия да подкрепят про-ТТИП дневния ред. Проблемът е, че има много други евродепутати социалдемократи например от Германия, Испания, Италия, Румъния, които предпочитат да са на страната на капитала, вместо на работещите хора. Това е големият проблем.
И относно последната част на въпроса ви - в лична среща по-рано тази година с еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом на въпроса ми: След като ТТИП среща такъв голям отпор в Европа, тогава не чувствате ли липсата на легитимност в продължаването на популяризирането му?, тя отвърна: Да, зная, че европейските граждани са срещу мен, но не те са ми дали мандат. Това показва липсата на демократична отговорност в Европейския съюз. За нас във Великобритания това е основен проблем, защото, както знаете, след около 18 месеца ще проведем референдум за членството ни в ЕС. Британските граждани ще трябва да решат дали искат Обединеното кралство в ЕС или не.
- Реално възможен ли е вариантът Обединеното кралство да напусне Евросъюза? Какви са настроенията сред британците?
- Разбира се, че е възможен. Преди години ситуацията беше по-сложна - британските граждани бяха разделени 50 на 50 по въпроса за членството в ЕС. Интересното сега е, че хора, които са били добре настроени към ЕС, вече са променили отношението си, защото виждат жестокостта, с която европейските институции се отнасят към хората в Гърция например. По-ляво настроените граждани смятат, че ЕС се нуждае от по-прогресивни политики, уважаващи социалните стандарти и права, в сравнение с Великобритания. Вие знаете, че по принцип Великобритания е по-дясно ориентирана страна и традиционно ляво ориентираните хора предпочитаха Острова да бъде вътре в ЕС. Но липсата на социална Европа за сметка на големия бизнес е недопустима.
- Ако Обединеното кралство напусне ЕС, какво следва?
- Смятам, че ЕС ще въздъхне в знак на облекчение (смее се). До известна степен ще е по-добре за останалите европейски страни, ако Великобритания напусне ЕС, защото я възприемат като регресивна страна и смятат, че без нея ще може да се изгради много по-добър ЕС.
- Споменахте Гърция. Какво се случи всъщност - гръцкото OXI на практика не проработи?
- Смятам, че европейските институции, в частност Европейската комисия и Европейската централна банка, се отнесоха към Гърция с неуважение и много антидемократично. Някои европейски лидери, а и председателят на Европарламента Мартин Шулц призоваваха за смяна на гръцкото правителство, при положение че то бе избрано от гръцкия народ (интервюто е взето преди Алексис Ципрас да подаде оставката на правителството). Това е напълно недопустимо. Може би това е и една от причините британците да осъзнават колко недемократичен е ЕС. И в бъдеще той ще изчезне.
- Можете ли да сравните отношението на ЕС към Гърция и към Украйна?
- Ясно е, че политическият и стратегическият интерес на ЕС към Украйна е много вреден. ЕС приближи процеса към война с Русия. ЕС и НАТО биеха барабаните на войната и се опитваха да провокират конфликт, от който днес страдат хората в Украйна - броят на загиналите расте, а вероятността от по-голяма война превръща все повече украинци в бежанци. Много агресивната позиция на ЕС към Русия относно Украйна е индикация, че Европа губи влиянието си и отчаяно се опитва да го реабилитира.
Финалното броене започна, съпротивата расте
Преди броени дни неофициалната европейска гражданска инициатива "СТОП ТТИП!" мина поредната цел - събрани са над 2,5 млн. подписа. Над 2,5 млн. европейски граждани са показали красноречиво своята позиция - те не искат ТТИП.
Кампанията изтича на 6 октомври. Такива са правилата за европейските граждански инициативи - в рамките на 1 година трябва да бъдат събрани минимум 1 млн. подписа от най-малко 7 страни членки на ЕС. Резултатът дотук е повече от забележителен, стига политиците да му обърнат внимание. Но темпото, с което гражданското недоволство събира сили, вдъхва надежда, че европейските институции и родните ни политици ще получат ясен знак - европейските граждани ще защитават докрай демокрацията, околната среда, обществените услуги, правата на работещите и на потребителите.
Впечатляващо голям е броят на гражданите от някои европейски страни, които отдавна са прехвърлили необходимата квота - минимумът подписи, определен за съответната държава. Въпреки това продължават да се събират и още, и още. В Германия например при необходими 72 хил. подписа са събрани 1 183 689! Доста над необходимия праг са още Франция, Великобритания, Холандия, Белгия, Австрия, Финландия. Нашата страна изпълни неотдавна своята квота, дори вече е надхвърлена - при необходими 12 750 са събрани до момента 32 738 подписа. Португалия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния, Гърция, Кипър, Малта - това са страните, които все още не са запълнили задължителната за всяка страна квота. Броени подписи са нужни на Словакия, за да се присъедини към отбора на преизпълнилите квотите си.
10-17 октомври - време за всенародно действие
На 10 октомври и следващите дни в Европа и Северна Америка ще бъдат проведени много мероприятия, подобни на тези на 18 април, когато в стотици градове имаше протести и информационни кампании срещу ТТИП. На сайта https://www.trade4people.org/ може да бъде намерена повече информация за планираните събития, а и всеки може да организира свое и да го отбележи на интерактивната карта. Колкото повече събития, толкова по-ясен сигнал за настроенията на гражданите.
А за периода 19-23 октомври в Маями е планиран 11-ият рунд от преговорите за ТТИП. Точно след международните дни за действие!
Търговия в полза на хората, а не на корпорациите! СТОП ТТИП, СЕТА (споразумението между ЕС и Канада), ТРР (Транстихоокеанското споразумение) и ТИСА (споразумение за търговия с услугите между 24 страни, включително ЕС и САЩ)!
----------------------------------------------------------------
Джон Хилъри е изпълнителен директор на базираната в Лондон организация "Война с лишенията" (War on Want), която се бори срещу бедността и се стреми към постигането на глобална справедливост и изграждането на един по-добър свят. През последните 20 години той пише по въпроси, свързани с търговията и инвестициите. През 2013 г. е назначен за хоноруван професор в колежа по политика и международни отношения на Нотингамския университет. През октомври същата година бе публикувана книгата му "Бедността при капитализма: икономическата криза и борбата за бъдещето". Хилъри е сред основните експерти, които участват в движението срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП). Той е автор на брошурата "ТТИП - харта за дерегулации, атака срещу работните места и края на демокрацията", която е издадена и на български език в сътрудничество със сдружение "Солидарна България", в превод на Илиан Станчев и редактори Чавдар Найденов и Даниела Пенкова. Брошурата, обясняваща страшните последствия за обикновения човек от евентуалното подписване на споразумението, може да бъде намерена на http://rosalux-europa.info/publications/books/TTIP_EN/.