Незабравимият общественик Георги Каляшки - доц. д-р Гале Христов

 

 

100 години от рождението на антифашиста и общественик от Кюстендилския край Георги Каляшки

След броени дни, на 1 август 2015 г. се навър­ш­ват 100 години от рож­дението на Георги Каляшки – удивителен човек, страс­тен пуб­лицист, незаб­равим общес­т­веник.

Георги Каляшки е роден в с. Жиленци, Кюс­тен­дил­ско в отруденото семейс­тво на Васил Каляшки. Още от малък се сблъс­ква с неволите на сел­с­кия живот и помага в сел­с­кос­топан­с­ката работа. Изк­лючително влияние за неговото фор­миране като лич­ност изиг­рава брат му Димитър Каляшки – един изк­лючително ерудиран човек и ръководител на бор­бата срещу фашизма в Югозападна Бъл­гария, раз­с­т­релян в соб­с­т­вения му дом от фашис­тите на 28 фев­руари 1943 г.

Примерът на неот­разимия Димитър Каляшки е негова пътеводна звезда през целия му жиз­нен път. Затова още като ученик в гим­назията в Кюс­тен­дил той се запоз­нава с литература, която му помага по-добре да си обясни света и да заеме ясна позиция в бор­бата за осъщес­т­вяване на социалис­тичес­кия идеал.

През 1935 г. става член на РМС, а след 2 години и член на БКП. От 1932 г. ръководи дет­с­ката комунис­тическа група в род­ното му село. През периода 1934 г. – 1937 г. е сек­ретар на Жилен­с­кия районен комитет на РМС и на БКП (1937 г. – 1944 г.). През тези години до героич­ната смърт на брат му Димитър, той е един от най-добрите му сът­руд­ници и ръководи много успешно дей­ността на БКП в род­ното му село. Учас­тва много активно в изг­раж­дане на скривалище в с. Гър­лено за укриване на нелегални дейци. Включва се във въз­с­тановяване дей­ността на читалището в селото, а през пролетта на 1944 г. зас­тава начело на съз­дадената бойна група, където раз­вива много активна дей­ност за обезоръжаване на полицаи и гор­ски стражари; за осигуряване на храна и облекло за пар­тизаните от Кюс­тен­дил­с­кия пар­тизан­ски отряд „Димитър Каляшки”. На 9 сеп­тем­ври 1944 г. учас­тва много активно в установяване на народ­нодемок­ратич­ната власт в селото.

9-ти сеп­тем­ври 1944 г. се прев­ръща във водораз­делителна дата в живота и дей­ността на Георги Каляшки. Той се включва с вродения си интелект като незаб­равим общес­т­веник, страс­тен пуб­лицист и жур­налист за реализиране на социалис­тичес­ките идеи в страната и род­ния му край.

Непос­ред­с­т­вено след 9 сеп­тем­ври 1944 г. е сек­ретар на Околийс­кото управ­ление в Кюс­тен­дил, сек­ретар на Околийс­кия комитет на Съюза на бор­ците против фашизма и пред­седател на Околийс­кия комитет на ОФ.

През тези години показва завидни качес­тва на организатор, които след това дораз­вива. След завър­ш­ване на ВПШ на при ЦК на БКП през 1951 г. работи в Ленин­с­кия районен комитет на БКП в София като член на бюрото и завеж­дащ отдел. Повече от 10 години работи като редак­тор във вес­т­ник „Работ­ническо дело” и сп. „Пар­тиен живот”. В тази дей­ност показва изк­лючителна прин­цип­ност, доб­ронамереност и уважение на автор­с­ките тези. Заедно с това редовно пуб­ликува статии по актуални проб­леми на положението в страната и дей­ността на пар­тий­ните органи и организации.

Глав­ното си внимание насочва към стила на работа на пар­тий­ните органи и организации, който им поз­волява по най-добрия начин да реализират целите и задачите си.

От 1975 г. до 1986 г. е пред­седател на ОК на АБФК в Кюс­тен­дил. Това са годините, които дадоха въз­мож­ност да се раз­вие неговия изк­лючителен талант на общес­т­веник. Едва ли имаше по-добро решение от това той да бъде ръководител на актив­ните борци в окръга. Той имаше не само най-голямото морално право и въз­мож­ности да бъде начело на една организация, в която членуваха хора, които са били в пар­тизан­с­ките отряди, бой­ните групи.

Георги Каляшки много активно работеше за включ­ване на актив­ните борци в общес­т­вената дей­ност. Организираха се много срещи с пионери и ком­сомолци за популяризиране историята на антифашис­т­ката съп­ротива в окръга. Георги Каляшки сам много активно учас­т­ваше в тази дей­ност. В род­ната му къща, превър­ната в музей на титанич­ния организатор на съп­ротивата в Югозападна Бъл­гария Димитър Каляшки, той провеж­даше стотици срещи с пионери и ком­сомолци, на които много увлекателно раз­каз­ваше за своя брат, за бор­бата на левите сили от околията за извоюване победата на Девети сеп­тем­ври.

През тези години Г. Каляшки прояви своите изк­лючителни качес­тва на общес­т­веник. Той работеше съвър­шено отк­рито и прямо без никакво заиг­раване. По душа бе изк­лючително добър. Доб­ротата му извираше от сър­цето. Не съм срещал по-добър човек от него. Тази негова човеч­ност се опит­ваха да изпол­з­ват някои кан­дидати за АБФК, които нямаха необ­ходимата дей­ност.

През тези години съв­мес­т­ната ни дей­ност ни сближи и станахме приятели в истин­с­кия смисъл на думата. Споделяхме най-интимни неща от нашата дей­ност като си имахме пълно доверие един на друг. Никога няма да заб­равя неговата безуп­речна редак­тор­ска работа над мои материали, док­лади, статии и др.

Неговата дей­ност бе високо оценена с наг­раж­даването му с много ордени и медали. Но глав­ната наг­рада бе непод­п­равената обич и уважение на другарите и на обик­новените хора към него. Това го изпъл­ваше с радост и вдъх­новение. Георги Каляшки много трудно понесе промените, които станаха в страната след 10-ти ноем­ври 1989 г., довели до ней­ния упадък.

Животът и делото на Георги Каляшки са изк­лючителен пример за социалис­тите, за младите хора за без­корис­тно служене на нашия велик социалис­тически идеал.

 

 

Източник: вестник „Земя”, юли 2015 г.