Търсене в този блог

петък, 14 октомври 2016 г.

Къде сме и защо сме тук - Патрик Бюкенън

 

 

 

Дойде време да признаем и приемем реалността

 

По време на дебатите във вторник, 4 октомври, Майк Пенс осъди руските авиоудари в Сирия, като ги нарече „варварски”: Реакцията на САЩ на руските провокации трябва да бъде сила... Съединените щати трябва да бъдат готови да приложат военна сила, да нанесат удари по военните обекти на режима на Башар Асад.

Джон Маккейн отиде още по-далече: САЩ трябва да дадат ултиматум на господин Асад: спрете да летите, в противен случай ще загубите самолетите си... Ако Русия продължи безразборно да хвърля бомби, ние трябва да й покажем, че ще предприемем мерки да подложим самолетите й на голям риск.

В същото време се създава впечатление, че всичко това са празни заплахи и блъфове. Пенс се отказа от предупреждението си. От войнственото настроение на Маккейн не остана нищо. Дори на призива на Хилари Клинтън за създаване на „безполетна зона” не обърнаха внимание.

Американският народ не иска да се намесва в поредната война.

Освен това, няма никакъв смисъл да разширяваме списъка на враговете си в тази обляна в кръв и разрушена страна и да включваме в него (освен ИДИЛ и свързания с Ал Кайда Фронт ан-Нусра) и сирийската армия, Русия и Хизбула.

Русия, Иран и Хизбула се стремят да спасят режима на Асад, защото ако той падне, техни ключови интереси в Сирия ще бъдат заплашени.

Ние не се набъркахме в сирийския конфликт, защото нямаме жизнени интереси в Сирия, които да са подложени на риск. Ние си живеехме нормално с Асад, откакто Ричард Никсън посети Дамаск.

Президентът Обама, на който му остават още само четири месеца, няма намерение да се намесва. А Конгресът, който има право да обявява война, не е давал разрешението си за война в Сирия.

Обама щеше да извърши действие, което ще даде право за начало на процедура по импийчмънт, ако бе започнал да сваля руски или сирийски самолети над територията на Сирия. С подобна стъпка той би ни приближил към началото на Трета световна война.

Защото Русия е прехвърлила зенитни ракети С-400 в своята военна база до Латакия в Сирия и С-300 във военноморската си база в Тартус. И защото въстаниците нямат самолети, това е сигнал към нас.

Русия изпрати и самолетоносача си „Адмирал Кузнецов” в Средиземно море. Владимир Путин удвоява залога в Сирия.

Миналия уикенд руското министерство на външните работи предупреди, че атаките на САЩ в Сирия ще доведат до ужасяващи тектонични промени не само на територията на дадена страна, но по принцип в целия регион.

Превеждам: ако вие атакувате сирийските ВВС, войната, която вие, американците, ще започнете, ще обхване целия Близък Изток.

Миналата седмица председателят на Съвета на началник щабовете генерал Джоузеф Дънфорд предупреди, че създаването на „безполетна зона” в Сирия може да означава война с Русия. Дънфорд отговори доста рязко на сенатора Роджър Уикър: Точно сега, сенаторе, за да можем да контролираме цялото въздушно пространство на Сирия, ще трябва да започнем война със Сирия и Русия. Това е твърде сериозно решение, което лично аз нямам намерение да взема.

За щастие, няма и да го направи.

И така – къде се намираме днес и как попаднахме тук?

Преди пет години Обама заяви, че Асад трябва да си върви. Без да обръща внимание на думите му, Асад продължи да се сражава с въстаниците – както с тези, които поддържахме ние, така и с ислямските терористи.

След това Обама начерта „червена линия”, като заяви, че ако Асад използва химическо оръжие, САЩ ще отговорят с авиоудари. Но когато през 2013 година Обама беше вече готов да нанесе удар, американците се надигнаха и казаха „не!”.

Като почувства настроението на народа, Конгресът отказа да даде разрешение за военни действия в Сирия. Оказалият се в глупаво положение Обама бе принуден отново да отстъпи.

Когато Асад започна да губи войната, се яви Путин, който реши да спаси своя единствен арабски съюзник и бързо промени ситуацията в полза на Асад.

Днес, с десет хиляди войници – сирийци, шиитски бойци от Ирак, бойци на Хизбула, членове на Иранската революционна гвардия и наемници от Афганистан – които са готови да атакуват Алепо, и при поддръжката на руската авиация, Асад може би се намира на крачка от победата в най-кървавата и най-решаващата битка в тази война. Асад и съюзниците му имат намерение да завършат тази война с победа.

За да могат да променят ситуацията и да постигнат падането му от власт, Съединените щати ще трябва да прехвърлят в Сирия много самолети и военни, а и да получат разрешение от Конгреса за война в Сирия.

Дойде време да признаем и приемем реалността.

Въпреки че САЩ и техните турски, кюрдски и сунитски съюзници, заедно с коалицията на Асад, която включва Русия, Хизбула и иранците, могат да унищожат ИДИЛ и „Ал Кайда в Сирия”, ние не можем да разбием коалицията на Асад, без да рискуваме да започнем световна война.

Конгресът никога няма да даде своето разрешение за такава война, а и американският народ никога няма да се съгласи с нея.

Днес въстаниците, които поддържаме, нямат никакви шансове да разбият ИДИЛ и Фронта ан Нусра, да не говорим пък да смъкнат Башар Асад и да изгонят от Сирия руснаците, Хизбула, Иран и иракските шиити.

Дойде време да сложим край на убийствата и на клането, да спрем войната и да изработим най-приемливите условия за мира. Защото, ако продължаваме тази война, независимо че шансовете ни за победа са равни на нула, това ще постави под въпрос собствените ни нравствени принципи.

 

The American Conservative, 7 октомври 2016

 

 

 

Източник: вестник „Култура”, 14 октомври 2016 г.

 

Патрик Бюканън е влиятелен американски политик,  десен радикал, съветник на американските президенти Никсън, Форд и Рейгън.  През 2000-та година участва в президентската надпревара. Съосновател на списания за политически анализи.