Търсене в този блог

сряда, 12 октомври 2016 г.

Героичната битка на Сирия против западния империализъм - Андре Влъчек

 

 

 

Трудно е да си представим по-устойчива и по-героична нация от сирийската! Само със 17 милиона жители (по оценки от 2014 г.), Сирия се е изправила против най-могъщата коалиция в света – коалиция, която се състои буквално от всички традиционни западни колониални и неоколониални държави.

Тя се е изправила и против някои от най-жестоките и смъртоносни изобретения на Запада, а именно убийствените, екстремистки ислямистки и псевдоислямистки групировки, подобни на тези, които бяха насъскани против Съветския съюз по време на войната в Афганистан.

Поради огромната решимост на своя народ Сирия все още устоява! Но тя устоява при положение, че всички шансове са против нея. Нейните Голански височини са окупирани незаконно от Израел, границите й непрекъснато се нарушават от турските въоръжени сили, както и от западната авиация и западните „специални сили“. Сирийската „политическа опозиция“ беше създадена, а после отглеждана и финансирана от САЩ и (Западна) Европа по модела на „цветните революции“, както това се случи във всички социалистически страни, които Западът се постара да дестабилизира и да възвърне под своето ужасяващо господство.

През последните шест страшни години милиони сирийци бяха избивани, тероризирани и сплашвани от джихадистите, вкарани в страната от Запада и неговите регионални съюзници: Саудитска Арабия, Турция, Катар, Израел и др. Това е ужасна и неравна битка.

Някои от най-големите исторически градове на земята като Алепо и Палмира сега са превърнати в пепел и руини. Това, което европейските кръстоносци-католици не успяха да разрушат напълно, сега рухва под яростната атака на империализма.

Като навсякъде другаде по света, всичко, което дръзне да се бори против западния колониализъм, бива систематично опустошавано и изгаряно. Почти всички, които се съпротивляват, биват безмилостно изтребвани. Стотици хиляди сирийци загубиха живота си и с всеки ден ужасната бройка нараства. Пет милиона сирийци бяха принудени да напуснат страната си. Сега те са разпръснати по целия Близък изток: Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Турция. Някои дори стигнаха до Европа, Канада и Чили.

Сирия устоява! Но още колко дълго може да издържи една страна? И как може останалият свят просто да стои и да гледа отстрани как Сирия преминава през ада?

Отговорът е очевиден: останалият свят не знае и не разбира какво става. Пропагандата, разпространявана от западните средства за масова информация и идеологическите институции, е така професионално изработена, че на повечето хора по света всичко, свързано със Сирия, им се струва неясно, съмнително и невероятно сложно. Президентът Асад бива демонизиран ежедневно. Героичната съпротива на сирийците се окачествява като „брутални действия на режима“, а бруталните прозападни терористически групировки биват наричани „умерена опозиция“.

В действителност страданията на Сирия се дължат на това, че тя отказва да застане на колене, не желае да проституира, никога няма да помоли мъчителите си за милост... Империята САЩ никога не прощава, когато не й се подчиняват. Нейният метод на разпалване на ислямисткия тероризъм е сред най-бруталните, изобретени и прилагани някога по света.

Около Сирия всички страни са изпепелени. Близкият изток вече почти не съществува. И преобладаващата част от сирийския народ разбира, че може би е по-добре да умреш изправен, отколкото да живееш в окови, на колене, контролиран от клептоманските западни колонизаторски държави.

Колкото по-ужасяващ е тероризмът, който Западът разпространява в цял свят, и в частност в Близкия изток, толкова по-ожесточена става и неговата промиваща мозъците пропаганда, която се лее непрестанно от Лондон, Ню Йорк и Париж. Ако човек гледа Би Би Си, вижда, че в тази телевизия не е останал вече и намек за обективност. Западните държави са сплотени и единни в своя стремеж да дискредитират абсолютно всички, които се борят против техните глобални терористични злодеяния, както и за своето оцеляване. Президентът Асад, героичната сирийска армия и най-близките съюзници на страната - Русия и Иран - биват безпощадно демонизирани, сякаш те, а не Вашингтон, предизвикаха чудовищната война в Сирия. А организацията „Хизбола“, водеща безброй епични битки против „Ислямска държава“, е включена в списъка с терористически формации, съставен от Запада.

Всичко се изопачава, преиначава и обръща с главата надолу. Но какво друго може да се очаква от завоевателските орди, от бастионите на империализма?

И дали всъщност британската или френската пропаганда е била по-различна, когато тези колониални държави в продължение на столетия са ограбвали и съсипвали безчет страни и територии, като са изтребвали стотици милиони невинни хора? Та нали всеки, който е оказвал съпротива на западните завоеватели, винаги е бил подиграван и демонизиран?

Европейски страни като Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Испания, Португалия и други имат вековен опит в това да унижават жертвите си, да оправдават собствените си отвратителни деяния, да промиват мозъците на собственото си население, а дори и тези на част от своите жертви. И САЩ, които са продукт на Европа, използват, макар и в по-вулгарен вид, същата пропагандна тактика. Никаква рационалност и обективност не може да се очаква от народите на Европа и Северна Америка. С изключение на някои свои незначителни протести и отделни бунтарски жестове, западното население е потънало в дълбока дрямка, безразлично към ужасите, създавани от неговите управляващи по целия свят.

Както изглежда, единственото, което занимава европейците, е как да спрат притока на бежанци от страните, опустошени от самите западни държави. Какъв позор! Какъв абсолютен позор, хора от Запада! Вашите режими избиват милиони хора в една страна, после в друга, а вие дори не можете да схванете какво става... Вместо това вините жертвите и тези, които се втурват да ги спасяват! Сега за най-големия ви враг е обявена Русия, защото Русия, както и Китай, не иска да танцува по свирката на Запада. Защото Русия в продължение на десетилетия стоя до почти всички потиснати страни и подкрепяше деколонизацията по всичките краища на света. Също както винаги са го правили Китай, Куба и Северна Корея. Сега Русия защищава Сирия, и то не защото има нужда от нейните естествени ресурси, а защото това е правилната позиция. Русия постъпва така, защото ако светът бъде изоставен напълно в ръцете на империализма, скоро вече няма да има свят или най-малкото това ще е свят, в който не си заслужава да се живее.

Д-р Фарах Мотлак, заместник министър на образованието на Сирийската арабска република, когото срещнах на регионална конференция в египетската столица Кайро, ми каза следното: „Нашата страна е социалистическа страна. За нас са по-важни придобивките на цялата нация отколкото тези на отделни индивиди. Аз посветих над 50 години на образованието, което е гръбнакът на нашата страна и то особено сега... Понякога ми се иска да напусна сегашната си работа и да се върна да преподавам в Дамаския университет, но знам, че все още съм необходим на поста си, който заемам в момента“. Попитах д-р Мотлак какво мисли за западната антисирийска пропаганда. Той отговори, поклащайки глава: „Дори не съм гневен, а съм безкрайно тъжен. Медийните атаки, пропагандата, която се излива от Запада, очевидно са предназначени да разрушат нашата страна. Но ние имаме надежда и ще продължим борбата“.

Международните срещи и конференции показват колко разединен е арабският свят, за който Сирия се е превърнала в символ. За някои тя е символ на устойчивост и героизъм. За други, главно тези, които са финансирани от Запада и са зависими от него, Сирия представлява въплъщение на злото.

Египет, където се намирам в момента, е в руини само три години след прозападния военен преврат. Той е в безизходица като икономика и е съсипан социално. Разбира се, неговата разруха е в по-малък мащаб в сравнение с Ирак, Либия и Йемен, но все пак положението е лошо. По време на преврата през 2013 г. най-малко 1000, а по вероятно 2000 души бяха избити от дошлата на власт военна хунта, а десетки хиляди бяха ранени. Счита се, че в затворите на страната има 10 000 души, повечето от тях са държани в ужасни условия, а мнозина - изтезавани. „Контрареволюцията възтържествува - обяснява д-р Мохамед Шафик, член на Революционното социалистическо движение. - Всички опозиционни партии и организации бяха смачкани. Хиляди революционери попаднаха в затвора, стотици бяха екзекутирани със съдебно решение или ги ликвидира полицията... Насажда се неолиберализъм... хората страдат“... Но западната пропаганда въобще и не помисля да критикува египетската военна хунта, която е прозападна, капиталистическа и в голяма степен подчинена на империята САЩ и техните съюзници, включително Израел и Саудитска Арабия.

Както става почти с всички държави, зависими от Запада, Египет няма да може да подобри истински живота на гражданите си. От създалото се положение полза извличат западните държави, техните регионални съюзници, сервилният египетски елит и много раздутият и всесилен египетски военен апарат. Ако Сирия капитулира, „най-доброто“, на което може да се надява, това ще бъде египетският сценарий. Но най-вероятно тя ще сподели ужасната участ на Ирак или Либия.

На 17 септември т.г. в резултат от въздушни удари на западни самолети, ръководени от САЩ, беше разрушена базата Дейр-ез-Зор в източната част на страната и загинаха 62 сирийски военнослужещи, които водеха битка против „Ислямска държава“. Почти незабавно „Ислямска държава“ превзе стратегически хълм и околния район. Очевидно това беше координирана операция на Запада и „Ислямска държава“ против сирийската правителствена армия. Няколко дни по-късно хуманитарен конвой беше ударен край град Алепо. Без да предостави каквито и да било доказателства, Западът веднага посочи с пръст сирийското правителство и Русия, обвинявайки ги, че са извършители на злодейското нападение. Обаче руското министерство на отбраната публикува данни, че по това време в района се е намирал американски безпилотен самолет. Русия настоя за пълно разследване на случая.

Войната продължава. Продължават и страданията на сирийския народ. Има един важен момент, който Западът пренебрегва: законното сирийско правителство покани своя близък съюзник Русия да помогне в битката против „Ислямска държава“ и другите терористически групировки, вкарани в Сирия от Запада и неговите съюзници. Никой не е канил Запада! Или може би са го поканили тези групировки, които самият Запад създаде и подкрепя в Сирия?

Както сирийските правителствени сили, така и Русия се сражават против бруталните чужди завоеватели, които се опитват да разрушат една от най-старите нации на земята и да поемат контрола над целия Близък изток. Сирия е на фронтовата линия на битката против западния империализъм. Там с нея са Русия и Иран, а към тях се присъединява и Китай. Жертвата, която сирийският народ прави, е огромна. Но въпреки всички трудности смъртоносното настъпление на империалистите може да бъде спряно. Цената може да се окаже ужасна. Алепо се превръща в близкоизточния Сталинград.

Но героичната сирийска нация е направила своя избор: тя ще се бори против бруталните и варварски завоеватели, както се е борила против кръстоносците под ръководството на великия султан Саладин. Алтернативата е робство - нещо неприемливо за сирийския народ.

 

Превод: Бистра Стайкова

(по Syria’s Heroic Fight Against Western Imperialism, By Andre Vltchek – New Eastern Outlook – 01.10.2016)

 

Източник: Нова Зора,  2016 г.

 

 

 

 

 Андре Влъчек (роден 1963) е писател, философ, разследващ журналист, режисьор  и драматург. Бил е в  десетки военни зони и конфликти от Босна и Перу до Ирак, Ливан, Шри Ланка, Кашмир, Руанда, ДР Конго и Източен Тимор. Живял е в продължение на много години в Латинска Америка, Океания и Африка. Понастоящем пребивава и работи в Азия и Близкия изток. Той е съосновател на лява международна издателска къща  Badak Мерах   (http://badak-merah.weebly.com )