Търсене в този блог

вторник, 11 октомври 2016 г.

Европа се сблъсква с пет кризи – проф. Васил Проданов

 



Напоследък почти всеки ден от България през Германия до всяка от останалите европейски държави има демонстрация срещу емигрантите и бежанците с искане за по-строго пазене на границите и ограничаване на хората, които идват отвън. И тези демонстрации ще стават все по-силни, като се има предвид, че поради огромните регионални различия в доходите стотици милиони искат да отидат някъде, където е по-добре, а според някои прогнози през следващите десетилетия се очаква само бежанците заради резки промени в климата да бъдат около 1 млрд. България и Европа все повече ще се превръщат в обсадена крепост, която се чуди как да се опази от прииждащите милиони хора от Африка и Близкия изток, бягащи от войни, екологически бедствия и бедност. Но затварянето няма да бъде само за прииждащите милиони хора, срещу които ще се строят супермодерни нови „китайски стени“.

В текст озаглавен „Светът под обсада“, популярният аналитичен сайт Project Syndicate отбеляза тези дни, че „от Алепо и Северна Корея до Европейската комисия и Федералния резерв точките на разпад в глобалния порядък продължават да се увеличават… Ако някоя дума най-добре характеризира световната икономика и геополитика, това е „обсадена“.“ Европа се сблъсква с пет едновременни кризи – Брекзит, мигрантските потоци, фискалните ограничения, геополитическите заплахи от изток и юг, и нелибералната демокрация в Централна Европа. И това е само началото. Почти навсякъде по света международният порядък може да се разпадне.

А глуповатите български политици 27 години разграждаха държавата, твърдейки, че „се борят срещу комунизма“ и че това е „свободата“, всеки може да ходи където си иска, другото било „тоталитаризъм“. Глуповати бяха, защото нямаха гънки в мозъка да оценят, че ще се тръгне всъщност в противоположна посока. Глобализираният пазар и новите технологии през последните десетилетия направиха света по-опасен и по-несигурен отвсякога преди това в историята. Създадоха глобално рисково общество, в което дори малка група хора, независимо дали чрез смъртоносно оръжие, дрон или хакерски хватки, може да доведе до гигантски поражения. Ако искаш да се спасиш, трябва да се затвориш някъде и да прекъснеш опасната мрежа от връзки, чрез които идват потоци от беди.

Затова се надига вълна срещу най-важния фактор, довел до днешните противоречия – глобализирания пазар, разделящ страните и социалните групи на печеливши и губещи. Губещи са работниците в развитите страни от преместването на производства в по-бедни страни с по-ниска цена на работната сила и от движението на работна сила от по-бедните към по-богатите държави, което допълнително сваля цената на работната сила. Печеливши са търговците и корпорациите в развитите страни, които движат производството си според това къде има конкурентно предимство.

В ЕС се надига мощна вълна против Трансатлантическото споразумение (ТТИП). В САЩ и Сандърс, и Тръмп, и Клинтън говорят срещу него. В Германия хиляди демонстрират срещу ТТИП. А известният Римски клуб наскоро излезе с нова разработка, призовавайки да се сложи край на икономическата глобализация, да се извърши смяна на системата, да има повече справедливост вместо неолиберализъм, иначе сме обречени.

На 14 септември агенция „Блумбърг“ публикува анализа си „Затварянето на световната икономика“, разкриващ силни тенденции на възход на икономически национализъм, ограничения на търговията, капиталовите потоци, имигрантите, представян политически от различни фигури, като се почне от Доналд Тръмп и се стигне до Найджъл Фараж. Неолибералната глобализация на пазара започна от Тачър във Великобритания и Рейгън в САЩ. Сега там се дава тон за противоположния процес. Между 2009 и 2015 г. броят на предприетите ограничителни и дискриминационни мерки в търговията, въведени от държавите, е три пъти по-голям от действията по либерализацията. Само за първите 10 месеца на 2015 г. са регистрирани 539 инициативи на правителствата по света, които препятстват международната търговия, инвеститорите, собствениците на интелектуална собственост, което е своеобразен рекорд. Усилията да се контролират търговските потоци става все по-изобретателни. Тъй като например членството им в Световната търговска организация го забранява, вместо да налагат мита или други ограничения, редица страни като САЩ, Китай, Бразилия, Канада, държави от ЕС подпомагат по някакъв начин вътрешното производство в страната. В САЩ, Великобритания, Австралия се провеждат кампании „купувай родното“, в Китай се забранява купуването на стратегически и военни технологии от чужбина, налагат се нови екологически стандарти, за да се блокира вносът на определени стоки. Финансовата политика се използва като търговско оръжие в САЩ, Европа, Япония, където се използва комбинация от изкуствено ниски лихвени проценти, количествени облекчения, пряка интервенция в паричния пазар, за да се получи конкурентно предимство. Девалвацията се използва за намаляване на покупателната сила на чужди инвеститори, които притежават обезценен национален дълг. Използват се различни техники за ограничаване на изтичането на капитали. Транстихоокеанският договор е на изкуствено дишане, а Трансатлантическото споразумение изглежда мъртвородено. Изводът на анализа на „Блумбърг“ е, че „утрешните икономики със сигурност ще бъдат даже по-малко отворени, отколкото днешните“.

„Колапсът на либералният световен ред“ – това бе заглавието, с което през юни списание „Форин афеърс“ обяви, че навлизаме в съвсем нова реалност. А британският вестник „Гардиън“ излезе на 15 септември със статия „Брекзит беше бунт срещу либерализма. Ние навлязохме в нова политическа епоха“. Говори как в края на ХХ век триумфът на капитализма и демокрацията изглежда окончателен. Днес глупостта на тази заблуда стана очевидна в резултат на финансовата криза и нейните политически последствия. Речите на Тереза Мей, новият премиер на Великобритания, са пронизани от постлиберално мислене. „Все повече има необходимост да видим себе си – казва „Гардиън“ – като живеещи не в либерална, а в постлиберална епоха.“

Като си помисля само колко либерали се нароиха у нас през последните 27 години. Ще трябва горките да сменят политическата боя. Така както сума ти натегачи и нагаждачи при предходния социализъм след 1989 г. пренаписаха биографии и станаха първи „демократи“, „либерали“, величави борци срещу „комунизма“. Лоша работа. Но какво да се прави: Sic transit gloria mundi! („Така преминава световната слава“ – б.р.)

 

Източник: вестник „Труд”, 10 октомври 2016 г.

 

 

 

 

 

 

Карикатура: Иван Кутузов - Кути