Търсене в този блог

неделя, 2 октомври 2016 г.

На гости у Старата журналистическа лисица (СЖЛ) – Велислава Дърева

 

 

 

- Ах-ах-ах! Кой дошъл! Една бъдеща звезда на медийния небосклон! Сядай, разполагай се, мило дете! Каква дивна изненада! Ах!

Гласът на Старата журналистическа лисица (СЖЛ) бе мек и приветлив, омаен и подкупващ. А някъде в края на всяко изречение интонацията извиваше една кръшна ирония, преминаваща в незлоблива ехидност.

СЖЛ се наслади на ароматната пура, щедро разсипа 12-годишно „Cardhu“, присви кехлибарените си очета и фиксира младия посетител.

- И така, мило дете, искаш да станеш журналист? Жрец на думите? Рицар на свободното слово? Будител народен? Повелител на общественото мнение? Готов си да водиш битка за всяка своя запетайка? Решен си сто пъти да умреш за истината и за свободата на съвестта? Като е така, послушай мъдрите съвети на Старата журналистическа лисица.

Мило дете! Първото правило на СЖЛ гласи: няма свобода на словото, няма независим вестник, няма независим журналист, няма гражданска позиция и прочее помпозности, глезотийки и измишльотинки! Запомни – няма такива животни! Свободата на словото – ах, каква архаика! – няма нищо общо нито със словото, нито със свободата. А само и единствено с интереса. Свободата на словото се измерва с дължината на един синджир – на единия му край си вързан ти, другия край го стиска здраво интересът. Той е отровна амалгама от политическо коварство и хищния нрав на мутра, съчетава сребролюбието на властта, властолюбието на парите и перфидната злоупотреба с партийни лозунги, предназначени за простофилите.

Мило дете! Колкото и добре да е преоблечен един интерес, неговата крокодилска опашка всеки миг може тъй да те цапардоса, че да ти отнесе главицата. Защото винаги става дума за пари, власт и влияние. Ти си вярното зло куче на този интерес, неговият глас, неговото лице, неговият говорител, неговият телохранител. Постарай се, мило дете, да станеш негов незаменим домашен любимец, негова любима брошка. Бъди неговата пощенска кутия, неговото момче за поръчки и услуги всякакви. Ах, ти не искаш да бъдеш ничий роб, ничия собственост? Каква глупава, безсмислена съпротива! Ти можеш да лаеш, да ръмжиш, да скимтиш, да драскаш и драпаш, да се въртиш в кръг, но колкото и да се премяташ, ти си закопчан. Ти само изобразяваш някаква привидна свобода, някаква фантазна независимост, някаква илюзорна позиция. Свободата, мило дете, не се намира на върха на бойното копие, както твърдеше оня безумец. Свободата на словото се простира от единия до другия край на синджира. И ако се отвържеш от един синджир, ще се завържеш за друг.

Мило дете! Второто правило на СЖЛ гласи: няма истина, за която да си струва да си скъсаш нервите и да си скъсиш живота. Истината е лъжа и лъжата е истина. Не слушай омайните приказки на изкуфели романтици, които ти разправят, че журналистът притежава най-несломимото оръжие, демек – истината. Твоето оръжие, мило дете, е неистината, полуистината, интрижката, инсинуацийката, манипулацийката, откровената лъжа и кристално чистата клевета. И скандалът! Ах, скандалът!

Мило дете! Ние, журналистите, живеем от скандал до скандал и заради скандала! Ако няма скандал – измисли го! Ако няма интрига – пусни я като змия! Ако няма скандал – създай го! Прояви творческо въображение! На всеки три дни – скандал! И след него – нов, още по-пищен, още по-вкусен, още по-сочен! Обществото обича да живее от скандал в скандал, от сеир в сеир! Туй му дай на простолюдието и ще бъдеш звезда, титан, гигант и прочее! Но никога – никога! – не оставяй на обществото и най-минималната възможност да проумее какво му се случва!

Мило дете! Третото правило на СЖЛ гласи: лъжи смело, самоотвержено и артистично! Не слушай тия, които ти пеят вехтата песен, че на лъжата краката били къси! Нищо подобно! Бързонога е тя, вихрогонна! Докато истината си обуе ботушите, лъжата ще обиколи света сто пъти. Ти не четеш ли Тери Пратчет? Пък ако толкоз ти е мила истината, помни – в журналистиката е напълно достатъчно истината да бъде истина за един ден.

Мило дете! Клеветата побеждава светкавично и мълниеносно. Истината също побеждава, но никога в рамките на един човешки живот. Затова - сей интриги, за да пожънеш слава! Колкото е по-очевидна една истина, толкова по-малко хора й вярват. Колкото е по-грандиозна една лъжа, колкото е по-гнусна и отвратителна една клевета, толкова по-безусловно я прегръщат. Когато напишеш истината за един мръсник, за един подлец, всички дружно започват да съчувстват на мръсника и да го окайват – „Тоз честен човек тъй злостно оклеветен от някакво подло, жалко журналистче!“. Когато наклеветиш един почтен човек, тогава всички изпадат във всеобщ възмут - „Глей го тоя, кристалночистия, к`ъв мръсник бил, к`в подлец, к`в лицемер!“. Това е твоят триумф! Защото няма по-сладка и по-лесна победа от тази – да смажеш една благородна личност! Ама бил имал достойнство, бил имал чест! Още по-зле за него! Неговият позор е твоята слава, неговата поругана чест е твоят трофей!

Мило дете! Четвъртото правило на СЖЛ гласи: бъди килимче пред властта, когато идва, и барикада срещу властта, когато си отива. Защото така откликваш на обществените очаквания. И няма никакво значение, че днес пишеш и говориш обратното на това, което си писал и говорил вчера, защото утре ще пишеш и говориш обратното на това, което пишеш и говориш днес.

И най-сетне, мило дете, Петото правило на СЖЛ гласи: ти си велик, ти си корифей, ти си недосегаем, ти си шокът и ужасът! И ако някой има наглостта да ти каже, че си бездарен, невежествен, интригант, клеветник и лакей, то изстъпи се дързостно срещу му и го порази с мълниите на твоя свещен гняв. Опиши това чудовище, както подобава. Наречи го мерзък подлец и гнусен плужек, що трепери позорно пред истината! Наречи го грозен тиранин и побеснял цензор, що гази и мачка с полицейски ботуш свободното слово! Наречи го душител и убиец на свободата на съвестта! Смажи го!

Следвай тези мъдри съвети, мило дете, и ще се радваш на почести и слава. Вярно, почестите са лицемерни, а славата – лесна. Ама к`во ти пука!

 

 

Изказване на публична дискусия "Достойнството и слугинажът в журналистиката" проведена на 30 септември 2011 г., по повод 84-годишнината от рождението и 10-годишнината от смъртта на Стефан Продев.