Годишнина от рождението големият наш художник, живописец, карикатурист и график Стоян Венев, един от най-самобитните български майстори със собствен почерк и стил.
Стоян Венев е сред най-разпознаваемите наши художници, творец с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми и лаконизъм на композицията. Създава хиляди битови сцени инспирирани от народните традиции и разкази. В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя. Пластичен живописец, той се вдъхновява от народния фолклор, което го прави обичан и уважаван творец. Стоян Вeнев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план.
Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, Кюстендилско. Произхожда от бедно селско семейство. Завършва гимназия в гр.Кюстендил през 1928 г. Още като ученик се включва в РМС и участва активно в живота на организацията. Започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. По това време отпечатва първата си карикатура "Празник на цветята" (1921) във вестник"Червен смях".
Завършва живопис в Художествената академия - София при проф. Б. Митов, проф. Ст. Иванов и проф. Д. Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.
От 1921 г. Стоят Венев сътрудничи активно с карикатури в политически ангажираните с пролетарска тематика български вестници и списания: „Червен смях”(1919-1923 г.), „Див дядо”(1922-23), „Звънар”(1924-25), „Ехо”(1930-34), „Жупел”(1931-34), „Кормило”(1935-36), „Маскарад” и др. Подписва ранните си творби с псевдонима „Пролетарче”, който подсказва неговия произход и творчески позиции.
През 1931 г. става един от членовете-основатели на Дружеството на новите художници. Заедно с другите членове работи за оформяне на тематичните насоки в развитието на българското изкуство по пътя на социалистическия реализъм. Оригинален художник, още от тогава Венев се нарежда сред водещите творци в развитието на българското изобразително изкуство.
От 1930 г. участва във всички общи художествени изложби в България.
През 1931 година съвместно със скулптура Иван Фунев устройва изложбата „Седем стъпала под земята”. В изложените живописни творби: „Раздяла”, „Пред избори”, „Пъдар и воловарче”, „Гальотаджия”, „Изненада”, „Собственик”, „Сватба”, „Пазар” и други, Стоян Венев остро съпоставя двата свята – на експлоататори и експлоатирани, изобличава буржоазията и нейните слуги.
Със здрав народен хумор, остър и безпощаден съм буржоазната действителност са наситени карикатурите му: „На професорите трябва да се осигури свободно четене на лекциите”, „Имунитет” на народните представители”, „Двата блока”, „Конспиратор”, „Трудна задача”, „Крадец”, „Женице, потръгни си пръста, да не те посеча”, „Публична беседа”, „Арестуването на червения щъркел”, „Раздяла преди избори” и други.
Творчеството му го довежда до остри стълкновения с полицията. Свалят карикатури от изложбите, няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения.
Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор, бит и образи от българското село. Творби от този период са: "Пазар на слугини" (1936), "Завръщане от работа" (1939), "Събрание" (1938), "Дървар" (1941); в произведенията си: "Първи май" (1933), "Собственик" (1936), "Обяснение" (1945) изобличава буржоазията и нейните слуги.
С ярка социална критика са наситени и творбите: „Връщане от жетва”, „Селска мадона”, „Майка и дете”, „Магесница”, „Аргати”, „Село”, „Завръщане от пазар”.
Продължава да рисува карикатури, устройва изложби, в които излага социално заострени произведения: "Злополука", "Проститутка и гальотаджия" , "Скитници", "В чакалнята" и други. Между 1934-1936 рисува пейзажи: "Върби", "Воденица в Тетевен", "Широко поле", в които личи здравата му връзка с родната земя. Венев се стреми да създаде истинско народно изкуство.
Като член-основател на Дружеството на новите художници той прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа. Създава редица социално-битови сцени, в които осмива примитивните страни у българския селянин: "Гостенка" (1933), "Сватба" (1933), "Сватба" (1944), "Кум и сват" (1945).
След 9 септември 1944 г. Венев става член на Българската комунистическа партия. Творчеството му бележи нов етап. В новите условия той се изявява се като страстен изобличител на монархията, на политическата опозиция, фашизма , световната реакция и е един от най-ревностните защитници на народната власт.
Появяват се нови теми, сред които любими му стават: колективизацията на село, Септемврийското въстание през 1923 г., посрещането на Съветската армия в България през 1944 г. Прибягва и до нова форма – политически плакат.
Той не забравя и темата на острите класови конфликти от близкото минало: "Червеният щъркел" (1945 - повторение на "Конспиратор" от 1933), "Два свята" (1945). В редица творби представя бъдещия строител на новото социалистическо общество: "Бригадир" (1946), "Гост" (1945), "Човекът с трите ордена" (1945). Включва се в агитацията срещу опозицията - "Първият трактор" (1959).
Карикатурата, изградена чрез рисунка, е насочена против отживяващите тенденции, спъващи прогресивното развитие – „Пъдар и момче”, „Завръщане от задушница”, „Бащи и деца”, „Текезесар в София”, Агрономка” и други.
Успоредно с карикатурата той създава и много живописни творби. В центъра на вниманието на художника стои обикновения трудещ се човек, колектива, народа като основна движеща сила на историята, революционната борба на пролетариата и на всички трудещи се за социализъм, за мир, братство и сътрудничество между народите. Всички тези елементи присъстват подчертано в творчеството на Стоян Венев, затова той с основание може да бъде определен като един от най-ярките български социалистически художници. Създава битови композиции – „Весела година” (1958), „ Сватба” (1965), „Хоро” (1966) и др., както и картини с подчертан героично-епичен характер – „Арестувани селяни” (1945), „Септемврийски нощи” (1962), „Поп Андрей” (1963), „ Хайдути” (1966) и други.
Вълнува се от деветосептемврийската промяна: „Посрещане на Червената армия" (1945), "Народен съд" (1945), "Завръщане" (1954), "Прощаване" (1953), "Септемврийски нощи" (1962). Венев е автор и на историческата композиция "Септември 1923” (1953), на битово-идейните творби "Скъп гост" и "Освободена земя"(1962).
По време на Студената война карикатурите му отразяват стремежите и въжделенията на работническата класа, отрицанието на стария строй, отхвърляне попълзновенията на реакцията и империализма .
Работи с разнообразни живописни и графични техники - маслени бои, монотипия, туш и др. Дълги години е редактор-художник на вестник "Стършел", публикува във вестник „Работническо дело”, в „Отечествен фронт” и в други издания.
Дарованието на художника личи с еднаква сила и в двата основни жанра, в които работи: живописта и графиката (карикатурата). Важна черта на творческия му почерк, отличаващ го от останалите художници, е удивителното чувство за хумор и доброжелателна ирония, които присъстват не само в карикатурите му, но и в многото негови фолклорни, жанрови, социални и исторически живописни картини. Другият отлик на твореца е подчертано българският типаж на образите му, независимо дали те са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи.
Венев е типичен балкански художник, чието творчество не се влияе от каквито и да било течения или пък догми. Особеност на стила му е, че художествената реализация не почива на принципите на академичния реализъм, а на противоположното течение, наречено „наивизъм”. Последният е съчетан с широко прилагане на колоритни народни мотиви, което дава като резултат типичната за творбите на Венев неподражаема народностна живописна трактовка. Едновременно с това в картините си художникът успява да съчетае по удивителен начин битовите и етнографските сцени с елементи на социална тематика.
Основни мотиви в живописното творчество на Стоян Венев са нравите на село, които художникът ни представя с намигване. От картините със селска тематика блика жизнерадост. Жените пращят от здраве и къпейки се в реката със свенливо безпокойство показват голите си бедра. Сватбите са многолюдни и пищни, сватбарите весело скачат на хорото. В повечето от тези празненства като музикален инструмент присъства единствено тъпанът, удрян яко от юнаци с калпаци и закривени токмаци. Има и кушии, веят се знамена, гърмят пищови.
Цветовото звучене на картините се подчинява на идейния замисъл. Любовта към жените и селяните е подчертана от оптимистичната гама в пламтящ колорит, стигащ до огненочервено.
Има огромно интимно еротично творчество, което не е познато на широкия кръг от публика.
Създава и илюстрирани книги с народни анекдоти, както сам ги определя “пиперливи и солени”. Много от тях излизат от общоприетите норми. Но такъв е Стоян Венев – от една страна пролетарски и революционен творец, а от друга – дълбоко лиричен, дори стигащ до неподозирана смелост в изобразяването на еротичността в отминалите години, когато подобен директен начин за представяне на най-интимното далеч не е характерен.
Стоян Венев организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби : в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).
Творби на Ст.Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.
Носител е на всички възможни отличия, които е можел да получи един художник: „Заслужил художник” (1951), „Народен художник” (1954), „Герой на социалистическия труд” (1964 и 1984). Два пъти е лауреат на Димитровска награда (1950 и 1953). Награден е с ордените "Девети септември" (1954), "Народна република България" - І ст. (1959 и 1974), "Кирил и Методий" - І ст. (1963)" Г. Димитров" (1954,1964,1974). Удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1965 г.
Прекарал по-голямата част от живота си в София, Стоян Венев умира в столицата на 20 март 1989 г. Но творчеството на художника Стоян Венев ще остане завинаги живо.
През 2004 г. за 100-годишнината от рождението на Стоян Венев е устроено честване с голяма ретроспективна изложба в сградата на СБХ на "Шипка 6", като са събрани и изложени най-известните му платна от галеристи и колекционери.
Светлин Русев обобщава: "... Независимо дали става дума за живописта на Стоян Венев, за рисунката или карикатурата, каквото и да прави, по което и време да е създадено - от младежката зрялост на 30-те години при "Новите" до последните, преди да ни напусне, преливащи от жизненост произведения - всичко е белязано с онази Стоян-Веневска сила на внушение, която идва дълбоко от душата на българското, разбрана в неговата непреходна нравствена красота и тълкувано пластически не изобщо, а чрез една самобитна и неповторима национална стилистика, при която строежът на произведението е по-близо до ритъма на народната песен, отколкото до универсалните изобразители изрази.
Всеки опит за обяснение на необяснимия Стоян Венев при всички случаи ще ни изведе до изворите на националното, до усмивката и неподправения смях на селянина, до българския бит и фолклор, до писаните талиги и шарени халища, изведени до една странна пластическа система - синтетична и монументална като вътрешен заряд и заедно с това достъпна и демократична в своята доброта и непосредствена изобразителност."
Източник: Енциклопедичен речник Кюстендил, БАН, 1988 г.
Материали на специалисти и галеристи
Свързана публикация:
Стоян Венев – колос в нашата живопис и карикатура
https://probuzhdane.blogspot.com/2023/05/blog-post_12.html
