Търсене в този блог

петък, 5 септември 2014 г.

Щастливата глобализация, начин на употреба - Раул Марк Женар, Рено Ламбер

 

 

 

Според френската държавна секретарка по външната търговия Фльор Пелрен дебатите по проекта за трансатлантическо споразумение биха пострадали, ако се всява „безполезна тревожност“. За какво става дума тогава? И какви са рисковете за народите?

За какво става дума? За Голям трансатлантически пазар? За Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции? За Споразумение за трансатлантическо партньорство? Или за Трансатлантическо споразумение за свободна търговия?

В обръщение са различни съкращения, с които се обозначава едно и също нещо, официално познато като Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP). Наличието на много названия се обяснява отчасти с тайното провеждане на преговорите, което пречи за уеднаквяване на използваните термини. Работата на мрежите от активисти, основана на изтекли нелегално документи, доведе до появата на нови съкращения – като TAFTA на английски (Trans Atlantic Free Trade Agreement – Трансатлантическо споразумение за свободна търговия), използван от някои франкофонски организации (сдружението „Stop TAFTA“) [1], или като GMT на френски (Grand marché transatlantique – Голям трансатлантически пазар) [2].

За какво става дума официално?

Големият трансатлантически пазар е споразумение за свободна търговия, по което от юли 2013 г. се водят преговори между САЩ и Европейския съюз. То има за цел да се създаде най-големият пазар в света с над 800 милиона потребители.

Едно проучване на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) – организация, финансирана от големи банки, която Европейската комисия представя за „независима“ [3], установява, че споразумението ще позволи всяка година в производството на блага да се инжектират 120 милиарда евро в Европа и 95 милиарда евро в САЩ [4].

Споразуменията за свободна търговия, чиято кръстница е Световната търговска организация (СТО), имат за цел не само да снижат митническите бариери [5], но и да ограничат т.нар. нетарифни бариери, като квоти, бюрократични формалности или санитарни, технически и социални норми. Ако се вярва на преговарящите, процесът ще доведе до общо завишаване на социалните и юридическите норми.

За какво по-вероятно става дума?

Създадената през 1995 г. СТО положи много усилия за либерализиране на световната търговия. Въпреки това преговорите са блокирани след провала на „цикъла от Доха“ (по-специално по въпросите на селското стопанство). За да продължи да се налага свободната търговия, беше създадена заобиколна стратегия. Така бяха сключени или са в процес на приемане стотици двустранни и регионални споразумения. Идеята за Голям трансатлантически пазар е крайната цел на тази стратегия. Ако това споразумение бъде подписано от двете най-големи търговски сили в света, на които се пада почти половината от световното производство на блага, правилата му ще обхванат целия свят.

Широкият обхват на европейския мандат за преговори и изразените очаквания от американска страна подсказват, че Големият трансатлантически пазар далеч надхвърля рамката на „обичайните“ споразумения за свободна търговия. По-конкретно проектът преследва три главни цели: да се премахнат и последните мита, да се ограничат нетарифните бариери чрез съгласуване на нормите (опитът от предишни договори подсказва, че съгласуването ще става, като се снижава нивото) и да се дадат на инвеститорите юридически инструменти да преодоляват всякакви разпоредби или законодателни бариери пред свободната търговия. С една дума, да бъдат наложени някои от разпоредбите, които вече бяха предвидени в Многостранното споразумение за инвестициите [6] и в Търговското споразумение за борба с фалшифицирането – АКТА [7]. И двете отхвърлени под обществен натиск.

Кога трябва да бъде осъществен проектът?

Според официалния календар преговорите трябва да завършат през 2015 г. След това ще последва дълъг процес на ратификация в Съвета и в Европейския парламент. После – в националните парламенти на страните, чиито конституции изискват това, както във Франция.

Кой преговаря?

От Европа – чиновници от Европейската комисия. От САЩ – колегите им от министерството на търговията. Всички те са обект на сериозен натиск от лобита, които в по-голямата си част представляват интересите на частния сектор.

Какви последици ще има за държавите?

Големият трансатлантически пазар предвижда действащите законодателства от двете страни на Атлантическия океан да бъдат подчинени на правилата за свободна търговия. А в повечето случаи те съвпадат с предпочитанията на големите компании. По силата на споразумението държавите ще трябва да се откажат от голяма част от суверенитета си. Нарушителите на предписанията за свободна търговия са изложени на опасността от финансови санкции, които могат да достигнат десетки милиони долари.

Според мандата за преговори на ЕС споразумението трябва да предостави „възможно най-високо ниво на законова защита и на сигурност за европейските инвеститори в САЩ“ (и съответно на американските в Европа). По-ясно казано, да се позволи на частните компании да атакуват законите и разпоредбите, които според тях пречат на конкуренцията, на достъпа до обществени поръчки и на инвестициите.

Член 4 от мандата уточнява: „Задълженията, предвидени в споразумението, трябва да са обвързващи за всички управленски равнища.“ Това означава, че те ще са валидни не само за държавите, но и за всички административни единици: региони, департаменти, общини и т. н. Една общинска разпоредба ще може да бъде атакувана вече не пред френски административен съд, а пред частни международни групи за арбитраж. Ще бъде достатъчно някой инвеститор да сметне, че тя ограничава „правото му да инвестира колкото иска, където иска, както иска, и да извлича печалбата, която иска“ [8].

И тъй като в договора ще могат да се нанасят поправки само единодушно от подписалите го страни, той ще се прилага независимо от смяната на правителствата.

Дали става дума за проект, който САЩ са наложили на Европейския съюз?

Ни най-малко. Комисията, със съгласието на двадесет и осемте страни членки на ЕС, активно рекламира Големия трансатлантически пазар, който отговаря безрезервно на идеологията ѝ за свободна търговия. Впрочем носители на идеята за проекта са големите организации на собствениците като Трансатлантическия икономически диалог. Създадена през 1995 г. по инициатива на Европейската комисия и на американското министерство на търговията, тази организация, придобила по-късно известност като Трансатлантически бизнес съвет, насърчава и развива „ползотворен диалог“ между икономическите елити на двата континента във Вашингтон и в Брюксел.

 

 

Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE

 Превод: Методи Кръстев

 Илюстрация: Анатолий Станкулов

 

Бележки под линия

[1] http://stoptafta.wordpress.com.

[2] След като известно време използва израза „Accord de partenariat transatlantique“ (Споразумение за трансатлантическо партньорство), Le Monde diplomatique възприе названието Голям трансатлантически пазар.

[3] „Transatlantic Trade and Investment Partnership. The economic analysis explained“. (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Икономически анализ с разяснения), Commission européenne, Брюксел, септември 2013.

[4] Пак там.

[5] Мита, налагани на стоки, произведени в чужбина, при внасянето им на дадена територия.

[6] Вж. Christian de Brie, „Comment l’AMI fut mis en pièces“ (Как Многостранното споразумение за инвестициите беше разбито на парчета), Le Monde diplomatique, декември 1998.

[7] Вж. Philippe Rivière, „L’accord commercial anti-contrefaçon compte ses opposants“ (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането брои опонентите си), La valise diplomatique, юли 2012, www.monde-diplomatique.fr.

[8] Определение за правата на инвеститора, дадено от главния изпълнителен директор и президент на „Американ Експрес“.