Търсене в този блог

четвъртък, 4 септември 2014 г.

ТПТИ е акула, а не русалка – Ваня Григорова

 

 

Ваня Григорова е председател на сдружение "Солидарна България".

Със споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции управляващите ни показват рибешка опашка. Твърдят, че е русалка и очакват аплодисменти. Опасяваме, че по-често се оказва акула и предпочитаме да сме предпазливи.

"Български външни министри ще се извъртат и ще се позовават само на позитивите, но няма да споменават негативите от споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство докато не бъдат притиснати да публикуват цялата налична информация. Не става дума за български синдром – същите опити да облагородяване на ТПТИ се забелязват в Европейската комисия и в САЩ. Основната съпротива в САЩ в момента е насочена към подобно споразумение с 11 други държави. Порочен е подходът при този вид договори. Падат регулации, намаляват се стандарти, но не се изследва и оповестява социалната цена, която ще се плати от цялото общество. За съжаление и българските управляващи се изживяват като рекламни агенти – изтъкват дори несъществуващи ползи, но отказват дори да коментират опасностите", каза Григорова.

Тя напомни, че доскорошният министър на външните работи Кристиан Вигенин пропусна да заяви позицията си относно ТПТИ докато беше министър. Когато служебният външен министър Даниел Митов беше назначен, едно от първите неща, които направи, беше да декларира подкрепа за споразумението пред американския посланик. Сега той твърди, че подкрепата е само за преговорния процес. Какво налага за пореден път да се изкаже подкрепа за преговори, които така или иначе вече текат, ако не се заяви конкретна позиция по тях?, попита риторично Григорова. При посещението си той прави точно това – твърди, че ще се увеличат работните места и растежа, меко казано спорни твърдения. Но не счита за нужно да обсъди далеч по-възможните вреди.

Нищо против министър Митов да отиде и да заяви ентусиазма си, в което посолство рече. Но преди да даде гаранции за защита на интересите ни, може да го прави само в лично качество, не от името на 7 милиона българи, подчерта експертът.

"Един от основните аргументи за сключване на споразумението у нас е намаляването на митата. Ползва се и от Митов. Дори преговарящи признават, че целта са не митническите тарифи – те рядко надвишават 4%, а премахването на "нетарифните бариери". т.е. регулации и стандарти. В този смисъл не бива управляващите да чакат някой да говори изрично за ГМО и шистов газ например. У нас те са предмет на регулации и рискуват да отпаднат, без дори да бъдат споменати.

Опасенията се подсилват и от изказване на Стюарт Айзенщат, един от преговарящите от американска страна. В интервю той казва: "след като нещо е годно за ядене за американските семейства, значи е добро и за европейските". Според него, ако е заведено и спечелено дело, държавата, забраняваща продукта, трябва да плати обезщетение на компанията производител. Или да допусне продукта на своя територия", каза Григорова.

ТПТИ може да отвори път на всички опасни според европейските правила продукти чрез механизма за защита на инвеститорите /ISDS/. Корпорациите ще съдят правителствата в международен трибунал, който няма да зависи от националните или европейската правни системи. Интересите на гражданите се поставят в подчинение на интересите на чуждите компании. Демокрацията ще се подчини на бизнес интересите.

Опасността е реална, а не както търсят да внушават търговските агенти на договора – едва ли не конспиративна измислица. Поредица дела срещу правителствени решения вече са заведени по подобни механизми. Сред най-нашумелите е делото на Филип Морис срещу Австралия за мерки срещу тютюнопушенето, коментира тя и добави:

По подобен механизъм САЩ и Канада 20 години водят с ЕС т.нар. beef war. Тъй като Европа отказва да допусне до пазарите си третирано с хормони говеждо месо са ни наложени санкции в размер на 128 млн. долара. Преди две години спорът е прекратен, тъй като са направени отстъпки от страна на ЕС.

Гражданският натиск срещу включването на ISDS в споразумението принуди Европейската комисия да проведе обсъждане по темата. Сдружение "Солидарна България" подготви и предложи отговори на желаещите да се включат в него. Своите отговори дадоха 150 000 европейски граждани, напомни Григорова.

Изтеклите документи, непрозрачността и ефектите от други подобни споразумения създадоха сериозна съпротива срещу ТПТИ. Европейските синдикати, десетки граждански организации, а вече и някои европейски партии се обявиха срещу споразумението. Българските управляващи не могат да неглижират нуждата от информация и да продължават да манипулират обществото, коментира още Григорова.

В края на 2013г. вицепремиерът Даниела Бобева, редом с президента Плевнелиев, изказа подкрепата си за споразумението, без изобщо да ни информират какво подкрепят. Впрочем, това се случи със същите аргументи като ползваните от г-н Митов, заяви Григорова.

Още в началото на годината "Солидарна България" зададе поредица въпроси на Бобева и Плевнелиев. България участва ли в подготовката на ТПТИ и, ако – да, с кои свои политици и експерти? Какви предложения са направили те досега във връзка със защитата и гарантирането на националните интереси? Ако е имало такива предложения, с кои обществени среди са били съгласувани те? Правени ли са разчети и прогнози как ТПТИ ще се отрази на българската икономика и социалната сфера?

Отговори не последваха, но рекламната кампания за ТПТИ продължава и от страна на служебното правителство. Реформаторският блок чрез Кунева също се обяви "за" ТПТИ още преди договорът да е уточнен, което само по себе си е абсурдно. Призоваваме Митов да публикува документите, които му дават повод за оптимизъм. Да съобщи кои наши представители участват в преговорите, какви предложения правят, за да защитят правата ни, припомни активистката.

Без нужната прозрачност, при пренебрегване на всички демократични принципи от страна на управляващите, смятаме, че българските граждани трябва да се включат в организирания общоевропейски протест на 11 октомври. Подготвя се и Европейска гражданска инициатива, в рамките на която ще се събират подписи срещу готвеното по този начин споразумение.

 

Източник: БГНЕС, 4 септември 2014 г.