Търсене в този блог

сряда, 17 септември 2014 г.

Геополитика на унижението – Жак Атали

 


 

Западът трябва незабавно да заема по отношение на арабите, турците и руснаците позицията, която зае през 1945 г. спрямо Германия: да вземе под внимание техните интереси, да не къса връзките с тях, да им остави място в кръговете, които взимат решения, да им предложи съвместни проекти.

Както по отношение на хората, така и по отношение на нациите, унижението може да доведе единствено до необмислени постъпки, нови войни и конфликти.

По тази причина е много важно да не унижаваме другите, а да проявим към тях уважение. Ако не успеем да избегнем унижението, трябва да се постараем да запазим диалога, ако униженият все пак е готов да говори и не се е превърнал в непримирим враг, на който можете да му попречите да ви навреди само със сила.

През 1919 г. унижаването на Германия с глупавия Версайски договор доведе до победата на нацизма, с който след това трябваше да водим борба. Също така унизителният отказ през 1995 г. да приемем Турция в Европейския съюз тласна тази страна в обятията на ислямизма, който все още остава умерен, но един ден може да се превърне във враг. По-нататък, след третата война в Персийския залив разпускането на светската и прекрасно подготвена армия на Саддам Хюсеин принуди хиляди войници и офицери да създадат ислямски халифат, който днес се стреми да обедини под своето крило всички обидени мюсюлмани в борба на живот и смърт със Запада Не трябва да забравяме и за запазването на основаващите се на унижението отношения между Израел и Палестинската автономия, когато едните вярват в илюзията, че могат да победят във военен конфликт, а другите упорито се стремят да унищожат еврейската държава.

И накрая, днес става дума за унижаването на Русия, стремежът да я изолираме от останалия свят, защото тя не е съгласна с това рускоезичното население на Украйна да бъде смятано за втори сорт граждани. Това може да я превърне във враг, с който един ден на нас ще ни се наложи да влезем в конфликт. Особено глупашко е поведението на поляците, които са готови да направят всичко за изолацията на Русия, както едно време Франция беше готова на всичко, за да изолира Германия през 20-те години на 20 век.

Третата световна война може да стане естествено продължение на тази геополитика на унижението. Във Вашингтон и Москва вече се чуват националистически, конспиративни и войнствени гласове, които могат да предизвикат най-лошия сценарий по пътя на натрупването на глупост и злоба.

В действителност и от двете страни ще се намерят достатъчно хора, които не биха имали нищо против, ако международното напрежение достигне такава степен, че да измести в страни ужасните последици от финансовата криза, би дало работа на военно-промишления комплекс и би позволило да се разграбят спестявания на населението /с помощта на данъци или отлагане на плащанията по държавния дълг/ в името на така наречената защита на оказалата се в опасност родина.

На първо място това важи за САЩ, които се намират далеч от бъдещите бойни полета и повече не се нуждаят от енергоресурсите на Близкия Изток и Средна Азия. Те опасно се заиграват с тази стратегия, която може да им помогне да преодолеят финансовата криза, но може да стане самоубийство за Европа, която като глупак следва фарватера на Америка.

Ако желаем да избегнем по-нататъшното изостряне, Западът трябва незабавно да заеме спрямо араби, турци и руснаци такава позиция, която зае по отношение на Германия през 1945. На първо място това се отнася до Русия: необходимо е да се прекрати бойкота, който вреди на най-вече на европейците, и трябва да я привлечем в борбата срещу радикалния ислям, която тя всеки ден води в Кавказ.

Франция може и трябва да направи завой в своята доктрина. Тя трябва да намери смелост да скъса с подражаването на останалите европейци, както тя неведнъж е постъпвала в миналото и да стане главна движеща сила на политиката на уважение. Даже ако заради това, тя трябва известно време да остане сама.

 

Източник: БГНЕС

--------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развити. Автор е на романи, есета и монографии. Статията на Жак Атали е публикувана във френските издания "Експрес" и  Slate.