Търсене в този блог

петък, 12 септември 2014 г.

Не търговско споразумение, а разпродажба - Петър Клисаров


 

 

Антипримерът "Канада" - гледайте НАФТА, мислете за ТТIP

Не бива да забравяме, че тайното, засекретено Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, или ТТIP, е търговско споразумение между САЩ и ЕС, което се подготвя за подпис, е стартирано по инициатива на американската страна. В документите на Държавния департамент съвсем едностранно е обяснено какви ще са ползите за американците, но нищо не се казва за преимуществата за другия партньор - европейците. Нямаме никакви основания да смятаме, че двете страни по този документ са с еднакво защитени интереси, на базата на оскъдната информация, която имаме за него. Напротив, забелязва се един много враждебен, изискващ тон и в Европа вече има термин за това, чийто смисъл е - даване на твърде широки права за корпорациите.
За късмет имаме интересна аналогия и тя е в историята на НАФТА (Северноамериканско споразумение за свободна търговия - бел.ред.), сключено между САЩ, Канада и Мексико през 1994 г.
Живях дълги години в Канада и имам преки впечатления от неговото въздействие върху тази страна. Днес 96% от благата на канадците са съсредоточени в 4% от населението. Малко хора знаят това. Приблизително 4 семейства са най-богатите в тази страна. Канада също е една от най-богатите държави на водни ресурси, на нефт, трета е в света по добив на мед, ако не се лъжа - трета по добив и на диаманти, първа по износ в света на дървен материал.

Статистиката за последствията

от споразумението НАФТА, 20 години след действието му за Канада, е безпощадна. В допитване, направено там 17 години след влизането на договора в действие, на въпроса: "Кой има най-голяма полза от НАФТА?", 46% от канадците казват – Америка, 30% - Мексико, 17% не са сигурни и само 7% - Канада. Увеличението на БВП на Канада преди влизането в сила на споразумението е бил 3.66%, а след влизането – 2.63%; увеличението на заплатите е било със 7.4% годишно преди и 3.25% - след това; новите работни места са нараствали с 4.43% на годишна база преди и 4.16% - след това; личните спестявания са нараствали с 14.4% преди и 7,28% - по време на действието на споразумението. Експортът е нараствал с 13.4% преди подписване на документа и 7.2% - след това. Само за първите 3 години от действието на споразумението са загубени 1.4 милиона работни места на фона на 33 милиона жители на Канада, за същия период са фалирали 24% от компаниите. А за 20 години от подписването на споразумението над 11 000 канадски компании са закупени от чуждестранни инвеститори, което прави смяна на собствеността на повече от 40 компании на месец!
Тези цифри показват, че това не е търговско споразумение, това е разпродажба на Канада. Не го твърдя само аз, а и редица анализатори. Ще си позволя да продължа с данните за последствията за тази далечна страна: 97% от основните сектори, без финансовия, са собственост на чуждестранни компании, а само 2.4% са от раздела нововъзникнал бизнес с канадска собственост. В същото време процентът на чуждестранна собственост в САЩ в същите сфери е 0. Да - нула процента! Думата "инвестиции" в Канада отдавна се е превърнала в синоним на "hostile takeover" (враждебно поглъщане на компании от по-мощен собственик - бел. автор).
Всъщност какво става, когато една национална компания е закупена от чуждестранен инвеститор? Въпросът е валиден не само за Канада, а за целия свят. Всички най-важни дейности по управлението на компанията

се извършват извън страната

Към тях спадат: мениджмънтът и решенията за покупки на стоки, суровини, материали и др., научното осигуряване, контролът върху данните, решенията за заплатите - появява се "трансфер на цени", тоест фирмите плащат необосновано високи хонорари на свързани дружества под формата на консултантски, юридически, технически и други услуги, какъвто например у нас е в случаите с ЕРП-та, компаниите за мобилни услуги и др. Иначе казано, печалбите се изнасят от държавата и по този начин не представляват стимул за развитие на икономиката, а се осъществява нейно източване.
Канада е крупен производител на петрол и се намира на 6-о място в световната класация преди такива страни като Ирак, ОАЕ, Кувейт и др. В договора НАФТА е заложена клаузата 65% от добива да отива за САЩ, като този процент не може да се ревизира. Ако канадците поискат да намалят износа, трябва да намалят и собствената си консумация. Освен това не могат да искат и цент повече, отколкото вземат от канадските консуматори. Да се чуди човек как са се съгласили канадците на подобни условия. Но наглостта не спира дотук: тръбите за нефта вървят на юг, тръби от провинция Алберта, където се добиват основните количества, към Източна Канада няма! От дневната продукция, възлизаща на 1.25 милиона барела, износът за Америка е един милион. Същевременно Източна Канада е принудена да внася нефт за собствените си нужди.

Абсурдът е грандиозен

и очевидно всичко е за сметка на благоденствието на канадците. Но сега стигаме до основното: в глава 11 на споразумението пише, че американските компании могат да съдят Канада, ако не харесват какво прави държавата. Ако Канада си промени политиката, поради желанието на хората или заради околната среда, и това намали печалбите на корпорациите, те могат да съдят държавата и канадския данъкоплатец ще бъде длъжен да плати. Ще го кажа и по друг начин: ако политиката се промени в полза на хората и чрез демократични методи се постигне промяна, данъкоплатецът ще бъде принуден да плаща на корпорациите колосални компенсации. А ако съответното правителство откаже да плаща при подобни заробващи условия, дали не може да й бъде спретната и една война, примерно?
Друга интересна подробност - НАФТА е била изтъквана като необходимост, за да бъде Северна Америка конкурентна на Европейския съюз и развиващия се с огромни темпове Китай. Представена е била като НАМЕРЕНИЕ, а не като ЛЕГАЛЕН ДОКУМЕНТ. Тайните клаузи в договора са били сложени под грифа ТЪРГОВСКА ТАЙНА, като в случай на затруднения са оставени възможности за регионални поддоговори.
Цялата операция по договарянето е протекла

в пълна тайна от обществото

Основна полза от търговските споразумения, сключени така, че да защитават интересите само на едната страна, са, разбира се, корпорациите. Затова преговорите обикновено са тайни. Корпорациите плащат за сбирки на най-закътани места, грижат се за секретността им, а ако по някакъв начин се стигне до отразяването им в медиите, поемат контрола върху разпространяваната информация. Трябва ли да се учудваме на това, след като собственици на най-важните медии са отново въпросните корпорации?
Крайният резултат от действието на НАФТА: Канада губи лидерски позиции в света, превръща се в страдаща икономика, губи суверенитет, страната се въвлича в конфликтите на САЩ, в противоречие със собствените й интереси.
Днес абсолютно всички преговори между САЩ и ЕС се водят тайно, някои от клаузите на ТТIP са засекретени за 30 г. Те се крият под термина "търговска защита", като търговска тайна.
Така че гледайте НАФТА - мислете за ТТIP!

 

Източник: БГНЕС