Търсене в този блог

петък, 19 септември 2014 г.

Парещо примирие – Къдринка Къдринова

 

 


Киев и Донбас продължават да не се разбират, но стрелбата в Източна Украйна позаглъхна. Срещу какво тогава се размахват евро-атлантически санкции и натовски доспехи?

 През зъби и изпод вежди тече сложната комуникация между обявилите на 5 септември примирие Киев и Донбас, като всяка от страните продължава да държи на своето и компромис не се очертава.

Официалната позиция на киевското правителство е, че на източноукраинците може да се предложи само широка автономия в рамките на единна Украйна и специален статут на зоните, които се контролират от опълченците. Представителите на самообявилите се Донецка и Луганска народна република обаче не желаят да чуят за нищо друго, освен за независимост, и то не само на подвластните им в момента райони, а на цялата територия на предишните Донецка и Луганска област. Не се уморяват също да натякват, че примирието всъщност е прекъснало успешното настъпление на техните сили и сега се използва от Киев за предислокация, укрепване и доставка на допълнително и модерно оръжие (натовско?) на армейските му части.

Тези действия бяха потвърдени и от украинския президент Петро Порошенко по време на предавано по телевизията заседание на правителството: „Един господ знае колко ще трае примирието, затова нямаме право да се отпускаме. Извършваме прегрупиране на въоръжените сили. Искаме мир, но ако искаш мир, трябва да държиш барута сух.“ Порошенко добави, че „работата на три смени“ на оръжейните заводи позволявала доставката на „до 30 единици бронирана техника на ден“.

Успоредно са стартирани и изкопни работи за изграждането на предложената от олигарха и губернатор на Днепропетровск Игор Коломойски стена по границата с Русия, която да огради и да изолира Донбас подобно на палестинските територии в Израел. Местните хора негодуват, че за този унизителен строеж в изпадналата в икономически колапс Украйна пари са се намерили, но средства за бързо възстановяване на тежко пострадалите при обстрелите жилища и инфраструктура в Източна Украйна не се превеждат.

Парещото примирие не поражда никакви стабилни надежди за по-трайно успокояване на обстановката. Но все пак то в общи линии се спазва и стрелбата е позаглъхнала. Нещо повече – дори Порошенко, който по-рано час по час алармираше за „руско нашествие“, сега твърди, че такова вече няма.

На този фон всеки нормален човешки разум се чуди какво точно се опитват да наказват поредните евро-атлантически санкции срещу Русия? Още повече че те все по-сериозно накърняват и интересите на големи западни фирми, ангажирани в общи проекти с руски партньори. Целта може би прозира в една публикация на „Уолстрийт джърнъл“, в която се цитира „информиран американски служител“: „Западните компании наистина ще претърпят някои загуби, но това ще накърни Русия доста по-болезнено, ще удари по нейния бъдещ икономически ръст.“ Ако е така, значи опираме до все същото – важното е не да се умиротвори Украйна, а да се дестабилизира непрестанно Русия, за да се пресече амбицията ѝ към алтернативни многополюсни световни конструкции.

Натам очевидно е насочено и реанимирането на НАТО по линия на „руската заплаха“. От нафталина е изтупана добре познатата хватка от Студената война – да се дрънка заплашително оръжие и руската (по-рано съветската) икономика да бъде изтощавана чрез принуждаване към ответни руски мерки във военната сфера. Естествено, Москва няма как да не отговори реципрочно на всичко това. Вече видяхме как руският лидер Владимир Путин спешно преконструира отбранителната йерархия в страната си, създавайки и оглавявайки новата Военнопромишлена комисия. И декларира: „Появяват се изключително много нови заплахи, а наскоро, както знаете, бе прието решение за разрастването на НАТО в Източна Европа. Кризата в Украйна, която де факто беше провокирана и формирана от нашите западни партньори, сега се използва за съживяването на този военен блок. Длъжни сме да направим всичко, за да гарантираме надеждно нашата сигурност. Необходимо е внимателно да се изчислят потенциалните заплахи за военната безопасност на Русия. На всяка от тях трябва да се намери достатъчен и адекватен отговор.“

Ден по-късно Путин даде старт и на мащабни военни маневри с несъмнен демонстративен характер. Нима някой се е съмнявал, че на твърдия тон на НАТО той ще отговори поне също толкова твърдо? Или пък точно това се търси? Също както в съветски времена, когато целта бе икономиката на СССР да се изтощи с непосилна надпревара във въоръжаването. Няма ли кой да каже на „големите“, че вече сме в ХХI век и този черно-бял филм е втръснал на публиката?!

 

 

Глупавите стъпки на Запада

Бившият посланик на САЩ в СССР в периода 1987-1991 г. Джак Метлок заяви в интервю за германския вестник „Тагесшпигел“, че разширяването на НАТО на Изток след разпадането на Съветския съюз е било грешка. „Ние, хората, които участвахме в прекратяването на Студената война, винаги сме предупреждавали за опасността нейните алианси да продължат да се използват“, подчертава дипломатът. Според него всичко би минало много по-гладко, ако по време на осъществяваната в Източна Европа в средата на 90-те програма „Партньорство за мир“ бе отделяно по-малко внимание на военната част, ако тя вървеше без участието на НАТО и не беше излязла извън рамките на Полша, Чехия, Унгария и балтийските държави. Но случаят с Румъния и България вече е неприемлив, защото никаква реална заплаха към тези страни откъм Русия не е имало, смята Метлок. Той припомня: „После започва и създаването на военни бази, включително в Полша – между другото насочени срещу несъществуващи ирански ракети. Резултатът е, че руснаците приемат това като провокация. В края на краищата през 2008 г. НАТО реши да подмами с членство в алианса и Украйна – дълбоко разцепена вътрешно страна, разположена току до руските граници. Това бяха много глупави стъпки на Запада. САЩ също нямаше да стоят със скръстени ръце, ако Китай беше започнал да гради свой военен съюз с Мексико и Канада. Бихме възпрепятствали това с всички средства и така би постъпила всяка държава.“

Метлок смята, че поради всичко изброено случващото се днес в Украйна било „предвидимо“, а Путин правел „същото, което би направил всеки руски лидер в подобна ситуация“. Още повече, че след извършения през февруари преврат в Киев властта е била взето от хора „с ярко изразени антируски възгледи и с толкова радикална дясна идеология, че без преувеличение можем да ги наречем неонацисти“. Бившият посланик припомня още, че завземането на административни здания започва да се упражнява първо в Западна Украйна, а не в Източна.

„Като цяло случващото се там е семейна разправия. И трети лица не бива да се месят, защото сегашната ситуация не касае никого освен Украйна и Русия. Западът направи още една грешка, намесвайки се в този конфликт“, отбелязва Метлок. Дипломатът признава, че Русия е нарушила международни договорености, но в това отношение първенството държи Западът. Метлок припомня бомбардировките на НАТО над Сърбия заради Косово, както и потъпкването на Хелзинкския заключителен акт, според който границите на държавите може да се променят само при взаимното съгласие на всички замесени страни. Американският експерт обобщава: „Ето защо Путин каза, че след като Западът е създал прецедент, сега пък е ред на Русия да наруши правилата. Ние, на Запад, е редно да помним това, когато говорим за легитимност.“

 

 

 

Източник: чрез  Solidbul от списание „Тема”