Обезсмъртено племе са вече шопите. Шопите с потурите, с поясите и елеците, с дисагите и витите мустаци, шопите дори със свинските цървули остават да живеят на пук на всичко модно и вносно. Столичани от дълги дни се срещат с тия отколешни селяни, оживели по платната на Стоян Венев — народния художник, чийто шестдесетгодишен юбилей тържествено ще бъде честван днес в София.
Голямата юбилейна изложба е албум на един безспорен колос в нашата живопис и карикатура, ярка творческа диря, извървяна от ярък самобитен талант — тръгнал от народа, живял сред него и останал завинаги при него. И ето: един народ се среща със себе си! Героите на Стоян Венев, населили платната и белите листове, са обикновени хора, безфамилни образи, но почти навсякъде обобщени, показани в някакъв запомняш се момент — типичен и характерен за времето, за човека.
Посетителят на изложбата може с часове да стои пред различните платна и карикатури, пренасяйки се в ежедневието на простите хора, разбира техните мисли и вълнения, стремежите и готовността им. Едно внушително платно („Партизанска акция") прелива от живот. Въоръжени мъже — изпълнени с жажда за мъст, в центъра е знамето, взема се някакво решение, навярно за смела акция срещу враговете на тия, които са събрани на платното. Всъщност платното престава да бъде платно, а се превръща в един партизански щаб, където се кове правдата. Всякакви ще видиш тука — и молещи се жени, и изплашени деца, но ония, които ще решат изхода в сражението, са въоръжени и тяхната клетвена суровост се чете по лицата им. Малката светлинка, която мъждука в центъра, палва пожар в очите и в душите на тия българи, решени да разпръснат мрака на робството.
И тръгни нататък. Тръгни из залата. Ще видиш как една история, един народ живее в платната на Стоян Венев. И веселите сватби, разказващи за оная дядовска българщина, и българската майка юнашка, пренасяща убития си син, и веселите изненади, и разпитът на голата девойка, и въстаналият народ, и онова драматично прощаване на селянина със своето пеленаче, което спи в люлката, прощаването на въстаника с най-свидното — с рожбата си, за да отиде в решителния бой за свобода, която весело да залюлее люлката на рожбата му.
Огромни, внушителни платна разказват за едно героично време, за потресающи епопеи, за един велик двубой, в който победата на светлината над мрака продължава в следващите картини. И първият трактор, и посрещането на първия съветски солдат у нас, и човекът с трите ордена, и излезлите на разходка деца сред зрелите жита, и много други разказват за началото на нова епоха, за азбуката на новия живот, която народът разучава по трудовите страници на мирния живот. Посетителят извървява един дълъг път, път, по който народът е вървял десетилетия на живот и смърт — тежък, неравен път, път на борби и унижения, на събуден гняв и развяно знаме, целувано от мъжки устни и куршуми.
В раздела графика се срещаме с други веневски герои. Неговият хумор и сарказъм извира от най-обикновените случки. Колко вярно и остроумно е състоянието на веневия селянин, седнал пред обектива да се фотографира, но в най-неподходящия момент, когато фотографът си е заврял главата под черната кърпа и ще заснема, клиентът се е надигнал от стола от любопитство и наднича в обектива! И само тази ли карикатура разсмива искрено посетителите! Ами крадлата и падарят, ами млекарят, който вместо да налива млякото в тенджерата на жената, показала се на вратата по комбинезон, изсипва млякото по земята, без да гледа в ръцете си, зяпнал сладострастно младата разголена жена. Ами червеният щъркел! Ами „престъпникът!" Ами тия душевно разголени божи служители поповете!
Най-типична карикатура, изобличаваща попщината, е завръщане от задушница. Попът се е качил на натоварения със дисаги и торби кон пиян. Подпира го омърлушен селянин, за да прибере божии представител у дома. Шопите, тия любими веневски герои, се пъчат навсякъде. Те ни разсмиват искрено и с простодушието си, и с наивността си, и с недвусмислените си желания, и с хитростта си. Ние виждаме оня прост шоп в столицата да говори по телефона, известявайки професора, че е „донесъл препоръките за сина си". А „препоръките" са пълни кошници, дамаджани и торби. Виждаме и репетицията на селския джаз, който се учи да свири по ноти, макар да си няма понятие от ноти.
Ето как оживява един народ, една история, една действителност. И ако ти си българин, ако носиш сърце българско, ако по вените ти тече дядовската кръв, каквато тече по вените на юбиляра Стоян Венев, едва ли не би възкликнал: то това е народен художник!
И ние не можем да не се гордеем, че нашият бай Стоян, майсторът на голямото народно изкуство, е кюстендилец. че неговата изложба ще дойде и в нашия град, че и в окръжния ни център ще му бъде отдадена необходимата почит и признателност, че може би той отново ще се завърне да работи в родния си град. Нека само да ни бъде жив и здрав още дълги години, за да създаде нови шедьоври на изобразителното изкуство.
Велин Георгиев
Източник: вестник „Народна трибуна“, бр. 98, 14 декември 1964 г.
Свързана публикация:
Стоян Венев – веселякът
http://probuzhdane.blogspot.com/2014/09/blog-post_21.html
Стоян Венев
https://probuzhdane.wordpress.com/2018/03/21/stoyan-venev/
