Неговото творчество се оценява все още като "неразгадано" и "магнетично". Още като юноша той не остава безучастен към борбите на българските работници и селяни през септември 1923 г. По мнението на биографи и критици поезията му, свързана със Септемврийското въстание, е наситена с противоречиви, взаимоизключващи се "несъвместими в реалността елементи и настроения". В неговите произведения се пише едновременно за "раждане и смърт", "за бог и дявол"...Според някои източници при него има нещо близко до мощните гласове в поезията на Ботев и Яворов. В творчеството на Фурнаджиев, посветено на Септември 1923 г., остават хайдушките стремежи, претворени в поетична изповед:
"Ние бяхме непокорни,
но пожара ни сломи
и сега лежиме морни
върху старите земи"
Поетът възпява нерадостната съдба на своята страна във времето, в което живее:
"Но в този час ний няма да се молим,
в душите черни пари пепелта,
край друмища опалени и голи
са грозните гнезда на гибелта"
Стихотворенията, отнасящи се до смъртта, до гибелта на България, характерни за поета и неговото философско мислене, са събрани в поемата "Сватба". Фурнаджиев прави поетична връзка между "смъртта и раждането, и раждането и смъртта". Тази негова поезия все пак получава признанието на критиката, защото принадлежи към "най-хубавото в революционната литература". Творецът мислител свързва гибелта с "Пролетния вятър", бесилките с песента, жестокостите с опиянението и веселието, плача с радостта, сватбата със смъртта.
В своя Септемврийски поетичен цикъл Фурнаджиев претворява опиянението от тъмната радост, от неясния и непреодолим копнеж за нов, ярък, радостен, справедлив и щастлив живот. В дълбините на душата на поета се раждат в подем и екстаз "кавалите и тъпаните", веселието на народа, и "сватбата със смъртта и живота едновременно". В източниците се съобщава за пропадналите опити на българската критика да търси "неприемливи символи, метафори и алегории" в стиховете:
"Ах гърмете, земи,
мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба,
моя сватба и весела смърт!
Съобщава се, че всяка нова книга на Фурнаджиев насочва критиката към предшестващите негови книги, имащи нещо общо помежду си, което се открива в "Пролетен вятър", "Дъга", "По пътищата ти вървях", "Най-трудното". Така става след обнародването на "Дъга" в края на двадесетте години на миналия век, когато излизат стиховете му отпреди и по време на войната. След "Велики дни" познатият Фурнаджиев се заменя с нов, а след "По пътищата ти вървях" и "Поток" критиката се връща отново към действителния Фурнаджиев, след като възпява своята съдба на поет. В "Най-трудното", вниквайки в тайните на поета, ясно се вижда и развитието.
В стихосбирката "Дъга" поетът сякаш попада в грешната планета Земя, след своето пребиваване в една чудна и необикновена планета... С всяка своя творба в "Дъга" Фурнаджиев показва прогресивно нарастващото в настроенията, тъгата от "вълните на мътните води", които го заливат. Отначало в "Утро" ,"Пролет" ,"Миг", "Пролетен гост", поетът е пак "жених, но не тъмен", готов отново за "сватба, но не със смъртта", а с прекрасния земен живот. Проявявайки несдържано любопитство и подчертан интерес към непознатия свят, той възторжено заявява:
"Благословена родна шир загубена!
Любов благословена ти бъди!
Сърцето ми е пълно, пак е влюбено,
макар че тъна в рудник без звезди".
Заедно с опознаването на пролетната прелест и мир на Земята идват и съмненията, изразени със стихотворни въпроси:
"Какъв възторг ще ни кърми сега
Защо голяма светлина не свети?
Каква любов ще ни крепи сега?
Каква река пред нас се плиска?
Каква е тая душна тишина,
която тук с години ни притиска?"
Специалисти, критици, познавачи и ценители на поезията на Фурнаджиев посочват, че една от достойните и привлекателни черти на магическото му поетическо творчество е "неговата естественост, липсата на преструвка". Сред някои по-слаби стихове се открояват чувства, но никога не са лъжливи - "основа на упадъка в поезията". И дори във "Велики дни" се виждат следвоенните години. Тези стихове са свързани с копнежите за хармония и търсене на решения за душевните драми. В следващите творби "По пътищата вървях", "Слънце над планините" и "Най-трудното", показващи и неговата есен, се вижда едно ново преоткриване на житейските ценности, всекидневните най-обикновени радости, красотите на природата, някакво "ново единение с хората и тяхната жизнена съдба".
Независимо от патоса във "Велики дни", той отново се сблъсква с житейските трудности, с реализацията на идеите и тежкия път към действителността, със заблудите, с откриване на приятелите и враговете, с търсенето на близост с народа:
"И идва вечерният мраз,
и пак с ръце изстинали
развързвам яки възли аз
и тъй ще бъде винаги"
Към края на битието се вижда еволюцията, развитието. Характерните за младежките му копнежи и бунтарски възгледи преминават в някакво равновесие с натрупаната мъдрост, разкриваща сложността на проблемите и житейската устойчивост:
"Сега е вече мъдростта,
но гола и разкрита,
навънка зъзне любовта
и с плач, къде сме пита"
В цикъла "На тебе само" и в някои стихотворения като "В природата", натрупал достатъчно познание за житейската реалност и отегчение от истините, които е открил, Фурнаджиев пристъпва към "вечните проблеми", мъчи се да забрави себе си както винаги, но никога не успява. В последните си години поетът се връща към съдбата на поетите, публикува и три детски стихосбирки - "Свободна родина", "Смели пионери" и "Лагерна вечер". През 1952 г. излиза първият му пътепис "Между приятели", а три години по-късно и втората "Пътуване до Чили". Той е признат за един от най-добрите преводачи на руска поезия. Съгласно източници стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.
И днес "неразгаданото" творчество на Никола Фурнаджиев остава все тъй необикновено и "магично". Неслучайно някои познавачи на поезията наричат поета едно от "седемте чудеса".
Източник: вестник ДУМА, 21 април 2015 г.
