Търсене в този блог

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Б.Б. is back – Веселина Седларска

 

 

Е как стана така, че ГЕРБ са първи на тези избори, ти познаваш ли някой, който е гласувал за тях? Вторият път, когато ми зададоха този въпрос, вече се замислих. Когато и трети човек ме попита същото, вече знаех отговора: познавам 680 838 човека, които гласуваха за Бойко Борисов. ГЕРБ получи точно толкова вота на изборите за европейски парламент.

Подобен въпрос са си задавали и италианците през 2001 година, когато Силвио Берлускони, бе избран за втори път, и особено през 2008-ма, когато го избраха за трети път. В италианския и в българския случай става дума за едно и също нещо – за манталитет. Не за предизборни платформи, не за десни или леви ценности, не само за канали на влияние, не просто за липса на алтернатива, а най-вече за манталитет.

Манталитетът на избирателите е трайно, консервативно, мързеливо качество. Затова може да осигури траен живот на мързеливо присъстващи в политиката хора. На тях не им се налага да полагат големи усилия, просто трябва да присъстват в този си вид, който идеално се зацепва с манталитета на голяма бройка избиратели. В опита си да опише това море от гласуващи, в което за Берлускони няма никаква опасност да се удави, италианският журналист Бепе Севернини формулира 10 фактора за успеха в Италия на политик  като Берлускони.  Да видим кои са те и дали могат да свършат работа за обяснение на успеха в България на политик като Бойко Борисов.

·       Човешкият фактор. Какво си мислят повечето италианци – приличаме си,  той е един от нас.

Какво си мислят повечето българи за Борисов? Човек като нас. Израснал с филии мас и гуменки. Играе футбол. Говори като нас. Нарича ни матриял, ама ние сме си такива, какво да му се сърдим. Обича „Бяла роза“ на Славка Калчева. Не си пада по меки китки. Обича да строи и да ремонтира. Знае как да държи кучета и хора на къса каишка. Знае английски колкото нас. Не си губи времето с книги. Умее да зачуква опонентите. Постоянен е по българските стандарти. Брадвата му не сече на едно място досущ като нашите.

·       Божественият фактор – Берлускони е разбрал, че много италианци афишират одобрение към църквата, за да се чувстват по-малко виновни за това, че не ходят на църква, или пък че от десет Божи заповеди редовно нарушават седем.

Взаимоотношенията на Бойко Борисов с Бог са като нашите – носи червен конец на ръката против уроки, кръсти се и подбелва очи нагоре, като споменава Господа. Малко езичество, малко православие, малко суеверие. Бог е неговият „началник“. Нито вярващите могат да го упрекнат за тази интимност, нито атеистите могат да го възприемат критично като религиозен човек.

·       Факторът Робинзон – всеки италианец се чувства сам срещу целия свят. Е, ако не точно срещу света, то срещу съседите. Оцеляването – лично, семейно, социално, финансово – е повод за гордост и доказателство за качества.

Ние ли не знаем какво е да си сам? Тренирали сме го пет века, когато около теб всичко е враждебно и няма къде да се оплачеш. Всяка българска коза за свой крак. В Банкя Борисов е сам като куче. Самонаправил се човек. Не е като Станишев, който върви след името на баща си. Не само че си няма такъв баща Борисов, ами има и дядо, който му тежи на биографията като реакционен камък в социалистическите времена. Дали дядото е бил прадядо и как и по каква причина си е изпатил, не е важно, когато приказката се разказва така, че всички да разберат – каквото е направил Бойко не е било защото е наше момче, а защото е бил мъжко момче. Той е сам на острова на самотна държава. Робинзон с Петкан, разбирай – Цветан.

·       Факторът Труман – също като в шедьовъра на Питър Уиър „Шоуто на Труман“ някой ни помага да мислим и това е телевизията.

Българите обичат телевизията, телевизиите обичат Бойко Борисов. Той става рано, не се успива като Сергей Станишев. Мести каналите и звъни да се кара, ако нещо не му харесва. Слага журналисти на мястото им. Народът обича някой да им го рекне на журналята. Колкото повече им реква, толкова повече го търсят. Журналистите го зоват с първо име, журналистките го гледат влажно. Телевизиите се надпреварват да прелъстяват Борисов, той пълни екрана и увеличава публиката. Аудиторията на телевизията не е като на вестниците. На хартия е важно какво казваш, на екран как го казваш. Всички знаят какво ще каже Бойко, ама не могат да предвидят изцепката, с която ще го каже. Той е сериал. Винаги е ясно какво ще се случи, загадка за ума няма. Обаче има дъвка за очите.

·       Факторът Хувър – прахосмукачката „Хувър“ е така наложена от напористи, опитни, умели и неуморни пласьори, че се превръща в глагол. На английски to hoover означава „да мина с прахосмукачка“.

Бойко Борисов е напорист, опитен, умел психолог и неуморен пласьор на продукта Бойко Борисов. Той няма нужда от пиар, сам си е връзки с обществеността. Знае коя походка вдъхва доверие по тези географски ширини. Владее погледите, думите, жестовете, които улучват голямата маса избиратели. Влиза в роля светкавично. Успява да изглежда автентичен. Това, което на север е комично, тук е харизматично.

·       Факторът Зелиг – желанието да се хареса е научило Берлускони на техники, достойни за Зелиг, героя хамелеон от филма на Уди Алън.

Не ни го хвалете Берлускони. Той може да е женкар с жените, млад с младите, мъдър с възрастните и предприемач сред предприемачите, но никога не е стигал до такова плътно олицетворяване със събеседника, че да каже „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме.“  Нашият човек го може като огледало – който и да застане пред Борисов, може да се огледа в него. Това е печалбата от неудобството да си никакъв – може да бъдеш всякакъв.

·       Факторът харем – много италианци предпочитат самоснизхождението пред самодисциплината и не отричат, че Берлускони в крайна сметка върши това, за което те си мечтаят.

Снимката ти да е по стените на всички фризьорски салони, да те харесват много жени, всички хора да са сигурни, че имаш вълнуващ личен живот, но никой да не може да произнесе нито едно женско име – кой българин не мечтае за това? Каква е истината, няма значение. Важното е, че Борисов олицетворява еротичните мечти на много български жени и мъже. Много жени мечтаят да имат някой като него, още повече мъже мечтаят да са като него.

·       Факторът Медичи – отношението на мнозина днешни италианци към Берлускони напомня на отношението им  към Господ: знаем, че мисли за собствената си прослава, за своето семейство и интереси, но се надяваме да помисли малко и за нас.

Борисов е човекът, който можеше с една дума да прати самолет, да разреши, да помогне, да се намеси, да позволи. Важното е само да се добереш до него. Да бъдеш негов избирател скъсява пътя. Когато държавата я няма никаква, на много хора им се струва, че е по-добре да се намери един, който задвижва нещата, отколкото да се прави цяла държава.

·       Факторът Няма алтернатива – преди да изберат това, което изглежда правилно, италианците посягат към онова, което изглежда полезно.

ГЕРБ уби политиката в името на прагматичността. Лявото и дясното загубиха значението си. За Бойко Борисов лявото и дясното са платна на магистрала.  Народът заговори с неговите термини, липсата на социална политика се изразяваше  с „асфалт не се яде“. Борисов се държи точно като пожарникар – гаси пожари. Може да не е правилно, но изглежда полезно. Правилното се измерва с някакво далечно бъдеще време, тук се живее ден за ден.

·       Факторът Палио – при конното състезание „Палио ди Сиена“ голямата радост не е толкова победата на твоя, а поражението на противниковия отбор.

Какво беше най-важното след тези избори? Какво се броеше – гласовете и процентите за ГЕРБ? Не, броеше се за кой път Бойко е бил Сергей. Избирателите на ГЕРБ не страдаха от това, че на пресконференциите в изборната нощ не видяха Борисов. Те бяха щедро компенсирани от вида на бития Станишев. Победата на ГЕРБ беше загубата на БСП.

 

Колко хора, които гласуват под въздействието на тези 10 фактора има?  Засега 680 838. Впрочем Бепе Севернини цитира следната мисъл: „Не ме е страх от Берлускони сам по себе си. Страх ме е от Берлускони в мен.“ Лично на вас колко от десетте фактори ви се сториха невинни, приемливи?

 

 

Източник: „Редута“