Търсене в този блог

понеделник, 7 юли 2014 г.

Човек на волята и действието - Иван Гранитски

 

 

 

 

За разлика от редица номенклатурни шушумиги, които ползваха всички привилегии на онази власт, а след промяната за една нощ се преродиха в яростни антикомунисти и отрицатели на отминалите 45 години, Георги Йорданов продължи да подчинява волята си на отстояването на социалната идея

 

Слава Богу, днес има политически фигури, които във вихъра на социалните пертурбации не загубиха своите нравствени качества и самоуважение, не се прегънаха под натиска на конформистката политическа конюнктура и не само не предадоха идеите си, но и продължават да ги отстояват със завидно постоянство и упорство. Такава личност според мен е Георги Йорданов.
Преди началото на така наречените демократични промени, настъпили след 10 ноември 1989 г., аз го познавах като министър на културата и виден държавник от тогавашния период на системата. Но контактите ми нямаха такъв непринуден приятелски характер, какъвто придобиха след споменатата дата. Водили сме десетки разговори, повече на литературно-културни, отколкото на политически, теми. И всеки път ме е впечатлявала неговата ерудираност, сериозна теоретическа и практическа подготовка и най-вече неизчерпаемата му енергия и жаждата да присъства на всяко значимо културно събитие.
За себе си съм изградил впечатлението, че Георги Йорданов е

символ на волевия човек

(по-късно научих, че на младини прякорът му е бил Могучий). За разлика от редица номенклатурни шушумиги, които ползваха всички привилегии на онази власт, а след промяната за една нощ се преродиха в яростни антикомунисти и отрицатели на отминалите 45 години, Георги Йорданов продължи да подчинява волята си на отстояването на социалната идея. Той много добре познава контраста между идеите, които понякога могат да бъдат утопични, но романтично възвисени, и социалната практика, която спорадично се изражда в антихуманни експерименти. Именно защото въплъщава единството на индивидуална воля, обществени цели и стремеж към историческо прозрение, този човек, бидейки политик и държавник, в същото време е и така близък до хората на духа. Те го възприемат неслучайно като един от тяхната черга.

Георги Йорданов не парадира с познанствата си и личните приятелства с големи наши творци, а в същото време е в детайли запознат с тяхното творчество, живот и индивидуални особености. Едва ли има съвременен български политик с толкова много и разнообразни лични дългогодишни контакти с родните творци. Ако говорим за писатели, той не само беше близък с Георги Джагаров, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Владимир Василев, Константин Константинов, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Георги Караславов, Венко Марковски, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Генчо Стоев, Тончо Жечев, Чавдар Добрев, Иван Маразов, Богомил Райнов, Павел Матев, Павел Вежинов, Антон Дончев, Стефан Продев, Дико Фучеджиев, Дончо Цончев, но и постоянно ги цитираше, и се възхищаваше от големите им художествени постижения и от категоричната им гражданска позиция.

Удивително е как успяваше да присъства почти на всяка важна изложба на съвременен български художник. Творци от ранга на Дечко Узунов, Иван Ненов, Иван Фунев, Найден Петков, Христо Стефанов, Васил Стоилов,  Любен Зидаров, Димитър Казаков, Атанас Яранов, Борислав Стоев, Светлин Русев, Величко Минеков, Валентин Старчев... го приемаха не по формален признак (защото е министър на културата), а се радваха и ценяха неговия изтънчен естетически вкус, богатата му ерудиция и широкия поглед към световната и българската пластическа култура. На същото неформално отношение се радваха и композиторите Панчо Владигеров, Филип Кутев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Димитър Тъпков..., режисьорите и актьорите Захарий Жандов, Въло Радев, Владимир Трандафилов, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев, Андрей Чапразов, Георги Калоянчев, Ружа Делчева..., певците Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева..., диригентите Асен Найденов, Васил Стефанов, Емил Чакъров, Васил Арнаудов, Георги Робев..., академиците Ангел Балевски, Любомир Илиев, Димитър Косев, Николай Ирибаджаков, Пантелей Зарев, Петър Динеков, Стефан Павлов..., архитектите Никола Николов, Александър Баров, Владимир Роменски, Богдан Томалевски, Атанас Агура и пр., и пр. За разлика от редица политици от неговото време Георги Йорданов

осъзнаваше значението на отделната личност

разбираше сложната и противоречива психика на твореца. Десетки са случаите, при които той е упражнявал своята властова позиция и ранг, за да защити директно конкретния автор от дерибействата на политиканстващи службогонци или пък чисто човешки да помогне за лечението на някой болен, или да се притече на помощ за уреждането дори на обикновени битови проблеми. Неоценим е приносът на Георги Йорданов за поставянето на своеобразен защитен чадър над редица ярки български творци, някои от които с доста своенравен, да не кажем и конфликтен характер.

На него му е неприсъща надменността и тясната духовна скроеност на редица силни на деня. Той е толерантен, разбиращ, състрадателен, диалогичен, отворен към всяко противоположно мнение. Но може би като основна негова психологическа и ролева доминанта трябва да се открои живото му патриотично чувство. За него Отечеството не е празен звук, подобно на днешните ибрикчии и националпредатели, щъкащи на политическата сцена. Георги Йорданов е

родолюбец по вътрешни подтици и мотиви

които идват с нашепването на родовата памет. Животворното отечествено чувство е това, което го зарежда с постоянна енергия. Ето защо той изпитва такова преклонение и свещен трепет пред примера на големите дейци на нашето национално Възраждане, пред поборниците за освобождение на България, които въздигат и възкресяват българската нация и държава от пепелищата на зверското агарянско робство и лотофагията на петвековния мъртвешки сън. Фигури като Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Захарий Стоянов и другите поборници за национално освобождение, както и дейците от Цариградския кръг, патриотите във Влашко и Браила, а също така и стопанските дейци, и предприемачите вътре в самата България според Георги Йорданов би трябвало да бъдат пример за всяко ново поколение със своята безкористност, жертвоготовност и родолюбив плам.

Присъствал съм на десетки и десетки срещи, на които Георги Йорданов разпалено припомня важни събития и дати от епохата на Възраждането и национално-революционните борби, коментира задълбочено и с голямо познаване на историческите факти водещите личности в тези борби, и прави точни паралели с развитието на съвременните социално-политически процеси. Тези разговори са показвали че имаме работа с

държавник от голям мащаб

с човек, който е способен да разбере невидимите пружини на събитията и да усети логиката на геополитическите стратегически процеси. И винаги в своите размишления той над всичко е поставял интересите на Отечеството, и е разсъждавал как може да се извлече полза за нас, българите, от големите разломи и обрати в световната политика.

Впечатляващи са ерудицията и познанията на Георги Йорданов, свързани със стопанското развитие на България през последните петдесет години. За човек, тъй обсебен и пристрастен към духовното и културата, е направо удивляващо как намира време, за да се запознае с огромната материя от цифри, факти, данни, обясняващи икономическото положение на България в различни отрасли. Той познава лично и следи години наред дейността на стотици стопански ръководители, може да говори компетентно за тенденциите в селското стопанство, леката и тежката промишленост, търговията и услугите, запознат е до тънкост с капаните и предизвикателствата пред демографската политика на България, другарува с редица изтъкнати български учени, академици, професори, инженери и може да коментира наравно с тях строго специфични теми и въпроси. В такъв аспект няма да е пресилено ако кажем, че Георги Йорданов е човек с много широки, почти енциклопедични, интереси и с несекваща през годините страст към нови и нови познания, към откриването на непознати територии.
Но ако все пак трябва да откроим  най-характерното за личността Георги Йорданов, ще кажем, че това е преди всичко човек на волята и действието, на разума и добре контролираната страст, на прецизния анализ и почиващите върху богата фактологическа база прогнози.       

Разбира се, пред всяка бележита годишнина и по всеки важен юбилеен повод приятелите на обсъжданата персона казват хубави думи или написват вълнуващо есе за публикуване в някой юбилеен сборник. Но за мен случаят с Георги Йорданов не е такъв. Самият факт, че дори и творци, които преди години са изпитали суровостта и желязната воля на политика Йорданов, днес продължават да го ценят и уважават, показва, че става дума за неординарна, многопластова, нееднозначна и впечатляваща личност.

 

Ако в любезното Отечество има повече такива интелигентни и чувствителни политици и държавници, които на всичко отгоре са и автентични патриоти, бъдещата му съдба може би ще бъде по-друга.

Иска ми се да вярвам и се надявам, че новото хилядолетие ще роди повече такива личности, българи с жив дух, призвани за служба на ползу роду.

 

 

Източник: вестник „Дума”, 8 юли 2014 г.