Търсене в този блог

понеделник, 14 юли 2014 г.

Дипломацията на тръбите - Георги Георгиев

 

 

 

"Южен поток" е без алтернатива за енергийната безопасност на Европа

"Можем ли да живеем в Европа без руския газ? Отговорът е не. Имаме ли причини да живеем без него? Мисля, че също не." Това заяви преди дни пред агенция Ройтерс главата на френския енергиен гигант "Тотал" Кристоф де Маржери. Горе-долу по същото време еврокомисарят по енергетиката Густав Йотингер заяви пред германски медии, че добивът на шистов газ не може да намали съществено зависимостта на ЕС от вноса на синьо гориво. По негови оценки в дългосрочна перспектива ще може да се заместят едва 10% от потребностите на ЕС, с други думи с толкова, с колкото ще се изтощават традиционните находища в съюза. Относно екологичните проблеми Йотингер премълча, но и така е ясно, че цената, която ще се плати от европейските граждани, не отговаря на размера на получените ползи.
В края на юни пък от норвежката нефтогазова компания "Статойл" коментираха, че те не могат да компенсират руските газови доставки на Европа, ако последните изчезнат в случай на ескалация на конфликта между "Газпром" и "Нафтогаз Украйна".
Всички тези изявления, които стават на фона на кризата около газопровода "Южен поток", показват само едно - зад пушилката от т.нар. политическо говорене ясно се вижда, че газопроводът, който трябва да мине и през българска територия, няма разумна алтернатива. Ръководителят на "Тотал" директно коментира, че Европа трябва да се стреми не да намали зависимостта си от руския природен газ, а да гарантира нормалните му доставки, включително чрез заобикалянето на Украйна. За момента най-напредналият проект, който гарантира тази безопасност, заради ситуацията в Украйна, е "Южен поток".
Разбира се, Кристоф де Маржери е ангажирано лице - "Тотал" е част от консорциума, който строи газопровода. Но тезите на френския бизнесмен, както и на колегите му от Австрия, Италия, Унгария, Словакия, България не са свързани само със загубата на бъдещи печалби, ако "Южен поток" не се реализира. Става въпрос изобщо за енергийната безопасност на Стария свят. В близко бъдеще не се очертава разумна алтернатива на руските газови доставки. Непрестанната борба на последните два състава на Еврокомисията с енергийната зависимост от Москва доведе дотам, че за миналата година "Газпром" достигна пикова стойност на европейския пазар - 30% от доставките на синьо гориво. Причината е повече от банална - собствените находища на страните от ЕС се изтощават, падат добивите в Алжир, Норвегия се намира на т.нар. "плато" и няма възможност да увеличава драстично предлагането на природен газ. 
Русия се оказа единствената, по обективни причини, която има достатъчно газ в недрата си, и възможности да го закара до европейските потребители. Това са обективните дадености в момента. Всички разговори за бъдещи доставки на американски природен газ, на ирански, на азербайджански и т.н. са обсъждания на събития, които предстоят да се случат след около 5-6 години, ако изобщо се случат. Хората, които противопоставят тези хипотетични доставки на газ на сегашните реални руски доставки не дават отговор на въпроса какво ще се прави междувременно. А междувременно на дневен ред стои въпросът за това ще има ли руски газ през зимата, или няма да има?
Този въпрос възниква вече за четвърти път. Първата газова криза между Москва и Киев възникна през 1995 г., после през 2006 г., сетне и най-осезаемо е усетена от нас през 2009 г. и стигаме до сегашната от 2014 г. Построяването на газопроводите "Син поток", "Северен поток" и започването на работите по "Южен поток" бяха отговор на първите три кризи. Забележете - кризите се случват при всички украински президенти, при най-различна политическа конфигурация в украинския парламент. Това е хронично явление. Причината за него е 20-годишната деградация на украинската икономика и на местната политическа класа. Украйна е единствената от европейските републики на бившия СССР, която не само не успя да възстанови равнището на БВП отпреди 1992 г., но и задълбочава падението си. От втора икономика след руската в бившия СССР тя беше изпреварена през 2013 г. от Казахстан и е вече на трето място. И нещата скоро няма да се оправят, което гарантира бъдещи газови войни, независимо как ще свърши гражданската война в Украйна.
"Тръбата" както образно наричат газотранспортната система на Украйна (ГТС), се превърна в хранилка за корумпираната до мозъка на костите си местна олигархична върхушка. Възможността за рекет както на доставчика (Русия), така и на клиентите (Европа и Турция) даваше обаче големи предимства на украинските политици в политиката им, която основно може да бъде наречена "сучене от две майки". Разбира се, Русия нямаше как да бъде съгласна репутацията й на надежден доставчик на суровини за Европа да бъде поставена под въпрос от действията на Киев и започна скъпоструваща програма за заобикалянето на Украйна и фактическото й лишаване от статута на транзитна държава.
По данни на руския неправителствен Фонд за национална енергийна безопасност, ако през 1998 г. Киев е контролирал 95% от транзита на руски природен газ, то през 2002 г. те са били вече 80%, а през 2012 г. 56% и в края на 2013 г. - 52%. Това е резултатът от изграждането на газопроводите "Син поток" към Турция и "Северен поток" към Германия съответно през Черно и Балтийско море. При това, поясняват от фонда, в момента заради ограниченията на Третия енергиен пакет "Северен поток" е натоварен на 50-60% от мощността си. В случай, че "северната" тръба бъде натоварена максимално, транзитът през Украйна ще падне под психологическата граница от 50%.
В абсолютни числа нещата изглеждат по следния начин - при мощност на изхода от украинската ГТС от 142 млрд. куб. м природен газ в момента през нея преминават около 80 млрд. Максималното натоварване е било през 2005 г. - 121 млрд. куб. м. Оттогава досега Киев е загубил 33 млрд. куб. м транзитен газ, или 1,2 млрд. долара от неполучени такси. ГТС на Украйна обаче може да бъде на печалба, ако през нея преминават около 50 млрд. куб. м газ годишно, както виждате, Киев е близо до тази граница. Ако "Южен поток" заработи дори само с половината от предвидената мощност - около 30 млрд. куб. м годишно, то тогава ГТС на Украйна става губеща - разходите за нейната поддръжка ще надхвърлят приходите от транзитните такси. А при излизането на пълна мощност на "Южен поток" през 2018 г. (63 млрд. куб. м) "украинската тръба" се превръща в висококачествен скрап.
При това "Южен поток" не е единственият проект, който предвижда заобикалянето на Украйна. От април 2013 г. започнаха обсъждания по евентуалния строеж на газопровода "Ямал-Европа 2". Предвижда се той да бъде с мощност 15 млрд. куб.м газ годишно и да минава паралелно на стария газопровод "Ямал-Европа" по териториите на Беларус, Полша, Унгария и Словакия. Не е отхвърлена и идеята за строителството на още две тръби в рамките на "Северен поток". Т.е. Русия има възможности да намали допълнително зависимостта си от ГТС на Украйна, но обърнете внимание, че горните проекти за газопроводи са нацелени предимно към Западна и Централна Европа. Обаче точно на южното направление, което включва и България, са най-напреднали работите по изграждането на обхождащ Украйна газов маршрут. "Южен поток" реално вече се строи и плановете са първата от общо четирите тръби да влезе в експлоатация до края на 2015 г. Това означава, че ако работите се движат по график, след малко повече от година България няма да бъде заложник на настоящия и бъдещите конфликти в газовата сфера между Украйна и Русия. По същия начин стоят нещата и с други държави като Сърбия, Хърватия, Австрия, Италия, Словакия. Ще спечелят и Македония, и Босна и Херцеговина. Ще спечели и Русия. Единственият губещ е Украйна и тези западни компании от САЩ и Европа, които ще бъдат поканени от киевското правителство да закупят газотранспортната система на страната. Цената на украинската ГТС не е посочена официално, но по някои данни от 2013 г. пазарната стойност на цялата система е 61 млрд. долара. Тъй като украинците се канят да продадат 49% от нея, то може да се предположи, че ще поискат от купувачите около 30 млрд. долара. Огромна сума, която може да бъде дадена само ако има гаранция, че през украинските тръби ще продължи да тече руски газ към Европа. Поради това сме свидетели на безпрецедентния натиск върху страни като България да не допуснат строежа на "Южен поток". Целта е двояка - хем да се съхрани транзитният статут на Украйна и възможността чрез него да се оказва влияние върху Русия и руската политика, хем да се осигурят бъдещите печалби на западните компании, които може би ще купят част от ГТС на Украйна. Но тези цели се разминават с реалните интереси на европейските страни, които участват в проекта "Южен поток".
ЕС също има интерес газовият транзит да заобиколи Украйна. Тази страна се очертава да бъде трайно нестабилна за години напред. Може да се спори до пресипване кой е виновен за това, но перспективата е мрачна. Трябва да се търсят решения ЕС да не бъде заложник на случващото се в Украйна. "Южен поток", а и другите проекти за газопроводи дават нужната алтернатива при това в обозримо бъдеще, буквално в рамките на една до три години.
Когато украинският министър на външните работи Павел Климкин каза на 10 юли, че "Южен поток" е политически проект, който нищо няма да промени за Европа, то той е частично прав само в първата част на изказването си. "Южен поток", за разлика от бившия си конкурент "Набуко", е осигурен ресурсно и не е повлиян от геополитическата обстановка в Близкия изток. Да, в него има политически момент, но министър Климкин и правителството, в което участва, могат да се сърдят само на поведението на предшествениците си.
Естествено, че нещата за Европа ще се променят, независимо какво мисли Климкин. Тя ще получи по-голяма свобода за маневриране, както по отношение на Киев и менторите му от Вашингтон, така и по отношение на Русия, защото отпадането на посредниците винаги внася повече яснота между купувача и продавача. Както се казва: "Чисти сметки, добри приятели".

 

 

Източник: вестник „Дума”, 15 юли 2014 г.