Търсене в този блог

вторник, 8 юли 2014 г.

Русофобията ни днес е като антиамериканизма в миналото – проф. Румяна Михнева

 

 

Изпускаме възможността да бъдем уникалната държава с мисия в сътрудничеството между две могъщи култури и цивилизационни общности, които са интегрални части на Голяма Европа, казва известната историчка

Интервю на Светла Василева за вестник „ Дума”

 "Цената на двойните стандарти на Запада стана прекалено висока "
"В ЕС сме все в позиция "партер" заради някакъв хипотетичен общоевропейски интерес. А къде е нашият?!"

 

- Проф. Михнева, върнахте се преди седмица от Москва и Крим. Какво се случва в "империята на Злото"?

- Да, "студена война" и "империята на Злото" са отново актуални понятия, в много по-мрачен вариант. Българите от моята генерация си мислят, че Русия е някакво подобие на Съветския съюз, с дефицитите и опашките. Нищо подобно! "Империята" днес отвръща на удара, ако се придържаме към тази терминология. Русия е изключително сложна система, но тази огромна по територия страна след кризата на 90-те е във видим подем, въпреки някои вътрешни дисбаланси. Политиците от ЕС и най-вече американските, крият главите си в пясъка, за да не признаят силата й. Да не се лъжем - потенциалът на тази страна плаши, макар че да се предизвика криза в момента е изгодно на други, не на Русия и Европа. Но в Русия, меко казано, има достойнство, дори при само 1% ръст там не "пищят" и не защото опозицията мълчи - тя сама се самоизолира, няма прагматични предложения и в момента е беззъба.

- Какво имате предвид?

- Проблемите в Русия се решават. Силово на моменти, но методично. Както по времето на Петър І се следват изцяло политики и практики на Европейския съюз - в образование, наука, култура. Създава се капацитет, за да се развиват кохезионни процеси в бъдеще в Евро-атлантическото пространство - една важна стратегическа линия на Кремъл. В крайна сметка заплатите на учени и преподаватели ще трябва да станат с 30% по-високи от средната за региона, в който живеят. Има райони, където средната заплата е ниска, но и с нея колегите ми могат да си позволят кредити за жилища и коли. Плащат сметките за комунални услуги и пътуват два пъти в годината в чужбина на почивка, купуват нови книги, ходят на концерти, т.е. те не живеят с притесненията на средностатистическия българин. Хората там са с ведри лица. Навсякъде е пълно с млади майки с детски колички. Няма страх от безработица.

- Може ли същото да се каже и за Крим?

- Крим вече е Русия, а българите са част от историята му. По времето на Екатерина ІІ, 80-те години на ХVІІІ в. 2% от основателите на Одеса са българи, после се заселват и в Крим. През 1944 г. Сталин изселва заедно с кримските татари 13 000 българи. На полуострова имах чувството, че съм у дома си, навред се виждат лозя, садени от ръцете на нашите прадеди, асми, рози, чешми. И в Севастопол всичко е история и святост, особено в Херсонес. Слава Богу, присъединяването на Крим мина без военен конфликт. Геополитическото му значение е известно, но подчертавам, Севастопол е част от сърцето на Русия! 

 - Усеща ли се, че има война наблизо?

 - Видимо не, но вече има бежанци и броят им се увеличава, макар привидно войната да не се усеща. Локализирана е. Но хората имат роднини, приятели, преминават границата - всичко се знае. Но не са паникьосани, дори още има еуфория: получават по-високи заплати и пенсии. Макар цените да са се удвоили, те се усещат защитени. 

 - Имаше съобщения, че Крим е без вода, ще останат и без ток. Има ли такова нещо?

  - Не, това са спекулации. Магазините са пълни, такситата евтини, хората - усмихнати като на празник, улиците чисти. На стълбата на Графския залив, откъдето е напускал руската земя Врангел с армията си, усещаш силата на тази страна. За събитията от пролетта на 2014 г. говорят като за "третата обсада на Севастопол". Да съм ясна - с обсади, санкции и войни руснакът не може да бъде сплашен. Само лош политик или политик с лоши съветници не би го знаел. Имат трудности, но ще ги преживеят. Нашето отношение към проблема обаче е странно, защото там имаме сънародници, а тук говорят някакви хора с печати в мозъците, както каза един философ. Визирам русофобите.
Проблемът е сходен с този на Запада. Западът приема за коректен един волунтаристки и напълно незаконен акт на Хрущов, но отхвърля един законен референдум?! А украинските власти, които от първите дни изпълняват чужда външнополитическа програма, тръгнаха да лишават руския език от статута му, днес вече горят руски книги в Киев и избиват хора в Източна Украйна?! Вярвам, че тази криза ще премине, но към днешния ден цената, изразена в човешки трагедии и жертви, е непростимо висока. Кой ще понесе отговорността? Къде е мястото ни по съвест, а не според грешните ходове на външни сили?! В миналото Русия и САЩ нееднократно са се подкрепяли в тежки мигове. Този конфликт няма да остане дълго време нерешен - това противоречи на логиката на събитията от миналото, на историята въобще! По тази причина крайните изхвърления на български политици и липсата на собствена позиция, макар да я декларираме, са израз на незрялост, политическа недалновидност и безотговорност към нацията. Крим е непревземаем, бреговата му ивица и съоръженията му могат да устоят на всичко, включително на ядрен удар и маневрите на НАТО в Черно море предизвикват иронията на руснаците.

- България присъства ли в публичното пространство в медиите на Крим, на Москва?

- Вече да - като лош пример, за да плашат украинците. Общата ни мечта, европейската идея е прекрасен сън, но икономическите й реалности копаят пропаст, в която ЕС и слабите икономически страни може да паднат. В Русия повече от 20 години за България почти не се говореше, а днес ни поставят, не без основание, в центъра на антинатовски и еврофобски настроения: "Вижте какво се случва в България", "Вие защо сте в НАТО", "Защо сте в ЕС". Така ни бяха разиграли големите политици на прехода, че да нямаме алтернатива. Европейският проект има плюсове и минуси, но само той привидно даваше гаранции за просперитет. Това говорих с колеги в Москва по време на ежегодната среща на руските американисти, проведена в Института по обща история през юни. За тях на Балканите съществуваха Гърция и Сърбия. За днешна България знаеха малко или нищо. И нещо също важно - ние взаимно сме в плен на много емоции. Да ви кажа, те ни ожалват искрено, когато слушат данни за икономиката ни.

- В Крим или в Москва?

- Оставете Крим, там казват "ние на Балканите"! Крим е типичен южен черноморски край. Татарите и българите от години са заедно. Там хилядолетията са създали местен "етнос" както доскоро беше и в Одеса. В Русия обаче не се познава днешна България! Това за мен обяснява определени неуспехи в политиката им тук - лобито им е, меко казано, анахронично. За разлика от американската и европейската, руската дипломация по отношение на България е все още затворена, едва напоследък се усеща търсенето на новаторски форми. 

- Аз мисля, че и ние не ги познаваме…

- Взаимно е. Те живеят с представите от старото време, с потупването на "братушките" по рамото. Прагматизмът в отношенията ни е декларативен, трудностите в общуването - видими. Но знаете ли след серията предавания там за икономиката ни има видим изблик на българофилия, смес от традиционната привързаност към България, тъга за минало време и загубените спомени и приятелства, жалост на големия и силния към "братушките". За разкъсване на традиционни връзки носят отговорност и двете страни. Тия дни отбелязахме 135 години дипломатически отношения с Русия. Но има шум в системата. Особено на фона на украинските събития, когато нашето чинопоклонничество пред "силните на деня" удари в тавана. Изхвърлянето на руския език от учебните програми по идеологически причини лиши поколения от достъпа на огромна по обем и значимост литература на един от световните езици. Днес общуваме с преводачи!

- Но русофобската линия в публичното пространство получава често подкрепа, особено напоследък.

- Медиите у нас са зависими, имат си покровители с политически пристрастия - русофобията обаче не е системна политическа доктрина, чрез нея се доказва "вярност" спрямо новите "господари". Има една група "съветолози" и експерти по всичко що е руско, които непрекъснато ругаят Русия, но в компания с китара пеят цяла нощ руски песни и след поредната русофобска тирада търсят да засвидетелстват любовта си към руската култура. Нещо като застрахователна полица, която биха осребрили при нужда в друга конюнктура. Някои са завършили Московския университет или МГИМО. Русофобията им е рефлекция на антиамериканизма от миналото с обратен знак. Ние сме част от една маркирана с определени специфики световна културна зона. По ред стечения на обстоятелствата - многобройност, територия, ресурси, Русия е неин лидер. Вместо да казваме, че сме посланиците, пренесли православието, донесли славянските писмена, изпратили през XIV в. обучени книжници, ние се оттласкваме от Русия, която ни е близка и е добронамерена. В момента Русия е водеща световна сила, а ние нямаме ясна национална политика към нея.

 - Ние нямаме национална доктрина, не знаем какво искаме и затова получаваме това, което имаме. Да вземем за пример проекта "Южен поток".

- Така е - излиза посланикът на Украйна и казва, че те натиснали ЕК да спре проекта. И каква е реакцията?! Тиражираме изявление, доказващо държавен шантаж. Не гледаме интереса на нашия народ. Присъствието ни в ЕС е непрекъснато в позиция "партер" заради някакъв хипотетичен общоевропейски интерес. А къде е нашият?! При положение, че Австрия и Унгария категорично защитават проекта, позицията ни е жалка. Докато България не издигне свои политици, които в рамките на ЕС да отстояват нашите интереси, винаги ще сме губещи. 

- Социолозите, макар и с неохота казват, че хората подкрепят Русия и нейната позиция в конфликта "Украйна".

- Българинът има здраво чувство за това кое е полезно и кое не е. Не му допада лишената от смисъл политика, която води нашият елит. За мен БСП загуби близо 10% подкрепа, защото имаше колеблива позиция и по Крим, и по Украйна. Колко години подред наши дипломати стоят в Киев? Не съм чула ясно някой от тях да обясни какво се случва там. Какво ни гарантира, че сега като викат "москали на ножы" утре няма да нарочат и останалите, включително и българите. В същото време ние се въртим като ветропоказател - в Черно море провеждаме учения, в Брюксел козируваме. Кой ще назове нещата ясно - ние сме партньори и съюзници, но имаме икономически интереси, които не са в противоречие с общоевропейските ценности на солидарността - народът на най-бедната страна в Европа трябва да живее по-добре. Толкова! Румъния, Словакия, Италия, Австрия, Полша играят своите игри, а ние какво защитаваме?

- Битката е ожесточена, защото залогът е голям.

- Това е залогът на Америка, не на Европа! Това е калаборационизмът на брюкселската администрация, която "проспа" създаването на добри връзки с Русия. Днешната еврофобия в Русия на пропагандно ниво и русофобията в европейските медии и политически централи компрометират процесите на политическа и икономическа интеграция на ХХІ век. Не само у нас има дефицит на експертен ресурс, в САЩ също имат проблем с хората, които анализират и планират външнополитическите им акции. Приключи ерата на бесния антисъветизъм, но не бе намерена формулата за конструктивно сътрудничество, въпреки невероятните анализаторски умове, с които е богата Америка. Натискът на влиятелни лобита и корпорации явно е силен. Често се питам може ли някой да ми дефинира какво именно ги плаши в Русия?! Няма да се чуе смислен отговор. По-скоро американците се изплашиха, че между Русия и Европа може да възникне по-дълбоко коопериране.

- Вие почувствахте ли мобилизация у руснаците?

- Да разбира се. Те са мотивирани, макар и с доста проблеми. На първо място сложният политически ландшафт, дори само на ниво Кремъл. Московският политически елит е като торта "Наполеон" - с много пластове. Това е изключителен комплекс и аз бих казала, че нито един руски владетел или ръководител не си е позволявал да прави резки движения. Путин е също в тежка ситуация. Той трябва да балансира икономическата и социалната ситуация вътре и да се бори навън. В същото време усещането за динамика и прагматизъм - обществено-политически, позитивен, присъства навсякъде.

- Вие сте оптимист, разбирам.

 - Така е, но се питам: Имаме ли ние наш национален проект, къде сме в този свят? Малките народи между големите имперски пространства винаги са били посредници, медиатори. Неслучайно в ЕС има програми за развитие на граничните области. Смята се, че народите, живеещи на границите, познават и двете култури. Много често те са и двуезични. Ние имаме потенциала да бъдем медиатори между ЕС, САЩ и Русия в този регион. Няма да цитирам солдафонското изхвърляне на един руски чиновник, че ще сме "троянския кон" на Русия в ЕС, защото беше невярно. Медиатор, който отстоява своята идентичност и достойнство, е ценен, уважаван и необходим на двете страни. Затова не достигна мъдрост на нито едно българско ръководство четвърт век. Когато водим едностранчива, колониално зависима политика, с ниско самочувствие, ние изпускаме възможността да бъдем уникалният народ и държава с мисия в сътрудничеството между две велики култури и могъщи цивилизационни общности, които са интегрални части на Голяма Европа! 

 

Румяна Михнева е завършила Френската езикова гимназия в София, спец. история и философия в Софийския университет. Защитила е докторат по история на Русия в Московския държавен университет, става д-р на исторически науки през 2003 г. Работила е в държавната администрация, БАН и Варненския свободен Университет. Чела е лекции и е специализирала в български, европейски и руски университети (Москва и Уляновск). Сътрудник на международни комитети на ЮНЕСКО и е един от експертите на президенската инициатива "Културни коридори в Европейския Югоизток". Ръководител е на проект по културна дипломация и наследство към СУ. Книгите й са издавани на български и руски. През април и юни три нейни интервюта бяха широко отразени в руски електронни медии. Интервюто е взето в навечерието на посещението на Сергей Лавров

9 юли 2014 г.