Търсене в този блог

сряда, 2 юли 2014 г.

Днес партиите се правят от спонсори, не от съмишленици – Антоний Тодоров

 

 

 

 

Това развращаване на политиката изисква много остро хирургическо лечение

 

 

Интервю на Галя Горанова за вестник „Сега”    

 

 

- Има ли място олигархията в политиката? Наглед въпросът изглежда парадоксален, но видяхме, че в Украйна ЕС толерира и дори насърчава подобна тенденция, а у нас олигархичните спречквания намират политическо продължение. Какво е лечението срещу "олигархит", ако използвам израза на социолога Чавдар Найденов?

- Това е вече доста овехтелият, но винаги актуален разговор за олигархията в политиката. Винаги съм смятал, че с това понятие може да се спекулира до безкрай, че олигарси се наричат "лошите", тези, които "не са нашите", а "нашите" не могат да бъдат олигарси. Този разговор се води и по отношение на Русия и Украйна. Така че съм много подозрителен към използването на това понятие. Истината е, че ако погледнем последния конфликт - две групировки, които са в състояние да разклатят стабилността на държавата, си давам сметка, че равнището на зависимост на цялото политическо управление, независимо как то се структурира, от големи икономически частни групировки и интереси е вече изключително опасно. Някои говорят за обсебване на държавата, но дори този термин е малко слаб. Всъщност самото управление се решава другаде и по други механизми. Дори не мога да си представя тоталитарно управление, което да не е зависимо от такива интереси. В резултат наблюдаваме огромно отвращение на гражданите от политиката, чийто израз е неучастието в избори. Вярно, ще каже някой, но то не е чак толкова ниско - ние сме на нивото на другите страни от Централна и Източна Европа. Но трендът е постоянно спадане. Това е тенденцията. На последните европейски избори гласуваха по-малко българи, отколкото на предишните. На извънредните парламентарни - също. На следващите парламентарни вероятно участието ще е по-ниско, отколкото на тези през 2013 г. Стигаме до положение, при което не повече от половината граждани гласуват. И то предимно хора, които са фамилно обременени - по-възрастните, които имат навика да го правят и няма да спрат, и такива, които са купени. Ентусиазъм в гласуването вече няма. Ентусиазъм след изборите също няма. Дори победителите не празнуват или го правят в тесен кръг в партийните си централи. По улиците отдавна няма граждани, които се радват. Това е в миналото. Който и да спечели, гражданите гледат мрачно. Гледат мрачно, защото си казват "пак ли тия" или "тия по-добре от ония". Просто на хората им омръзна да гласуват вечно за "по-малкото зло"

- Защо стигнахме дотук?

- Ще отговоря по-общо. Защото в прехода схванахме погрешно връзката между демократизацията и пазара. Бяхме толкова убедени, че двете се обуславят взаимно, че раздържавяването, развитието на частната инициатива вървят непременно с развитието на гражданските свободи и демократичния процес, че двете неща са магически и неразривно свързани. После си дадохме сметка, че това в никакъв случай не е така и че в много малко страни в света тази връзка е плодотворна. Свръхоценностихме пазара. Свръхоценностихме пазарната логика - всичко може да се продава и купува, конкуренцията е по-важна от сътрудничеството, пренесохме го в политиката. Случи се точно това, което трябваше да се случи - всичко се продава и купува. Стига да имаш пари, правиш поредния политически проект. Новите партии вече не са някаква гражданска инициатива, която иска да излезе в политиката, а са инженерни политически проекти, правени с много пари, идващи от едри частни интереси. Дори днес някой да реши да прави партия, първата му работа не е да намери съмишленици, а да намери спонсори. Никой не си представя, че политика може да се прави и почти без пари. Затова в България няма агитация от врата на врата. В България политическата пропаганда наистина се прави с много пари - това са билбордове, телевизионно време, платени тролове и т.н. Свръхоценностяването на пазара, пренесено в политиката, доведе до тоталното развращаване на политическия процес и политическата класа, до убеждението, че политиката се прави с пари и за пари, че това е вид бизнес и през властта се превъртат определени средства. Самият процес на приватизация също роди практики, които се наложиха като господстващи. Наскоро четох интревю на виден български финансист, който твърдеше, че "в България няма финансов капитал, който не е зависим от държавата". Чувал съм това и за големите бизнеси. Ами ако дотам сме се докарали, дайте по-добре да национализираме големите бизнеси, щом като е така. Никой, разбира се, не го иска, защото вече се отделихме от това време. Но това развращаване на политиката изисква, според мен, много остро хирургическо лечение.

- Как точно си го представяте?

- Нещо като в Италия през 90-те, когато рухна цялата партийна система, за да бъде изградена наново. Отдавна се говори за операция "Чисти ръце", за жалост предимно от хора с крайно нечисти ръце. А всъщност операция "Чисти ръце" означава нещо много просто. Вземате група следователи и прокурори, на които може да се има доверие, които са станали известни с почтеността си, може да има и чужденци сред тях, макар че си представям какъв вой ще настане. Давате им властта да разследват, осигурявате им средствата, за да ги предпазите от натиск. Ако могат нещо да свършат - добре дошло. Но се чудя защо обществото ни не иска да се пречисти. Защото това отказване на гражданите от участие в политиката или по-скоро свеждането му само до участие в улични демонстрации го лишават на практика от възможността да влияе върху политическите процеси. Протестът трябва да е нещо извънредно.

- Тук отново опираме до т.нар. гражданско общество. Дали е достатъчно да се изсипва на улицата при всеки скандален повод?

- Ще се върна на връзката политика - пазар. Гражданското общество е организираната частна сфера, казано накратко. Само че за да е гражданско обществото, за него важат същите правила като за публичната сфера. Когато организираната частна сфера се заключава в няколко големи корпорации, които дърпат конците, включително на партии и на неправителствени организации, това не е никакво гражданско общество. Същите тези корпорации се оказват основните "платци" на хора, които, за да направят масовка, участват срещу пари в разни масови мероприятия. Видяхме грозни сцени - агенции за статисти наемат хора, за да пълнят партийни митинги. Изведнъж целият този фалш стана ясен и хората вече не искат да участват нито в избори, нито пък в граждански организации, защото подозират, че зад тях стои някой с дебел портфейл и съмнителни интереси.

- Изглежда това отдръпване на гражданите смущава съня на политическия елит, който в стремежа си да върне овцете в кошарата стигна до идеята за задължителното гласуване?

- Според мен задължителното гласуване ще усили многократно отвращението на гражданите от политиката. Не стига че те вече са отвратени от изборите, ами някой иска да им го вмени като задължение! Прекрасно! Само че тази рецепта не лекува болестта. Когато изборите имат залог и гражданите са убедени, че нещо може да се случи или промени, те отиват да гласуват. Ако изборите не значат нищо за тях, не отиват. Не мисля, че проблемът може да се реши чрез административен натиск. Задължителното гласуване може да породи такива абсурди, които да надминат абсурдите при ниско участие. Изследвания в други страни показват, че при задължително гласуване хората или масово пускат празна бюлетина, което обаче при нас е рисковано, тъй като винаги ще се намери някой, който да я попълни, или отбелязват първия. Ако ще е така, по-добре да теглим жребий - който излезе първи, получава автоматично най-много гласове!

- Това е част от същия дефект в мисленето, за който вече говорихме - търси се инженерно решение на политически проблем.

- Истината е, че ниското доверие към политическите партии кара гражданите да се въздържат от участие.

- Обикновено левите партии са призвани да върнат баланса в отношенията между гражданите и бизнеса, когато той е бил изместен по посока на бизнеса. Вярвате ли на обещавания за кой ли път от БСП "ляв завой" в политиката, който винаги изниква след загуба на избори?

- Ако някой сериозно мисли за съществена промяна на курса, то тя трябва да е повече от очевидна. Социалистите изпуснаха социалния въпрос изцяло. Те престанаха да се занимават с неща като трудови права, безработица, ниски доходи, социално изключване и се захванаха с гримирането на капитализма. Оставиха по важните социални теми да говорят или крайните националисти, крайната десница, или появилите се тук-там крайно леви партии, които се опитват да отвоюват освободения от левицата терен.