Търсене в този блог

събота, 2 август 2014 г.

БСП и властта – Панко Анчев

 

 

 

За компромисите в управлението на държавата и за тяхната цена.  За смисъла на идеите, за колебанията и комплексите. За необходимостта да се чуе гласът на хората.

 

БСП все още не е осъзнала и поради това не е и решила проблема за властта. Тя обикновено влиза с много компромиси в управлението на държавата, без да знае тяхната цена, но после я плаща твърде скъпо.
За всяка партия проблемът за властта е най-важен. Защото властта е нейната първа цел, която тя трябва да преследва във всички случаи и при всякакви условия. Иначе се обезличава и престава да бъде политически изразител на интересите на своята социална група. Но когато я преследва и дори когато я печели, ако не знае какво да прави с нея, как да я приложи, какви отстъпки трябва да направи, на кого и доколко да служи, тя неизбежно ще се провали и ще затвори бъдещето пред себе си. Очевидно не е достатъчно да се стремиш да управляваш. Не е достатъчно и да управляваш - дори и повече от един мандат, което би трябвало да означава, че успешно си изпълнил поставените си задачи и хората са те оценили.
От всички български партии БСП има най-дълъг стаж във властта. Това, вместо да я окуражава и подтиква, й създава комплекси, от които тя още не е в състояние да се освободи. Социалистическата власт е различна от властта в буржоазно-капиталистическото общество, защото е различен начинът, по който се дава и задържа. БСП, най-вече по-възрастният състав на членската й маса, а и не само от членовете и симпатизантите й, сякаш все още не е в състояние да види и разбере тази разлика. Защото партията сама декларира, че се натоварва да бъде такава, каквато в днешната обществено-икономическа система не е възможно да бъде. БСП подхранва надежди у себе си, а и в обществото, че ще разреши социалните проблеми, ще нахрани гладните и ще се грижи за бедните и немощните. Тя поддържа, кога успешно, кога не, но винаги с еднаква енергия и сила, образа си на "друга партия", изразителка и защитничка на интересите на социалните низини, на

гарант за социална справедливост
 
БСП е социална партия и наистина е защитничка на бедните и социално слабите. Но когато дойде на власт, именно тези социални слоеве са най-недоволни от нея; те най-много негодуват от нерешителността и неспособността й да изпълни исканията им и собствените си обещания и ангажименти. Докато е в опозиция, тя дава вид и мнозина от подкрепящите я вярват (а и дясната пропаганда го внушава открито или уж случайно), че едва ли не тя ще изгражда нов тип общество, твърде близко и дори идентично със социалистическото - макар в нито един свой документ и в изявите на нейните лидери не им обещава такъв "земен рай". Не им го обещава, но и не им казва, че такъв скоро няма да има и че сега условията са други и очакванията трябва да бъдат по-скромни. Оттук произтичат сетнешните неразбории и управленски трудности на БСП. Никак не е случайно, че за неуспеха на подкрепяните от партията правителства активно работят доста от тези, които са го очаквали и са гласували за него.
БСП не е изяснила за себе си и пред обществото характера на днешната държава и властта в нея. Това е големият проблем за нейната идеология, пропаганда и политическа практика, защото тук е механизмът, по който се печели и упражнява властта. Формулата от Конституцията, че "властта произлиза от народа и принадлежи на народа" звучи красиво, романтично и благородно дори, но нима някой вярва, че е възможно да се приложи реално. Буржоазната държава е корпоративна по своя дух и характер. И властта й не може да бъде по-различна от нея. Тук не бива да си правим никакви илюзии, а трезво и разбрано да се обясни на хората какво означава това. "Народовластието" е прикритие на могъщата и неотразима воля на капитала и корпорациите - все едно дали са вътрешни или идващи отвън. Няма партия, която да е независима от тях. Властта се дава чрез всеобщи избори, които са под контрола на големите национални и транснационални корпорации, имащи интерес и влияние у нас. Ако управляващата партия се държи враждебно с тях и не удовлетворява претенциите им, неизбежно бива заменяна с друга. Видяхме в последно време каква реакция се образува срещу строителството на газопровода "Южен поток", АЕЦ "Белене" и срещу отношението на правителството към енергийните дружества. Всеки път, когато едрият бизнес изрази някакво несъгласие с действията на правителството, следва вълна от протести на "обикновените граждани".
Интересът на нацията и държавата невинаги е интерес на системата и "големите пари". Системата и парите са безродни и неморални по дух и същност. Те обичат онези места и онези хора, които им позволяват да се умножават и владеят - все едно е как се наричат и какъв език говорят. Парите не само не миришат, но и не обичат, не чувстват, не милеят. Именно поради това и силата им е огромна, опустошителна за всеки, който се опита да им попречи, ако върви против тяхната воля. Тази воля обезсмисля всеобщото избирателно право, профанира демокрацията и доказва нейната фиктивност и несъстоятелност. Тя е диктаторска, безапелационна и жестока. Демокрацията е само едно нейно приятно лице, чиято ведра и блага усмивка хипнотизира наивника с илюзията, че той именно решава и от неговата воля зависи каква ще е властта. Но няма хипноза, която да е вечна. Рано или късно усмивката изчезва и тогава най-остро се усеща болката от безразборните рани, нанесени върху беззащитното народно тяло.

Зависимостта на властта от капитала

съзнателно и обикновено успешно се прикрива, но тя е сурова реалност, която няма как да бъде пренебрегвана. Тази зависимост не е в това, че управляващите са корумпирани и че капиталът непременно си купува услужливи политици, а в самия характер на държавата и властта в буржоазно-капиталистическото общество. Парите са всесилни, но все пак могат да бъдат принудени да се съобразяват с властта и да търпят нейните капризи и желания. Обществото и държавата обичат да функционират в рамките на някакви правила - иначе ще се разпаднат. Държавата е тази, която създава правилата и следи за тяхното спазване. И наказва нарушителите. В противен случай на парите няма да им е добре и ще страдат от безредието. Те подкрепят властта - и тази, която е избрана и управлява, и тази, която сега е опозиция, но утре вероятно ще застане начело. Парите по свой начин и в своя полза използват обществената воля. Тя им е нужна добре организирана и мотивирана, поради което се съгласяват "да ги дисциплинират" и мотивират да се държат обществено отговорно и работят за общата полза и в някаква степен по волята на държавата.
В това "дисциплиниране на капитала" е същността на понятието "ляво", с което толкова се спекулира днес и което служи като аргумент най-вече срещу БСП и нейната политика, когато управлява. Не е лесно, а понякога дори е невъзможно да си "ляв" в днешната ни държава. Логиката и волята на капитала са едни, а желанията и потребностите на хората - други. Задачата на "лявата партия" е да намери равновесието между егото на едните и потребностите и належащите нужди на другите и да притъпява социалните болки и недъзи. Тя е длъжна да бъде откровена и да обясни на членовете и симпатизантите си, на цялото общество кое е възможно и кое не, как и кога ще се намерят механизмите за утвърждаване на по-голяма

социална справедливост

БСП е заявила вече, че е за евроатлантическата ориентация на България и активно участие в ЕС и НАТО като техен пълноправен член, но с уточнението, че това не означава скъсване на отношенията ни с Русия. Ала БСП не е признала, че членството ни в евроструктурите означава рязко ограничаване на националния суверенитет и че вътрешната и външната й политика ще бъде винаги силно зависима и дори подчинена на волята на Брюксел. Впрочем тя от време на време се оправдава с тази зависимост, обикновено когато е принудена от ред причини да не влиза в противоречие с ръководството на двата съюза. Членството ни в Европейския съюз поставя на изпитание националните традиции и представите на обществото за суверенитет, независимост и подчиненост. Защото въпросът тук не е само за единни стандарти, правила и критерии в производството на стоки и услуги, както и за необходимото съзвучие на нашето законодателство с европейското, а за нещо много повече. И това "много повече" има пряко отношение към властта и цялостната политика на държавата и конкретно на БСП, разбира се. За каква власт е БСП ? За послушна към Европа или достойна и равноправна? И доколко примерно политиката в социалната сфера, здравеопазването, образованието и културата, да не говорим по отношение на националната сигурност, може и трябва да бъде подчинена на волята на САЩ и Германия (защото тези две държави доминират НАТО и Европейския съюз)? Доколко ни е позволено да проявяваме националното си достойнство или то ни е забранено?
Проблемът за властта е свързан с

проблема за "съюзника"

и коалиционния партньор. По този проблем се говори най-малко, а когато се говори, се произнасят общи думи, заклинания, любовни признания или тежки клетви. Убеден съм, че БСП никога не бива да се отказва от властта само защото възможният коалиционен партньор би навредил на репутацията й. Когато имаш принципен политически противник, който е достатъчно силен и властен, си длъжен да не се колебаеш и да приемаш отговорността за управлението на държавата. По-добре партията да изгуби от авторитета си и да наруши идейните си принципи, отколкото да позволи на политически безотговорните и неспособните да разрушат държавата и да измъчат още повече обществото. Но причината за политическия компромис трябва да се признае пред избирателите и те да разбират, че стъпката назад или встрани е в полза на държавата. БСП дълго време партнира с ДПС и това й партньорство бе обект на толкова яростни атаки и дори клевети, на които тя не можа да отговори достойно и аргументирано. Максимата на левите политически романтици, че на БСП не й е нужна власт "на всяка цена", е лишена от политически разум и вярно разбиране за властта. Властта не е детска игра. В общи линии тя е не съвсем морално занятие, но, който се е захванал с нея, трябва да знае това и да не се гнуси от щяло и не щяло.

Когато не си решил проблема за властта, непременно ще я упражняваш вяло, хаотично, комплексирано и плахо. Постоянно ще търсиш причини за невъзможността да изпълняваш програмата си и ще се оправдаваш при всеки по-видим и осезаем натиск от улицата или опозицията.
Да, властта не е "игра на стъклени перли", нито служба и кариера; тя не е дори и средство за материално обогатяване и придобиване на авторитет. Властта е еманацията на политиката, връхната й точка. Тя е сила, енергия и стихия за подчинение, за организация на обществото и поддържане на ред и хармония в него. Затова и нейните решения са задължителни за всички и неподчинението срещу нея подлежи на строго наказание. Когато една партия идва на власт, тя трябва да обещава не само увеличение на пенсиите и работните заплати, по-добро здравеопазване и образование, но и че ще е достатъчно силна, за да не допуска безредие, своеволия и разединения. Слабата власт е еднакво противна на всички в обществото. Защото държавата - това е властта. И когато твърдиш, че възстановяваш държавата, че връщаш държавата на гражданите, това трябва да означава, че й вдъхваш допълнителна сила и мощ и че насочваш нейната машина срещу престъпниците, злосторниците, мошениците, спекулантите, бандитите, срещу тези, които живеят на неин гръб и на гърба на обществото, не са признателни и не уважават правилата и законите.
Ако властта е слаба, каквито и придобивки да предоставя на народа, колкото и да се грижи за подобряване на материалното и духовното му състояние, обществото няма да я търпи и ще се разбунтува. Тук не бива да имаме никакви илюзии. Демокрацията не означава слаба власт и своеволия. Не, не само диктатурата е силна власт.

"Здравата ръка"

не е стоварващ се върху невинни и беззащитни глави юмрук заради инакомислието им, а работещ механизъм на държавното кормило, инструмент за гарантиране равенството пред закона и неговото върховенство. "Здравата ръка" говори ясно и отчетливо, достатъчно твърдо и разбираемо за всички. Тя не изнася "академични" лекции по телевизията, не мяучи, не се опива от знанията си, не срича. Нейната реч е отривиста, погледът - бистър, и от него се излъчва увереност, твърдост, решителност и способност. Тя може да повтаря едно и също, но всеки път достатъчно убедително, за да е ясно, че отклонение от избрания път и взетото решение не ще се допусне. И в същото време силната власт проявява човечност, добродушие, сърдечност, човещина; тя не се големее, не се срамува от хората; умее да си служи с техните думи, готова е "да яде и пие с "обикновените човеци".
БСП така и не излъчва подобна сила и увереност през времето, когато управлява със свое или с коалиционно правителство. Нищо чудно, че още от първия ден от встъпването в управлението тя е подложена на критики и протести. Хората виждат, че пред тях стоят хора колебливи, неуверени в себе си и правотата на целите си, готови да обясняват с часове какво искат да направят и защо трябва да го направят, но неспособни да убеждават. Дори и да не са такива, пак не внушават твърдост и увереност. А когато не се вижда, че си способен уверено да водиш държавата, лесно ще те преборят.
Има и още едно обстоятелство, което създава трудно преодолими пречки пред властта на БСП. БСП все още е неубедителна и дори безпомощна срещу либералната пропаганда на иначе слабите и немощни десни партии. Тази пропаганда сполучливо внушава, че партията ще повтори тоталитарния модел на социализма, че нейните управленски решения за социални придобивки и подпомагане на социално слабите са популистки и нямат реална икономическа основа, и ще влошат и без това лошото финансово състояние на държавата. Този рефрен така се забива в главите с честото си повтаряне, че сякаш самата БСП го възприема като истина.
Борбата с противната идеология също е проблем на властта - няма защо да се лъжем. Ако не се намери противоядие на лъжите и инсинуациите, на гнилите и празни думи, сеещи съмнения и колебания в обществото, властта винаги ще е върху пясъчни основи и ще се разклаща и при най-слабия трус. Тук опираме както до необходимостта от ярко и точно формулирана партийна идеология, така и до хората, които да я създават и пропагандират. Либералните партии са прибрали под крилата си неколцина университетски преподаватели и естрадни изпълнители (общо взето от средна ръка, посредствени мислители, но с професорски титли), покровителстват журналисти и медии. Техните интелектуалци са обсебили университетски катедри, редакции, творчески съюзи, културни институти; те си създават кумири и ги налагат като високи върхове на българската култура. А БСП двадесет и пет години се мъчи да ги приобщи към себе си, да ги направи съюзници, а пренебрегва своята интелигенция, на която кой знае защо не се доверява и не я възприема като способна да я брани и популяризира.
В България днес се води

жестока идеологическа война

Приказките, че сега идеологиите са мъртви и че днешното общество е деидеологизирано, поради което и партиите не бива да се ограничават идеологически, са празни и изключително опасни. Те целят обезоръжаване не на десните партии, а на левите и най-вече на БСП.
Не е достатъчно да повтаряш, че си лява партия и че провеждаш лява политика. Съдържанието на това понятие е политическата идеология. Хората, наричащи себе си "леви" и "социалисти", трябва да знаят какво означава това, какъв е смисълът на идеята, която ги събира, какви цели си поставят, към какво се стремят и с какви средства ще го постигнат; как и с цената на какво ще управляват, когато заслужат общественото доверие, за кого ще работят и какви думи ще произнасят. Идеологията формира и дискурса на партията, а оттам и на обществото. За съжаление БСП не е в състояние да налага такъв дискурс и затова наивно и охотно влиза в какви ли не словесни капани, поддава се на идеологически провокации, възприема да дискутира (и то все в пасивна, защитна позиция) периферни теми. Такава изкуствено наложена периферна тема, която само привидно е натоварена с някакъв важен нравствен смисъл, е темата за т.нар. задкулисие. Цялата последна година все за задкулисието се говореше, за да се убедят гражданите на държавата ни, че властта крие от тях своите намерения, че им крои тайни планове, за да ги ограбва и измъчва. Опозицията вика "има задкулисие"; властта отвръща - "няма задкулисие". И така от сутрин до вечер. Или темата "Кой предложи Пеевски?" Но атаката в крайна сметка успя и в обществото се загнезди подозрението, че "има нещо гнило в Дания", че БСП си служи с непорядъчни средства...
ГЕРБ няма нужда от идеология. Защото каква би могла да е идеологията на уличника, лумпена и простака? Но на БСП й трябва. Тя е длъжна да намира словесното противоядие на простащината и грубостта, на инсинуациите и агресивното и празно говорене, за да убеждава в своята правота и сила. Нейната идеология трябва да подпомага изработването на

общобългарска национална идеология

върху която да се изгражда нацията и държавата. Нацията губи ориентир, лута се, мъчи се да се ориентира в сложната обстановка, но ще изчезне, ако пред себе си няма висока цел и не знае средствата за нейното постигане. Кой друг, освен БСП, е в състояние да изработи такава идеология, изхождайки от богатите национални традиции и постиженията на днешните учени и творци. Време е да се спре упадъкът и да се постави началото на духовното въздигане на българския народ.
Колкото и сложна да е днешната епоха, колкото и трудно да е оцеляването на малкия народ и малката и бедна държава, достойнството и националната чест стоят над всичко, и власт, която иска да се задържи и функционира в хармония с обществото, е длъжна да се вслуша в говоренето на хората и да се опита да ревизира някои доскорошни безспорни положения в "европейската политика" на България. Видимо нараства недоволството от присъствието ни в ЕС и НАТО; все по-осезателно се проявява обществено съмнение в правилността на избрания "път към Европа" и особено за ползите от членството в тези два съюза. Събитията в Украйна възкресиха русофилията. Русофилите наказаха БСП на евроизборите, недоволни от позицията на правителството и от партията за отношението им към новата власт в Украйна и намерението да одобрим санкциите срещу Русия. Никоя българска власт не се е задържала дълго в противоборство с Русия. Историята много убедително ни говори какви са последиците от такава политика. Ако БСП държи на властта, за да изведе страната ни от кризата и да си осигури задълго общественото доверие, трябва да ревизира досегашния проевропейски патос и да не се заблуждава, че членството ни в ЕС е стратегически въпрос и въпрос на "цивилизационен избор".
Да, властта не е игра на стъклени перли, но не е и бизнес. Тя е нещо твърде голямо и сложно, за да бъде отношението към нея само емоционално, само морално или само прагматично. Тя е политически инструмент, а не мениджмънт на банка или търговско дружество. Опасно е такъв инструмент да попада в ръцете на неподготвен или на авантюрист с комплекси. Още по-опасно е да бъде поверяван на такива, които не знаят какво да правят с властта, какви отговорности тя възлага и как наказва, когато не успяваш да я приложиш успешно и в полза на държавата и хората.
Ето защо БСП е длъжна да спечели престоящите избори, да състави стабилно, умно и силно правителство и да управлява дълго, уверено и без колебания и комплекси. А дотогава дано успее да разреши проблема за властта.

 

 

 1 август 2014 г.