Търсене в този блог

понеделник, 11 август 2014 г.

Ислямизмът – къде е България ? – Киряк Цонев

 

 

Защо всички мълчат пред зверствата на крайните проявления на тази религия ?

   Свидетели сме на няколко събития от световен мащаб, които остават в сянката на вътрешнополитическите ни бъркотии, а засягат днес, а може утре да засягат по-дълбоко, съдбата на нашата страна и нашия народ.
    Гражданската война в Сирия придоби невероятни за началото си размери. Милиони хора бяха принудени да напуснат родните си огнища, да избягат зад граница и да търсят защитата на сирийската армия, която се мота от единия край на страната до другия с цел да запуши дупките, пробити от ислямисткото настъпление от север. Ожесточаването на тази война до рамките на сериозен религиозен сблъсък между сунитите, които са мнозинството от населението на арабско-ислямския свят, и останалите религиозни общности, живеещи на териториите, "превзети" от крайните сунитски ислямисти, образуването на т.нар. държава ИДИЛ (Ислямска държава на Ирак и Леванта), наричана от арабите ДИИШ (Ислямска държава на Ирак и Шам), като напоследък все по-често за нея се използва и терминът Ислямски халифат. Последното означава, че основната цел на тази формация е да върне региона, а и не само него, към средните векове, при господството на единен (а те са били дори няколко) ислямски халифат. В отпечатаните карти на това образувание се виждат ясно и териториалните му претенции - Близкият изток, Северна Африка (вкл. държави като Нигерия, Гвинея, Сенегал и др.), Пиренейският полуостров (Испания), Средна Азия и другите "ислямски" азиатски държави, Индонезия, Мала Азия (Турция), Балканите. Последното обхваща абсолютно всички балкански държави без Карпатска Румъния на север и Хърватска и Унгария на запад.
Тази карта и тези претенции биха изглеждали като невинна фантазия на умопобъркани мозъци, ако не бяха подплатени с конкретни действия, за които само откъслечно пристига ужасяваща информация. Жестокостта на ислямистите, господстващи в региона на Северна Сирия и Северозападен Ирак, е пословична. Избиват се цели села и цели квартали на град Мосул в Ирак, или на град Рака в Сирия,

чийто единствена "вина" е, че са християнски

или са от несунитските течения на исляма. Ежедневно е подложено на безмилостни и безцелни бомбардировки християнското градче Махарде, известно на много българи, защото там бе изграден един от първите български задгранични проекти на цялостна напоителна система върху базата на построения от български умове язовир Растан, чиито объркани планове бяха просто изоставени от британски специалисти. Сега стената на язовира служи като трамплин, от височината на който обезглавени трупове да бъдат хвърляни от другата страна на езерото. Разрушени са напоителни системи по течението на река Ефрат. Нападнато бе християнското село Маалула - единствената точка на света, където православното богослужение се извършва на древния арамейски език. Неговото население бе заставено да бяга в съседен Ливан. Опожарен бе манастирът "Св. Такла" в същия регион, манастирът "Сейдная" бе обкръжен, но неговите високи средновековни стени издържаха обсадата и той бе - засега - спасен от правителствената армия. Унищожени са цели християнски айсорски села в Ирак, като населението им е безредно обезглавено от добре платени палачи.
Нечовешките мъчения не заобикалят и мюсюлманите, които не са сунити. В района на сирийска Латакия, където живеят предимно мюсюлмани-алауити (шиитска секта в исляма), от които произхожда и президентът Асад, също са поголовно и най-жестоко избивани. Прави се всичко и за разрушаването на икономиката - взривяват се завод след завод, изграждани от сирийската и иракската държави с толкова труд и средства. За отбелязване е обаче, че не се засягат петролните находища и петролопроводите, макар много от тях да са затворени.

Защо стана всичко това?

Нека се върнем три години назад, когато в сирийския град Дейрезор избухнаха безредици, провокирани от брадати непознати лица, дошли от съседна Йордания, а в тях бяха въвлечени голобради младежи, които започнаха да вдигат антиправителствени лозунги. В резултат на грешки на местния полицейски началник събитията се разраснаха и обхванаха цяла Сирия. Създадоха се съответни командвания, често съперничащи си едно с друго. Основно събитията обхванаха северната част на страната. Създаде се и политическо ръководство, част от което се опита да се обедини в Сирия под егидата на злополучния ни външен министър Младенов, но този опит много скоро се провали.
Причината за този провал не винаги се крие вътре в самото движение. Събитията в Сирия привлякоха вниманието на ислямисти от различни страни на света. Те имаха богат боен опит от идентични движения в други страни, включително от твърде злополучната Арабска пролет в Либия и Египет и от натрупания опит на бандите на Бен Ладен в Афганистан, въоръжени до зъби с щедро платено с петродолари оръжие, вкл. артилерия, машини и др. С помощта предимно на Турция много такива ислямистки групи преминаха безпрепятствено през вече неохраняваната граница на сирийска територия. Тази турска подкрепа обаче се оказа твърде опасна за самия турски режим, който се намери в твърде объркана ситуация. От една страна, той оказваше съдействие на опозиционните сили в Сирия, а от друга, бе заставен от събитията в пограничните райони да защитава себе си от новопоявилите се "съюзници", претендиращи за територията на турската държава и включването й в "халифата". Турция се надяваше да постави сирийската опозиция под свое влияние, но не успя. Изведнъж главатарите на ислямистите взеха връх и започнаха да създават "освободени райони", където лидерите на дотогавашната опозиция бяха просто ликвидирани, срочно започнаха да се въвеждат законите на исляма, при това в крайните им форми - ислямски съдилища, признаване на многоженството, задължителното религиозно "обрязване" на жените, което е твърде далече от бита на повечето вярващи мюсюлмани, и т.н.
Нека да направим различие между исляма и ислямизма - нещо, което много наши коментатори бъркат, като поставят знак на равенство между тях и по този начин раздухват религиозна и расова вражда. Ислямът е религия като всяка друга, даже в самото название "ислям" е включен

арабският корен на думата "мир"

Ислямизмът е особена проява на тази религия, нейна крайна, неутвърдена от религиозните закони форма - използване на религията ислям за постигане на политически цели. Такава цел е и възстановяването на средновековния арабско-ислямски халифат.
Не е тайна, че ученията на ислямистите засягат и България. Не един или двама българи са се сблъсквали с този факт, не един или два района у нас са заразени от вируса на ислямизма. Да се подценява този факт от страна на официалните власти е просто престъпление и би трябвало да се класифицира като национална измяна. За съжаление нашите правораздавателни органи не разбират въобще тази разлика, повечето си нямат дори понятие за същността на тази религия. Те нанасят "удари", но срещу обикновени "редници" на религията ислям, които никой няма правото да упреква, че вярват в друга нехристиянска религия, но в тяхната сянка остават истинските причинители на злото, които слушат лекции от някакви

новопоявили се ислямистки проповедници

от Саудитска Арабия или Иран, разпространяващи в джамиите вместо Божественото слово, каквото е и словото на искрените мюсюлмани, пропагандни речи, водещи до дестабилизация на страната и разделение на нейното население. Техните признаци са навсякъде, но никой не взема уроци от това. Нека си припомним онези страшни цигански "танци" по време на процеса в Пазарджик, които при по-нестабилна обстановка биха могли да взривят протеста на други слоеве на българското население. Или онези открити псувни на отделни лица, изпълнени с явни закани за убийства, по време на ликвидирането на циганските коптори в някои градове, които в нормални държави биха били напълно естествени причини за съдилища и затвори, вкл. според нашите закони. Или участието на един известен на всички сириец в масовите кланета в Сирия, който е три пъти раняван по време на боеве в тази държава и пак се е завръщал там, но пазен от българския си паспорт. Трябва ли и той да не отговаря по нашите закони?
Такова изкуствено "запазване на мира" е твърде опасно. Най-правилното решение е еднакво прилагане на законовите норми към всички нарушители на който и да е параграф от българските закони, независимо от религиозните им убеждения или расовата им принадлежност.
Специфично би трябвало да бъде и отношението на различните вероизповедания към събитията в Близкия изток. Всички те до едно днес мълчат, като се изключат някои изолирани служби "в памет на загиналите".
Православната църква мълчи позорно пред кръвта на християни, която безпрепятствено се пролива в Близкия изток. Същото се отнася и за католическата църква. Нито една протестна дума, да не говорим за телеграми за солидарност и какво ли не в подобни случаи у нас или в някоя африканска държава. Заета е някаква

странна "неутрална" позиция по всичко

което става в този регион, която е съобразена с една абсолютно погрешна правителствена позиция на "ненамеса" и "неутралитет", сякаш не става въпрос за човешки животи, за животи на християни, а за жертвени животни, за мъченици, на които е предопределено да умрат, за да бъдат признати за такива.
Същото се отнася и за позицията на представителите на ислямското вероизповедание. Някои от тях, вместо да заемат принципни позиции в защита на българщината, с което биха демонстрирали своя патриотизъм, за който претендират, застават в защита на ислямистки екстремисти по изолирани български съдилища, издаващи, макар и нарядко, хлабави формални присъди срещу подобни лица, срещу които се обявява цялата ни общественост. И нито дума и от тях в защита на невинните жертви, между които има и немалко мюсюлмани, в защита на милионите бежанци, които светът сякаш е длъжен автоматично да издържа за своя сметка, вместо да вземе мерки за ликвидиране на световната опасност, за спиране на военните действия, за защита на мирното население, подложено на масов кървав терор.
Ционистките организации в България говорят много за убити десетина еврейски войници в Газа, протестират за това, а мълчат по факта, че стотици и хиляди палестинци са принудени от тази армия, изпълняваща заповедите на своите правителства, да копаят тунели под града, за да вземат оръжие и да се защитят, да защитят правото си на свобода и независимост. И защо в Тел Авив протестираха, когато сирийската армия разрушава подобни тунели в сирийски градове, какъвто бе примерът с град Хомс, където подземното съоръжение стига чак на ливанска територия и получава оттам

щедро платеното със саудитско злато оръжие

Тук пък се сблъскваме с другата страна на въпроса. За ислямистки терористи израелските лидери обявяват борците за свобода на своя народ, поставя се знак на равенство между тяхното реално съществуващо национално-освободително движение и тероризма - сякаш действията на "Щерн" по време на еврейската съпротива срещу британците в Палестина са били пътечка с розови цветенца, а самият лидер на тази организация, чието име тя носи, не е бил осъден на смърт и обесен именно от британските власти с обвинения за тероризъм.
Защо не се чува гласът на именитите евреи в България в защита на невинните жертви на ислямизма?
Как така стана, че сред стотиците български партии, обществени организации, движения и не знам какво още не се намери нито една, която да изрази солидарността си и съчувствието си на жертвите на тези безогледни кланета в Близкия изток!
Вече чувам гласове, които да ме обвиняват дори в антисемитизъм, просто защото такава е практиката - всеки, който се обяви против ционизма или се осмели да разкритикува някоя стъпка на израелското правителство, да бъде обвинен в антисемитизъм. Не, аз имам много приятели евреи, те знаят моите позиции и са съгласни с тях - просто защото не искат и не могат да бъдат ционисти! Да напомним, че дори великият Айнщайн е бил против ционизма, макар че днес в Израел раздават някаква награда на негово име!
Примерите може да са много, но човешката кръв е навсякъде червена.
Още веднъж - ние, честните български патриоти, бием тревога! Опасността чука и на нашите порти, не бива да си затваряме очите пред този факт и да се правим, че той не съществува, независимо от нашата религиозна принадлежност!

 

 

Източник: вестник „Дума”,  11 август 2014 г.