Левите партии в парламента искат премахване на плоския данък и по-голяма социална справедливост, свързана с по-малко неравенство и по-малко бедност. Десните партии като „Реформаторския блок” искат реформа в съдебната система, за да въздава адекватно наказателна справедливост, да осигурява равенство пред закона. Това са класически различия между десни и леви партии. Юридическо равенство (либерален идеал) или социалноикономическо равенство (социален идеал)?
Какви са шансовете на либералната справедливост?
Това е справедливостта, за която се борят либералите от времето на Джон Лок насам. Държавата се създава, за да бди над либералните права и на първо място над правото на собственост. Тази традиционна справедливост, свързана с равенството пред закона и полученото наказание при нарушаването му навсякъде днес е поставена на изпитание. В САЩ според изследване на Пю Рисърч Център само 23% от всички американци са убедени изцяло в справедливостта на съдебната система. У нас според Институт “Отворено общество” само 11 % от българите имат доверие на съда и прокуратурата.
Парадоксът е, че десницата от началото на 90-те години много активно участва в политическите чистки и подбора на кадри в съдебната система, а сега иска и оставки там, и нейната промяна.
Либералната справедливост има подкрепата на ЕС, американския и френския посланик, НПО-тата, работодателските организации, едрия капитал. Натискът е от много посоки и там може да се опитат да направят нещо, макар и не в размерите, които искаха от Реформаторския блок - с промени в конституцията. Голяма е опасността това да бъде от типа „развали къща, направи колиба”, каквито са повечето реформи у нас.
Проблемът е, че навсякъде в развитите капиталистически държави стремежът е към създаване не просто на либерална, а на неолиберална справедливост и ние вървим по техните стъпки. Какво е типично за нея?
(1) Държавата ни дебне, записва с камери, подслушва повече от всякога в историята.
(2) Рязко увеличава сферите на наказателно преследване и нарастване на наказанията, замяна на социалната с наказваща държава.
(3) Криминализация на бедните - социалната несправедливост, която ги вкарва в гетата и държи на прага на оцеляването, се компенсира с повишена наказателна санкция и повече бедни в затворите.
Какви са шансовете за социална справедливост?
Тя влиза в дневния ред на развитите западни капиталистически общества едва от края на ХІХ век. Тогава ще се появят социални либерали и социалдемократи, които ще искат социална справедливост. Ще се въведе и следваш пакет права – социални права, важни в социалната държава през ХХ век. Неолиберализмът след това тръгна да ни връща във времето само на формално-юридическите права и резултатът е ускорено нарастващо неравенство и социална несправедливост.
Важен фактор за нарастване на неравенството е въвеждането на плосък данък и дисбалансът между преки и косвени данъци. През 2011 г. България излезе на първо място в класацията на монетарната бедност в ЕС. На второ място сме след Латвия по неравенство в доходите – разликата между доходите на най-богатите 20% и най-бедните 20% у нас стана 6,5 пъти. Нарастването на неравенствата след въвеждането на плоския данък води до нарастващи неравенства в здравеопазването, продължителността на живота, шансовете за оцеляване и развитие.
БСП въведе плоския данък, благоприятстващ нарастващото неравенство, а днес го ненавижда и иска да се премахне. Десните са по-силни обаче и няма шансове това да стане. Министър Петър Москов заяви, че бедността е въпрос на избор, бедните са виновни, че живеят в мизерия, а не социалноикономическата система и политиките на държавата. Типична неолиберална мантра.
Социалната справедливост, свързана с премахване на плоския данък, не се контролира и изисква от ЕС, американският и френският посланик не правят изявления по въпроса, либералните НПО-та, работодателските организации, едрият капитал са “за” плоския данък. Затова няма начин това да се случи. Това не би било добро за БСП, защото премахването на плоския данък е основен начин да се избави от дясното грехопадение, в което я обвиняват всички останали десетки леви партии от всякакъв калибър, заклеймяващи я „Ти не си лява, ти не си автентично лява”. И неравенството ще продължи да расте. И не само у нас, в целия Европейски съюз има такава тенденция и трудно можем да я избегнем сами.
Дилемата обаче между формална и реална справедливост остава. А тя означава съответни политики. С полиция или с учители да се влиза в циганските гета? Да криминализираме ли бедните както в САЩ или да им осигурим образование и работа? Добре би било да имаме единство на правна и икономическа, на формална и реална справедливост. Добре, но надали ще се случи.
Източник: вестник Труд
