"Южен поток" е най-звучният брюкселски фатмашки шамар върху лицето на българския политически редник!"
Демокрацията е жива там, където няма подръчкване отвън, казва известният икономист
Едно интервю на Валентин Георгиев за вестник „Дума”
- Проф. Дуранкев, 2015 г. като че ли се очертава да е още по-непредсказуема и напрегната от миналата година - и в икономически, и в политически план. Да започнем от първата голяма въпросителна, която е на хоризонта - изборите в Гърция. Появиха се различни коментари и спекулации за това какво бъдеще очаква страната, еврозоната, пък и ЕС като цяло, ако спечели лявата партия СИРИЗА, сочена от проучванията като фаворит. Вашият коментар?
- Много точно поставяте диагнозата за встъпилата във функциите си нова година - по-непредсказуема и по-напрегната от предишната. Няма как да не е така, при положение, че "наследството" от предишната година е доста стресиращо за настоящето: и световно напрежение със събитията в и около Украйна, и новите опасности от формированието "Ислямска държава", и продължаването на икономическата и финансовата криза в редица региони и в много развити страни, и в частност западането на демокрацията в България, и много още. Така че именно нерешените въпроси от миналото поставят повече питанки пред бъдещето, отколкото това кой ще спечели изборите в Гърция.
Впрочем изборите в Гърция са "вътрешно дело" на самите гръцки граждани, а не на българите или германците например. Демокрацията е жива само там, където няма подръчкване отвън. Великият Гьоте навремето беше подхвърлил, че "най-доброто управление е онова, което ни учи да се управляваме сами". Гърците ще се управляват сами, така че дали СИРИЗА ще управлява - това ще е тяхната воля. Ще приемем, длъжни сме да приемем, всякакъв израз на свободната воля на гражданите на суверенния ни съсед.
Никой не вярва на бабините деветини, изказвани даже от високопоставени госпожи и господа, че Гърция ще напусне еврозоната или съюза. Без Европейския съюз гърците ще трябва да се интегрират с Африка или Азия (прескачайки Турция?!) - Mission Impossible, а без Гърция съюзът ще загуби оригиналността и очарованието си. Все по-различни, но все по-заедно - това е бъдещето на европейците!
Допускам, че набъбващата негативност по отношение вероятността СИРИЗА да спечели изборите се корени в обстоятелството, че един изборен успех на радикална левица, особено ако се придружи впоследствие с бурен социално-икономически прогрес, може да бъде "опасно" заразен за съседни страни, включително и България.
- В по-глобален план - как виждате да се развива занапред съперничеството между САЩ и Русия, каква ще е ролята на другите нови играчи на международната сцена като Китай, БРИКС, Евразийския икономически съюз?
- Светът продължава да върви уверено демографски нагоре, икономически - напред (3% глобален растеж за 2015 г.), но този поход е придружен с разсипия на обкръжаващата ни среда и безразличие (на места - и ненавист) към страданията на унижените и оскърбените. Все още не се е появил "месията", който да поведе всички към едно по-добро и по-приемливо бъдеще.
И не само това. Ако до 2007 г. можеше да се твърди, че САЩ са светъл пример за демокрация и пазарна икономика, който може да е авторитетен и коректен "диригент" на световния оркестър, то бедствията и пораженията от финансовата криза там превърнаха страната в обект на учудване и недоверие. "Строенето на нови мостове" между политическите и икономическите групировките очевидно намали темпото си.
Украйна, една опасна европейска язва, разцепи още повече разломите между Изтока и Запада, Севера и Юга. Дали е непоправимо? Кой знае? И когато новата "украинска стена" отдалечи всички ни, Русия се обърна на юг и на изток. Договорите с Китай и с Турция, както и активизирането на Евразийския икономически съюз, а също и напредъкът в БРИКС подсказват, че шахматната игра (по Бжежински) не е само между двамата големи (САЩ и Русия), а играта вече се играе на много шахматни дъски от много на брой играчи, като всеки участва на по няколко дъски. Светът се усложни неимоверно.
Именно по тази причина тривиалните подходи няма да доведат до промени. Банализираните "протести" от различни организирани "протестни мрежи", щедро платени (предимно) отвън, може да дадат резултат в Украйна, но не и в Русия или Китай.
Надявам се, следвайки българския пример, Обама, Меркел, Путин и Си Цзинпин да седнат на раздумка през 2015 г. "на по кафе", за да не се тласка светът към нови кризи и нови извратености.
- Някои от европейските лидери, пък и такива от днешните управляващи в България изразиха открита подкрепа за по-скорошно подписване на Трансатлантическото споразумение (ТТИП) между ЕС и САЩ. Какви са вашите прогнози и какви сценарии можем да очакваме в тази посока през 2015 г.?
- Когато човек си купува ютия или хладилник, той иска те да работят добре и да имат стабилни гаранции. Затова проучването на стоките е абсолютно задължително. Когато обаче е на дневен ред ТТИП (Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции) е редно на "купувачите" от ЕС (народите!) да се представят пълни сведения за споразумението, а такива все още няма. Да се обсъдят плюсовете и минусите, и тогава - пак демократично - да се пристъпи към действие. Никой не е против разширяването на взаимодействието между ЕС и САЩ (научно, културно, търговско и т.н.), но и никой не бива да предрешава казусите, които са очевидни.
Засега обаче гражданите на Германия, Австрия и Люксембург са склонни да бъдат в по-голяма степен противници на ТТИП. Вероятно имат основания?! Затова, ако някой европейски или български високопоставен държавен служител гласно изрази "пълна подкрепа" на този все още неясен "конструкт", той трябва да бъде публично порицан за антиевропейско и антибългарско поведение!
- Има ли България полезни ходове в цялата тази нова палитра на международните отношения, или ще продължим да следваме течението, което ни е предопределено в отношенията основно с Берлин и Брюксел? Губим или печелим от това, че затворихме сами страницата "Южен поток" и дадохме коз на Турция да строи газова тръба на своя територия?
- Брюксел е по-близо до небето, отколкото до проблемите на земна България. Също така Берлин отдавна е политически по-близо до Вашингтон, отколкото до София, въпреки че разстоянията са в обратен порядък.
"Южен поток" е най-звучният брюкселски фатмашки шамар, нанесен с берлинска строгост и точност върху лицето на българския политически редник! След АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" сега резнаха и тръбата. Инструментът се изпрати от Брюксел, но ръката, която го държеше, пак е българска.
Изглежда, че е настъпило "време разделно" по някои въпроси с брюкселските господа и госпожи, усмивката на Кристалина не е достатъчна, за да запълни процепите. След като имаме деца-чудо като Крисия, нямаме ли и политици-чудо? Засега - не, политиците се снимат с Крисия, а не тя с тях.
Затова твърдя, че санирането на панелките не е компенсаторен механизъм на стратегическите инвестиции. България - вече е ясно на цял свят - няма собствена икономическа стратегия.
- Каква е прогнозата ви за финансовото здраве на държавата ни? След фалита на КТБ не престават опасенията, че подобна съдба може да последват и други банки у нас.
- Здравето на държавата, измерено във финансови символи, вместо да се оправя, се влошава. Още повече, че борчовете на една частна банка се платиха от обикновените граждани - позор за управляващите, позор за БНБ, позор за специалните ни служби. Ако някой вече твърди, че финансовата ни система (бюджет на държавата, частни банки, пенсионни фондове) е "стабилна", той или лъже, или него го лъжат. Доверие се трупа с десетилетие, губи се за ден.
Бедата е че тези финансови и икономически поразии, наложени от олигархията с помощта на плутократите, могат в бъдеще да разклатят и стабилността на лева (не на валутния борд!).
- Някои финансисти отново подеха стария призив да побързаме с подготовката ни за приемане на еврото. Според вас ще можем ли да покрием критериите за прием в ЕРМ-2 (чакалнята за еврозоната) относно дълг, дефицит и инфлация? Подходящ ли е моментът всъщност да се стремим към еврозоната на всяка цена?
- Имаше времена, когато България отговаряше на условията за приемане на еврото. Сега тези условия не са налице, дългът на държавата нараства, а дългът на частния бизнес достига космически висини. Сумарно той е много по-голям, отколкото дългът от 1990 г., когато се извърши дворцовият преврат. А и за да встъпим в еврозоната, все пак трябва да се поне малко желани там, нали?
- В икономически и социален план какви са според вас предизвикателствата пред страната ни и какво можем да очакваме?
- България през ХХI век се управлява от корумпирани правителства, некомпетентни политици и сектанти от неолибералната политическа църква. Затова тя прогони огромна част от гражданите си по далечни страни, а икономиката й пълзи със скоростта на гол охлюв.
Основното икономическо предизвикателство на България е постигането на догонващ икономически растеж от над 6 на сто годишно през следващите 20 години, за да доближи средното ниво по БВП на човек от населението на ЕС. Това няма как да стане без икономическа стратегия, разработена сега и изпълнявана по-нататък от следващите четири-пет правителства. Едва ли обаче в главата на министъра на икономиката е ясно какво означава това. Питайте го!
Главните социални предизвикателства са още повече: българско "възраждане" на пряката демокрация чрез множество национални и местни референдуми; засилване достъпността на гражданите до държавно организирани здравни и образователни услуги; намаляване на безумната подоходна и социална диференциация; икономическо и социално притискане на олигархията и мафиите с различен политически цвят; излъчване на нов, интелигентен и високо компетентен президент, и т.н.
Но все пак нека гледаме напред - честита ни Нова година, много работа ни чака!
