Миналото и постиженията трябва да се анализират, за да се върви напред към по-добро бъдеще за всички хора
Двадесет и петата годишнина от началото на т.нар. преход даде повод за разнообразни и противоречиви мнения, включително и на президента Росен Плевнелиев. Под негов патронаж и с подкрепата на фондация "Америка за България" е кампанията "25 години свободна България", включваща 120 събития, в т.ч. и конференция на тема "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето". Внимание! Не да анализираме миналото, а да се справим с него. Сред целите на кампанията е акцентирането на "най-висшата ценност Свободата" и преодоляването на констатираното от социологическите проучвания одобрение на над 55% от населението на живота при социализма (1944-1989). По думите на Плевнелиев - "едно нереално, романтично усещане към най-зловещия период от нашата история". За президента изразеното одобрение е "половинчата истина, а истината е една и тя е здравата основа, върху която трябва да се стъпи".
Обективният, непреднамерен анализ на който и да е период от нашата история изисква
да се разкрива цялата истина
за условията на живот на хората. Главният критерий за оценката е дали и доколко периодът е бил част от прогресивното развитие на страната - постигнат ли е прогрес в икономиката, в социалните отношения, в образованието и културата, в политическия живот и доколко всичко това засяга мнозинството от народа. Това се постига, сравнявайки го с минал и следващ период - до 9 септември 1944 г., след него - до 10 ноември 1989 г., и следващите 25 години.
Проследяването на промените чрез данните на статистиката разкриват истината. През 1946 г. 75,3% от населението живее на село и се занимава със земеделие. Размерът на притежаваната земя предопределя и социалното положение на домакинствата на село. Към 1946-а притежаващите до 30 дка са 42,6%, от 30 до 100 дка - 49,7%, и над 100 дка - 7,7%. Те са в основата и на трите социални групи - бедни, средни слоеве и богати, с характерните за онези години условия на живот: бит, жилища, количество, вид и структура на потребление.
В периода 1944-1989 г. настъпват дълбоки промени. Установява се господство на държавната и кооперативната собственост. Държавата притежава почти цялата новосъздадена стойност, която разпределя за потребление чрез работната заплата и обществените фондове, и от 18 до 30% в отделните години - за инвестиции. Постигат се бързи темпове на развитие. Индексите нарастват и към 1988 г. капиталните вложения са 29 пъти повече отколкото през 1949 г., основните производствени фондове - 18 пъти в сравнение с 1952 г., промишлената продукция - 104 пъти в сравнение с 1939 г., общественият продукт - 26 пъти, и националният доход - 16 пъти при база 1939 г.
Увеличава се и броят на заетите - от 629 204 през 1948 г. на 4 102 949 през 1988 г. - 6,5 пъти. Безработните, главно поради структурни промени, са около 3-5%. Безплатното образование позволи силно да се измени и образователното ниво на населението. За периода 1946-1985 г. са се увеличили хората с висше образование - 9,1 пъти, със средно и полувисше - 8,3 пъти, с основно - 2,3 пъти. Тези с образование под основно са намалели с 47%. През 1988 г. в народното стопанство вече работят 732 933 специалисти в различни области. Средствата във фонд "Потребление" са се увеличили близо 6 пъти, а на човек от населението - 7 пъти. Успехите в изграждането на жилищния фонд, електрификацията, водоснабдяването, канализацията промениха коренно живота в града и на село. Две-три поколения живяха в тези подобрени условия. Социалната група на бедните се движеше около 5%. Останалата част с основание се нареждаха в средните слоеве при тогавашните условия на живот, характерни и с безплатно здравеопазване, развитие на културата, спорта и пр.
Дълбоки, коренни промени настъпиха и в последните 25 години. Критерият за промените в икономиката бе не запазването и увеличаването на темповете на развитие, на достигнатото жизнено равнище, а
антикомунистическата заслепеност
и стремежът към премахване на всичко, свързано със социализма. Последиците от осъществените промени, главно при управлението на десните партии, бързо се изявиха.
В селското стопанство достигнатата комасация на земята и високо механизирано земеделие бяха премахнати чрез ликвидацията, а не преустройството на ТКЗС-тата като акционерни или др. сдружения, чрез връщането на земята в реални граници, чрез разпродаването на техниката и животните. Резултатът бе срив на селското стопанство, около 30% необработваема земя, безработица и мизерен живот, обезлюдяване на селата и емигриране на трудоспособното население към големите градове и извън страната. От държава, изнасяща селскостопански продукти, се превърнахме във вносител.
Начинът на приватизация през 1997-2000 г. на около 70% от предприятията доведе до срив в производството, бързо увеличаване на безработицата - от 11% през 1991 г. до 15,9% през 1999 г. Промените и ръстът на цените доведоха до обедняване на около 70% от населението. Нарасна процентът на домакинствата с доходи под социалния и жизнения минимум. И днес по данни на Евростат над 20% живеят под прага на бедността, а 48% от населението е застрашено от бедност или социална изолация. По тези показатели сме на първо място в Европа.
На фона на цифрите от статистиката да се върнем към оценките и призивите на президента.
Първо. Отношението на над 55% от населението към периода на социализма не е романтика, а реална действителност, изпитана на собствен гръб.
Второ. Президентът отрича възможността да се оправдават политическите репресии към някои хора при социализма като грешка, но приема, че е грешка начинът на проведената приватизация на предприятия за около 30 млрд. лв., от които в бюджета са отишли само около 3 млрд. лв. А именно този процес формира и главната част от забогателите, и нарастването на безработните.
Трето. Непълна е истината, когато се премълчават репресиите преди 1989 г., но е също половинчата истина да извеждаш само тях и да игнорираш главното в условията на живот на населението. Нейното абсолютизиране с цел да се промени мнението за "онзи" период, в т.ч. и чрез учебниците, е открит опит за манипулация, за формиране на невярна представа за един период от нашата история.
Четвърто. Тази кампания води до противопоставянето на различни слоеве от населението и не може да има "фундаментално значение за обединението на нацията". Такова значение не може да има и призивът за обединение около неясните европейски ценности, след като сме най-бедната страна в ЕС, с най-бедния регион и по куп други отрицателни показатели сме първи или втори. Такова значение може да има само ясната перспектива и реалните действия за прогресивно развитие на страната в икономическо, социално и екологично развитие, подобряващо условията на живот на всички социални слоеве и намаляващо социалните неравенства.
Пето. Нереално е всички негативи да се прехвърлят на членовете на бившата комунистическа партия. Всеки индивид гради своето поведение при конкретни условия, съобразно своите интереси. Неговото индивидуално поведение не е поведението и принципите на дадена партия. Много от извършените действия през тези 25 години са на бивши членове или симпатизанти и кандидати за членове на БКП, които нямат нищо общо и са в противоречие със същностните и
съдържателни страни на социалистическата идея
Шесто. Преднамерено, или от неграмотност, социалистическият период се нарича комунистически. Това има основание само дотолкова, доколкото е била на власт комунистическа партия. Комунизмът като етап на общественото развитие обаче се свързва с по-далечна перспектива на развитие на човечеството, при много по-високо развитие на неговите производителни сили и съответните им обществени отношения.
Седмо. Президентът ще е обединител на нацията, когато анализира непредубедено миналото, гледа напред, не робува сляпо на неолибералните идеи, особено лансираните от САЩ, включително за трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. То утвърждава господството на крупните монополи и им гарантира високи печалби за сметка на народите.
По доклада на ПРООН за 2014 г. в света има над 2,2 млрд. души, живеещи в бедност или близо до бедността. Близо 1,2 млрд. души оцеляват с еквивалента на 1,25 долара на ден. Нараства социалното разслоение и у нас. Над 1 млн. живеят и работят в други страни, търсейки по-добри условия на живот. Подобряването на условията за живот у нас е верният път за обединението на нацията. Позволявам си тези мисли, доколкото съм изследвал икономическото и социалното развитие на страната, а резултатите са публикувани.(1)
-----
(1) Иван Нончев, "Средната класа и социалните трансформации в България", 2000 г.; "Трудът. Към устойчиво развитие на обществото", 2013 г.
