Милионерите и корпоративните олигарси, които се срещнаха в Давос тази седмица, изглежда са притеснени за неравенството в световен мащаб.
Може би е трудно за приемане, че повелителите на системата, която доведе до най-голямото глобално икономическа дупка в човешката история, в момента са притеснени за последствията от своите собствени действия. Но дори и архитектите на международния икономически ред започват да виждат опасности. И не става въпрос само за отцепника Джордж Сорос. Паул Полман, изпълнителният директор на "Unilever", се притеснява за "капиталистическите заплахи за капитализма". Кристин Лагард, директорката на Международния валутен фонд (МВФ), изрази страха си, че капитализмът може наистина да носи "семената на своето собствено разрушение" и предупреди, че нещо трябва да бъде направено.
Размерите на кризата бяха представени от благотворителната организация "Охfam". Само 80 човека имат същото богатство колкото 3,5 млрд. души – половината на цялото човешко население. Тенденциите за през следващата година са най-заможният 1 процент от човечеството да прибере повече от останалите 99 процента.
Това богатство обаче е на фона на гротески данни. За 30 години, по време на това, което гуверньора на "Банк ъф Инглънд" Марк Карни нарича "пазарен фундаментализъм", неравенството в доходите и богатството е нараснало в повечето държави по света. В Африка броят на хората, живеещи с по-малко от 2 долара на ден, се е удвоил от 1981 г. насам, докато числото на милиардерите е нараснало.
Увеличаването на неравенството е ключов фактор в икономическата криза от последните 7 години, намалявайки търсенето и увеличавайки кредитния бум. След години на фаворизиране на вашингтонската политика, дори и доминираните от Запада институции като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и МВФ се съгласиха, че растящата разлика в доходите е причината за бавния растеж през последните две неолиберални десетилетия.
Голямото изключение от вълната на неравенство през последните години е Латинска Америка. Прогресивните правителства в региона обърнаха гръб на трагичния икономически модел, взеха ресурсите си обратно от корпоративния контрол и ограничиха неравенството. Броят на хората, живеещи с по-малко от два долара на ден, е намалял от 108 млн. до 53 млн. за по-малко от десетилетие. Китай, който също отхвърли голяма част от неолибералните катехизи, рязко е увеличил неравенството, но и е извадил от бедността толкова хора, колкото целия останал свят заедно.
Тези два случая са резултат от политически и икономически решения. Мислителите олигарси от Давос са осъзнали, че е опасно да се съхрани съществуващото положение. Така че някои искат "по-приобщаващ капитализъм", включително повече прогресивни данъци, за да спасят системата от самите себе си.
Може би част от загрижения елит ще е готова да плаща по-високи данъци. Това, което те няма да приемат при никакви обстоятелства обаче, е промяна в баланса на социалните сили. Ето защо в отделните страни една по една те се отказват от всякакви опити да се подсилват синдикатите, въпреки че тяхната слабост е ключов фактор във възхода на неравенството в индустриалния свят.
Единствено чрез изправянето срещу утвърдените интереси, които доведоха до нефункциониращия икономически ред, може да бъде обърнат приливът на неравенството. Гръцката партия СИРИЗА, която е против строгите икономии и се очаква да спечели изборите в страната тази неделя, се опитва да направи точно това. Същото нещо, което Латинска Америка успя да постигне през последните 15 години. Дори и да се стигне до този момент, пак ще се изискват по-силни политически и социални движения, които да пречупят или заобиколят колонизирания политически пейзаж. Ридаенето с крокодилски сълзи за неравенството е симптом за един наплашен елит. Но промяната ще дойде само от неумолимия социален натиск и политическите предизвикателства.
Източник: Агенция БГНЕС
Соймас Милне, журналист за британското издание "Гардиън"
