През 1980 г. Роланд Рейгън, за да резюмира своето разбиране за отношенията между САЩ и Съветския съюз, употреби следната формулировка: „Ние печелим, те губят“. Дванадесет години по-късно заместникът му в Белия дом Джордж Буш се хвалеше с изминатия път: „Светът, разделен преди на два въоръжени лагера, днес признава, че има само една доминираща суперсила – Съединените американски щати“. Това беше официалният край на Студената война.
Този период е вече в миналото. Камбаните забиха на умряло, когато Русия се умори да „губи“ и си даде сметка, че програмираното ѝ пропадане никога няма да спре, след като всичките ѝ съседи последователно бяха привлечени (или купени) от един икономически и военен съюз, насочен срещу нея. „Самолетите на НАТО патрулират над Балтийско море, ние засилихме присъствието си в Полша и сме готови да направим още“, напомни Барак Обама през март т. г. в Брюксел [1]. Пред руския парламент Путин свърза това поведение с „позорната политика на обсада“, която според него западните сили прилагат спрямо Русия от... XVIII век [2].
Новата студена война обаче ще се отличава от старата. Тъй като, както напомни президентът на САЩ, „за разлика от Съветския съюз, Русия не ръководи никакъв блок от държави, нито проповядва някаква глобална идеология“. Засилващото се противопоставяне вече не изправя американската свръхсила, черпеща имперската си вяра в „отредената ѝ от Бога съдба“ от религията, срещу „Империята на злото“, която Рейгън проклинаше и заради атеизма ѝ. В замяна Путин ухажва с известен успех кръстоносците на християнския фундаментализъм. Когато присъедини Крим, той напомни, че това е мястото, „където беше кръщението на Свети Владимир (...), едно православно кръщение, което даде основните понятия на културата, ценностите и цивилизацията на народите от Русия, Украйна и Беларус“.
Москва няма да приеме Украйна да се превърне в база на противниците ѝ. Нажежен до бяло от една националистическа пропаганда, която – казват – дори превишава промиването на мозъците на Запад, руският народ ще се противопостави. В САЩ и в Европа привържениците на всеобхватното превъоръжаване преиграват – войнствени прокламации и лавина от всякакви санкции. Това само затвърждава решимостта на противниковия лагер. „Новата студена война ще бъде може би още по-опасна от предишната, предупреди вече Стивън Коен, един от най-добрите американски специалисти за Русия, тъй като, за разлика от предхождащата я, тя не среща никаква опозиция нито в администрацията, нито в Конгреса, нито в медиите, университетите или мозъчните тръстове.“ [3] Това е изпитаната рецепта на всяка ескалация...
Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE, септември 2014 г.
Превод Венко Кънев
Бележки под линия
[1] Реч на Барак Обама в Брюксел, 26 март 2014.
[2] Реч на Владимир Путин пред руския парламент, 18 март 2014.
[3] Обръщение към годишната конференция Русия-САЩ, Вашингтон, 16 юни 2014, възпроизведено в The Nation, Ню Йорк, 12 август 2014.
