За какво си говорят лобистите, собствениците на големи компании и политическите ръководители, когато се срещат в луксозни хотели?
„Несъмнено трябва да се радваме, че тук няма много публика, тъй като такива дискусии създават безпокойство у противниците на Големия трансатлантически пазар. Дори биха ги побили тръпки от някои изказвания, които чух тази сутрин.“ С тези думи евродепутатката Мариче Схаке вади присъстващите от унеса, в който ги е потопила жужащата размяна на мнения под огромния кристален полилей в една от частните конферентни зали на хотел „Шангри-Ла“.
На 10 април 2014 г. този петзвезден парижки хотел, където най-евтината стая струва 850 евро, бе домакин на конференция, организирана от Вашингтон пост (отскоро собственост на шефа на „Амазон“ Джеф Безос) и от британския седмичник Гласът на Европа [1]. Мероприятието имаше за цел да се обсъди „Бъдещето на трансатлантическата търговия“. Бъдеще, което всички тук желаят да е поне толкова розово, колкото мрамора в тоалетните на свръхлуксозния хотел.
„Срещите ни в изискани салони само изострят опасенията“, продължава Схаке. „За много хора трансатлантическият пазар е отровен коктейл, чиито съставки са САЩ, Европа и частният сектор.“ Всички присъстващи американски чиновници, европейски бюрократи и представители на предприемаческия сектор вдигат глави.
Мариче Схаке изобщо не е алтерглобалистка. Като член на групата „Съюз на демократите и либералите за Европа“ тази дама от Холандия винаги е вярвала в добродетелите на свободната търговия. Тя обаче сякаш се съмнява, че тази среща е уместна: „Ако ние искаме Големият трансатлантически пазар да бъде одобрен, трябва да осъзнаем, че се налага да променим стратегията си.“
В същия момент около сто и петдесет души са се събрали пред хотела на протест срещу конференцията. Впрочем не точно пред хотела, където за спокойствието на гостите бдят осем фургона на националната полиция, а малко по-надолу, по престижния булевард „Йена“. Протестиращите също желаят смяна в стратегията, но в друг смисъл: „Трябва да манифестираме, за да бъдат спрени преговорите за трансатлантическо споразумение“, пише в позив на групата „Стоп на TAFTA“ [2]. По плакатите се чете решителният отказ на европейските граждани да допуснат на трапезата си ястия като пиле с хлор или говеждо с хормони и да живеят подчинени на своеволията на мултинационалните компании.
А от вътрешната страна на остъклените веранди на „Шангри-Ла“, където сервитьори в ливреи предлагат кафе, чай, прясно изцеден портокалов сок и дребни сладки, охотно се съгласяват, че „в зле осведомените медии има безпокойство“. Безпокойство тук, безпокойство там... Шехеразад Семсар де Боасезон, генерална директорка на Гласът на Европа уточнява: „Вижте, ние не сме се събрали, за да кажем, че Големият трансатлантически пазар е нещо добро или лошо. Просто искаме да започнем разискванията“. Няколко часа по-рано журналистката Мери Джордан от Вашингтон пост беше заявила: „С най-голямо удоволствие представяме тук всички гледни точки.“
Но трибуната не се превръща в арена. Редуват се изказванията на американски и на европейски делегати, всички в полза на споразумението. На укорите на предприемачите срещу „абсурдните норми, които струват прекалено скъпо, обременяват инвестициите и пречат на заетостта“, сякаш пригласят изказванията на синдикалисти с неособено високи претенции – поканени са само двама представители на Европейската профсъюзна конфедерация и на Френската демократична конфедерация на труда [3]. Несъмнено в старанието си да не остане незасегнат някой спорен проблем Джордан и другите водещи организират дебатите основно около два дълбокомислени въпроса: „Какви ползи могат да се очакват от споразумението?“ и „Каква е опасността при провал на преговорите?“.
Шампанско в Париж или водка в Москва
Португалецът Жоао Вале де Алмейда е един от първите, които взимат думата. Той е посланик на ЕС в САЩ и обича да се представя като здравомислещ човек: „За мен нещата са много прости – трансатлантическото споразумение е добра идея. А когато една идея е добра, трябва да се направи всичко възможно, за да бъде осъществена.“ Всички тук са убедени, че споразумението ще създаде заетост. Милиони работни места.
„Всеки милиард евро в търговията на стоки и услуги подсигурява петнадесет хиляди работни места в ЕС“, се твърди в документ на ЕК от септември 2013 г. Той се позовава на проучване на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) — лондонски мозъчен тръст, финансиран от „Дойче банк“, „БНП Париба“, „Ситигруп“, „Барклис“, „Джей Пи Морган“ и др. CEPR счита, че споразумението ще стимулира европейския износ с 28%, или със 187 милиарда евро. Съответното заключение на Комисията (която признава, че става дума за „най-оптимистичния възможен сценарий“) е, че Големият трансатлантически пазар би могъл „да увеличи с няколко милиона броя на работните места, свързани с експорта в ЕС“ [4]. Този аргумент се повтаря като лайтмотив в изказванията. Почетният гост за деня, еврокомисарят по търговията Карел де Гухт, е наблюдател на преговорите от страна на ЕС. Голяма част от встъпителното си слово той посвещава на тази тема.
„Де Гухт говори какво ли не!“, възмущава се евродепутатът на Зелените Яник Жадо, когато навън, пред камиона с високоговорители, му предават думите на комисаря. „Предвижданията му са лишени от сериозни основания. Скоро ще даде заден ход, както по въпроса за ползата от споразумението за домакинствата.“ Действително, в изказването си от 14 юни 2013 г. по повод одобрението на държавите членки за начало на преговорите между Брюксел и Вашингтон, Де Гухт беше заявил, че „по последни данни, едно търговско споразумение със САЩ би донесло средно на година близо 545 евро допълнително на всяко европейско домакинство“ [5]. Това число беше старателно разпространено лично от него и от ЕК [6].
На 31 март 2014 г. обаче доклад, поръчан от Конфедеративната група на Обединената европейска левица – Северна зелена левица, опроверга илюзорните картини, рисувани от Де Гухт [7]. И когато на следващия ден Яник Жадо му постави въпрос по този повод, еврокомисарят изведнъж стана предпазлив. На каква сума може да разчита едно домакинство ли? „Не може да се изчисли с точност. Аз не го правя“. А сумите, които беше обявил до този момент? „Вижте, има проучване, в което се твърди, че всяко домакинство ще получи 545 евро на година. Лично аз не зная как са сметнати тези числа. (...) Затова ги споменавам много рядко.“
Преди още Джордан да го е подканила, посланик Вале де Алмейда продължава своето изказване: „Трябва добре да се преценят преимуществата на споразумението. Но също така е необходимо да проумеем какво би струвал един евентуален провал на преговорите.“ Като се позовава на украинската криза, той вещо добавя: „Бих предпочел да отбележим подписването на споразумението с шампанско или порто, отколкото провала му – с водка.“ Съседът му отляво Даниел Хамилтън тутакси подхваща аргумента на Алмейда. Като директор на Центъра за трансатлантически отношения, американски мозъчен тръст, Хамилтън смята, че геополитическите съображения са сред най-важните мотиви в полза на проекта: „Става дума за най-важното стратегическо споразумение между двата бряга на Атлантическия океан досега. То е значително по-важно от споразумението за създаването на НАТО“ ( виж статията на Серж Алими - http://probuzhdane.blogspot.com/2014/09/blog-post_5.html ). Преди украинската криза, пояснява Хамилтън, енергийната тема не беше първостепенна грижа за преговарящите страни. „Но вече е!“, заявява той и напомня, че Русия изнася 70% от своя газ към Европа.
Кратки почивки за кафе и създаване на мрежа от контакти
Марсело Одебрехт, един от най-крупните собственици в Бразилия [8], е прелетял океана, за да вземе участие в срещата и да отговори на един въпрос: как ще се отрази Големият трансатлантически пазар върху бързо развиващите се страни? Той потвърждава хипотезата за верижна реакция: „Всяко регламентиране, по което се споразумеят САЩ и Европейският съюз, несъмнено ще окаже влияние върху останалата част от света.“ А това представлява ли проблем според него? „Всъщност, не особено. Ако днес ние приложим американските трудови норми, бразилският закон ще ги сметне за заробващи.“ Изявлението прозвучава толкова озадачаващо, че Джордан моли Одебрехт да повтори. Той изпълнява молбата, след което заключава, че да се приспособят бразилските норми към установените от Големия трансатлантически пазар изисквания „не би следвало да представлява особена трудност“. Очевидно, въпреки обещанията за съгласуване „по най-високите стандарти“, тук никой дори за миг не допуска, че в социалната сфера съгласуването би могло да бъде в полза на трудещите се...
Когато идва ред на нейното изказване, Бернадет Сегол — генерален секретар на Европейската профсъюзна конфедерация, много умерено въвежда забележките, които се готви да изложи: „По правило синдикалистите непрестанно предявяват нови и нови искания...“ Публиката, която едва ли би се развеселила, ако този коментар беше по адрес на акционерите, се смее от сърце. Но какво най-вече безпокои г-жа Сегол? Липсата на прозрачност при преговорите. Пред донякъде слисаната Джордан профсъюзната деятелка напомня как Вашингтон пост бе разобличил скандала „Уотъргейт“ (който доведе до оставката на президента Ричард Никсън) и добавя: „Ето това трябва да направи отново!“
Действително, от няколко месеца насам редица организации критикуват затъмнението, което заобикаля преговорите между Вашингтон и Брюксел. Въпросите на Европейската профсъюзна конфедерация например се отнасят до губещите от Големия трансатлантически пазар. „Понеже губещи ще има, да не се заблуждаваме“. Тогава, трябва ли да се откажем от споразумението? Не, „нашата позиция не е такава“. Но е важно „ясно да се каже“ в кои отрасли на икономиката трябва да се очаква загуба на работни места. С други думи, да се защити правото на трудещите се... да подготвят собственото си уволнение. Искането на синдикалната представителка не смущава особено Вале де Алмейда: „Много добре – гласът на профсъюзите трябва да бъде чут. При това, много се радвам, че думите на г-жа Сегол са толкова конструктивни.“
И в същия дух до 17 часа… С оредяването на присъстващите по-добре се открояват баджовете по реверите на сака и костюми: HSBC, „Дженерал Електрик“, „Даймлер“, „Уолт дисни къмпани“, „Семейна взаимоспомагателна каса“, „Дау Франс“, „Тотал“… В края на деня се налага следният въпрос: наистина ли участниците са платили по 1500 евро такса на човек, за да изслушат въпросните изложения?
„Искахме да поканим свързани с тези преговори хора от Брюксел и Вашингтон, за да могат всички да им зададат въпроси. Знаете ли, няма много възможности тези хора да се срещат“, отговаря ни Семсар де Боасезон.
Сред спонсорите на мероприятието са дружествата за лобиране Business Software Alliance (BSA) и APCO Worldwide. На една табелка се чете следното: „Благодарение на задълбочените си познания по въпросите на двустранната търговия работните групи на APCO успяха да наложат интересите на своите клиенти в различни споразумения за свободна търговия (...) В многогодишната си дейност APCO е изградила солидни професионални взаимоотношения с експерти по търговската политика от европейските институции, от правителствата на отделни държави и във Вашингтон. Благодарение на това ние знаем как да формулираме послания, които успешно да достигнат до тази публика.“ След всяка кръгла маса програмата предвижда почивки за кафе и разговори за създаване на мрежа от контакти. Предвиден е и обяд, на който пресата не е поканена.
Докато навън демонстрантите призовават ЕС да престане да изоставя гражданите в ръцете на лобитата, в залата на „Шангри-Ла“ генералният директор на „Дженерал Електрик – Европа“ Фердинандо Бекали-Фалко се оплаква от корпоративизми, които могат да забавят сключването на споразумението: „Нека не допускаме интересите на неколцина да попречат на общия интерес.“
Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE, юни 2014 г.
Превод: Христина Костова
Бележки под линия
[1] Основан от Икономист, Еuropean Voice беше купен от „Селектком“ през 2013 г. Вж. Александър Зевин, „Икономист“ – най-влиятелното списание в света“, Монд дипломатик в Дума, 4 октомври 2012.
[2] По едно от названията на споразумението на английски: Transatlantic Free Trade Agreement (TAFTA) – Трансатлантическо споразумение за свободна търговия.
[3] Този синдикат, познат на французите като CFDT, винаги е бил приближен до правителството. Той обикновено приема предложенията на синдиката на собствениците MEDEF и често внася разкол в профсъюзното движение (Бел. на българската редакция).
[4] „Transatlantic Trade and Investment Partnership. The economic analysis explained“ (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Икономически анализ с разяснения), Европейска комисия, Брюксел, септември 2013.
[5] Комюнике на ЕК, 14 юни 2013.
[6] Комюникета на ЕК от 12 март, 4 ноември и 20 декември 2013; комюнике на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу от 14 юни 2013; интервю на Карел Де Гухт пред фондация „Робер Шуман“ от 9 септември 2013; реч на Де Гухт от 28 януари 2014.
[7] Werner Raza, Jan Grumiller, Lance Taylor, Bernhard Tröster и Rudi von Arnim, „Assess TTIP: Assessing the claimed benefits of the Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP). Final report“ (Оценка на TTIP: оценка на обявените ползи от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP). Заключителен доклад), Österreichische Forschungsstiftung für Internationale Entwicklung (ÖFSE), Виена, 31 март 2014.
[8] Вж. Ан Виня, „И бразилците си имат индустриални гиганти“, Монд дипломатик в Дума, 17 октомври 2013.
