Досие: Големият трансатлантически пазар
1. Основните трудови права няма да се спазват. САЩ са ратифицирали само две от осемте основни норми на Международната организация на труда (МОТ) в защита на трудещите се. От своя страна, всички страни членки на ЕС са приели регламентите, одобрени от ООН. Историята показва, че има тенденция „съгласуването“, до което водят споразуменията за свободна търговия, да става на базата на най-малкия общ знаменател. Следователно европейските трудещи се с основание се опасяват, че ще им бъдат отнети права, които имат сега.
2. Правата за колективно представителство на работещите ще намалеят. Големият трансатлантически пазар иска да премахне „бариерите“, които възпрепятстват свободното движение на стоки между двата континента. Целта е да се разширят възможностите на предприятията да избират местата, където да установят производствените си звена в зависимост от „разходите“, по-специално социалните. Обаче правото за участие на работниците чрез информация и съгласуване в комитетите на предприятията и занапред ще бъде спирано от границите. Следователно трансатлантическото сближаване ще означава отслабване на това право, макар че то е гарантирано в Хартата за основните права на ЕС.
3. Техническите норми и стандарти ще бъдат занижени. В тази област европейският възглед за нормативите се различава много от този на САЩ. В Европа над другите принципи се налага принципът на превантивност и оценка на риска – пускането на пазара на даден продукт зависи от предварителната оценка на рисковете, които той крие. САЩ действат по обратния начин – оценката е постфактум и се съчетава с гаранция за поемане на разходите при евентуален проблем, възникнал след пускането му на пазара (възможност за завеждане на колективен иск, парично обезщетение). В Европа отчитаните рискове не се ограничават с опасностите за потребителите. Те включват и рисковете, свързани с условията на труд, здравето и професионалната сигурност, макар тези изисквания да не се спазват винаги. САЩ пък направо ги игнорират.
Съгласуването, което толкова се харесва на лобитата на собствениците, крие редица опасности: отслабване на принципа за превантивност и оценка на риска (без да се поемат щетите); възможност за поява на двойна система, при която фирмите биха могли да избират с кои нормативни разпоредби да се съобразяват; отстъпление от охраната на труда на работното място. Перспективата да се създаде трансатлантически „Съвет за нормативно сътрудничество“, който да се изплъзва от демократичния контрол и от погледа на синдикатите, е наистина тревожнa .
4. Свободата на движение на хората ще бъде ограничена. Движението на хора се предвижда само под формата на предоставяне на услуга, наречено „режим 4“, т.е. „чрез присъствието на физически лица от дадена страна на територията на друга“ [1]. Система, наречена още „командироване на работници“, която спомага за социалния дъмпинг в Съюза [2].
При настоящите преговори мобилността и миграцията се разглеждат само под ъгъла на икономическия интерес. Свободата на движение като фундаментално право отсъства. А можехме да очакваме, че съгласуването на правото и на трудовите законодателства ще позволи и на хората да ползват същите свободи и гаранции, както стоките и капиталите...
5. Злоупотребите няма да бъдат санкционирани. Договорите за свободна търговия традиционно съдържат глава, посветена на „устойчивото развитие“. Тя обхваща разпоредби за социалното право и труда, екологията, опазването на климата, правата на животните и селото. За разлика от останалите, тези глави обикновено не предвиждат никакъв механизъм за решаване на конфликти, нито възможност за санкциониране на нарушенията. Докато членовете за икономическата и техническата област се характеризират с много прецизни юридически правила и възможности за санкции, членовете за социалното право са много общи и предвидените санкции предлагат малко възможности за даване под съд.
6. Обществените услуги постепенно ще изчезват. Преговорите се ориентират към приватизацията им чрез т.нар. техника на „негативния списък“. Тя се състои в изброяване на услугите, забранени за приватизация, като се подразбира, че всичко останало влиза в нормата. И тук опитът показва, че мъглявите определения и формулировки отварят скрити врати, които улесняват приватизациите отвъд първоначално предвидените рамки. Освен това всяка нова услуга, която отговаря на нови нужди, автоматично ще бъде причислявана към частния сектор.
7. Безработицата ще се увеличи. Вътре в ЕС неевропейските предприятия могат да получават обществени поръчки. Много по-малко получават в САЩ, където редица правила целят да гарантират определен минимум от местни предприятия. В резултат пазарите, достъпни за американските фирми, ще се увеличат, но това няма да важи за европейските фирми. Последствията за заетостта в Съюза ще бъдат пагубни.
8. Личните данни няма да са поверителни. Европейските народи по традиция държат на защитата на личните си данни. Американските норми показват, че отвъд Океана се държи по-малко на това ... В условията на либерализация на услугите гарантирането на тази защита става хипотетично – как да се определи мястото на съхранение и приложимото право, когато данните са в т.нар. „облак“?
9. Народите ще бъдат подчинени на защитата на интелектуалната собственост. С Големия трансатлантически пазар има опасност на масата да се върне онова, което чрез съгласуваните усилия на профсъюзите и на европейските политически организации и асоциации бе избегнато по време на разискванията за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АКТА). Разпоредбите за защита на интелектуалната и индустриалната собственост отново са предмет на преговори и биха могли да застрашат свободата в интернет, да лишат авторите от свободен избор при разпространението на произведенията им или да ограничат достъпа до генеричните лекарства.
10. И, разбира се, държавите ще бъдат подчинени на едно право, скроено по мярката на многонационалните компании ( виж статията на Беноа Бревил и Мартин Бюлар тук - http://probuzhdane.blogspot.com/2014/09/blog-post_93.html ).
Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE, юни 2014 г.
Превод Мария Петрикова
Илюстрация: Анатолий Станкулов
Бележки под линия
[1] Интернет сайт на Генерална дирекция „Търговия“, http://ec.europa.eu/trade.
[2] Вж. Жил Балбастър, „Командировани работници = работници в окови“, Монд дипломатик в Дума, 1 май 2014.
