Търсене в този блог

петък, 3 април 2015 г.

Вестникът се прави със сърце - Велиана Христова

 

 

 

25 години ДУМА

 

Преди 1989 г. журналистите, които са работили последователно 10 години във всекидневник, имаха правото на ранно пенсиониране. Приемаше се, че трудът във всекидневния вестник е мелачка и който е живял в нея дълго, е достатъчно луд и има право да се оттегли по-рано на заслужен отдих. Чудя се колко пъти луда трябва да съм, за да съм единственият журналист, работещ в щата на всекидневник като ДУМА от първия му ден до днес. 25 години не просто във всекидневник, а във вестник, сам по себе си луд, вихрен и немирен. ДУМА бе зачената и се роди не така, както се раждат обикновените вестници, не като стока, не като "бизнес проект". Тя се роди като идея - лявата идея; като борец за тази идея и в едно настръхнало и оплетено в злоба и бездуховност общество успя да запази чиста идеята четвърт век.
Не помня в онази 1990 г. да сме усетили нещо необичайно или патетично в оживялата символика на Ботевата "Дума...", понеже Стефан Продев се бе наредил сред върховете в българската публицистика много преди да стане главен редактор на вестника на БСП. Необичайното бе в сърцатата атмосфера, в която той потопи целия си журналистически екип. Творческата свобода, която даде на своите журналисти, бе не поза или - пази Боже - начин да се хареса, а израз на вроденото му чувство за уважение към хората, с които работи. След много време, когато Продев вече го нямаше, заместникът му от онези първи години Валери Найденов си позволи веднъж да каже, че журналистите от екипа до неговата поява не знаели как се прави вестник и докато спали, той - Найденов, им направил ДУМА. Грозна проява на болна себичност. И спрямо журналисти с отдавна признат професионализъм, и най-вече спрямо самия Продев, който в професията вярваше на всеки от нас като на себе си. И тъкмо тази вяра на големия човек се връщаше с естествения порив да не я предадеш дори на йота с това, което правиш. Вероятно това е една от тайните на онази спойка, на онова задружие от съмишленици, които Стефан Продев ненатрапчиво изгради около себе си и които всички и сега наричаме думаджии. Колеги като Найденов не се вписаха в него. Не всеки, работил с Продев, можа да стане думаджия, но всеки думаджия носи в себе си частица от неговата вътрешна свобода. Защото свободата е състояние на духа. Тя роди ДУМА. И я преведе успешно през тръните на всичките тези години. 
Вестникът винаги е бил нападан ожесточено от противниците на лявото, както никой друг вестник не е бил нападан, именно защото е обединител на лявото, даващ всекидневно лявата позиция за фактите и явленията, лявото осмисляне на живота. От битки ДУМА не се е бояла и не се бои. Но наранявана тя винаги е била от свои - когато водещи фигури в БСП, за разлика от обикновените социалисти, не са я разбирали, притискали са я финансово и са я нападали, дори без да я четат... Някои са искали да я видят в тесните рамки на своето лично партийно виждане. А силата на социалистическата идея е именно в нейното пълнокръвие, в разгърнатото ветрило на нейните хиляди радетели, които са частица от едно голямо общо дело. Когато ДУМА посочва крива стъпка и у БСП, това не бива да поражда у никого докачливост, защото безкритичността е смърт, безсилието на евнуха не създава живот. Една телевизионерка попита завчера какво му е лошото ДУМА да е предназначена за партийна аудитория, да има партийна тематика. Е, някои винаги са искали ДУМА да се затвори в тесните рамки на партиен лист. Което би я убило в корен, защото убива смисъла й. Въпросът "Каква ДУМА?" е обратната страна на другия - "Каква БСП?" - отворена към обществото и влиятелна, или свита в собствения си сос. В това е силата - не само партийците, а обществото вярва на ДУМА. Доверието ражда доверие. Съчетано, разбира се, с отговорност. Особено в журналистиката. Знаем го от Продев.    
Всички вестници имат читатели - ДУМА има приятели. Има клубове на приятелите й в цялата страна; има хора, които живеят чрез вестника. Всеки ден. И набират телефоните ни, за да поговорят за онова, което е наболяло в душите им. Читателите са нашият ориентир. Затова с всичките си несъвършенства този вестник се прави от съмишленици и се прави със сърце. Ако то спре да тупти, ако Духът залинее, никакви байпаси не могат да спасят и левия вестник, и самата БСП, и тяхното влияние в обществото. Когато за последен път видях Продев - отидохме при него в с. Енчевци с Велислава Дърева и Светлана Михова точно преди болестта да го нападне, той се вълнуваше пак от това - да пази ДУМА мисията си. В планината, седнали в тревата на величавото плато Тъпана (има негово есе за този спътник на бурите), го слушахме да прави равносметка на живота си и на предателствата, които го бяха отделили от най-свидната му рожба - ДУМА. Но как искаше да я опази такава, каквато я бе възпитал! Тогава разбрах колко съкровение има в отдавна написаното от него: "Моя милост не се е венчала за ДУМА, но това, което вестникът направи през годините, няма да го отстъпи на никого". 
Сега ДУМА преживява поредното затруднение, не по своя вина, предстои пореден нов етап в живота й. Всеки срив неминуемо отнема нещо от вестника, но той винаги се съвзема и продължава напред. Не заради гениалност, а заради хъс. Затова хиляди социалисти и изобщо мислещи хора се вълнуват от съдбата на ДУМА. И вярват, че тя и занапред ще противостои твърдо на едномерния десен диктат и на агресивния евроатлантизъм. Ще служи вярно на идеята за една достойна България без бедност - не като партиен лист или "партиен орган", а като пълнокръвно национално издание, живо и... немирно.