Търсене в този блог

сряда, 29 април 2015 г.

Лявата идея има шанс – проф. Орлин Загоров

 

 

 

Светът се радикализира в търсене на изход от дълбоката цивилизационна криза

 

Задава се ново световно народно съпротивително движение срещу глобалната олигархия. Събитията потвърждават появата на съюз на революционно настроени сили в световен мащаб за решителна борба срещу натрупалите по престъпен начин несметни богатства. Става очевидно, че те  застрашават човечеството с тотално настъпление на милитаризма и корупцията. Апологетите им обаче продължават да твърдят, че съвременният капитализъм не бил този от времето на Маркс и Енгелс, че днес той се бил "очовечил", станал "народен" и поради това сравненията били неуместни. Но фактите опровергават подобни опити. През 1848 г. когато излиза "Комунистически манифест", в света е имало 7 милиона крайно бедни хора. Днес те са 700 милиона, а безработните - над 800 милиона. Дори нещо повече. Концентрацията на капитала, следователно и на богатството, е достигнала размери, неизвестни в досегашната история на човечеството. 20% от населението на света разполагат с 80% от общите блага. В същото време 1,2 милиарда души живеят с по-малко от един долар на ден. 100 мултимилиардери имат лично богатство, по-голямо от БВП на много държави, чието население в огромната си част гладува.
По данни на Световната банка

бедните в България

живеят с 56 цента; 21% от хората в бившите социалистически страни - с 2 долара на ден, а броят на бедните в бившия съветски блок е скочил 10 пъти след разпадането на социалистическата система в Европа. Да се обвинява за това комунистическата идея и с нея да се оправдават разрухата, задълбочаващата се социална поляризация в страните от бившия социалистически блок е равносилно на политически цинизъм. В същото време левите сили в Европа изостават от адекватно осмисляне  на тази обективна реалност. Затова в своите послания и политически платформи нерядко наблягат на непосредствените искания на социални групи, които са свикнали да свеждат смисъла на своето недоволство и съпротива до извоюване на условия, за да оцелеят ден за ден.
Днес с нова и с още по-голяма сила се потвърждава и друга историческа истина, че не може да се говори за нов цивилизационен избор, без да се държи сметка за драматичното разминаване между "цивилизационния избор" на бедните и богатите. Ето защо, когато днешните олигарси говорят за "цивилизационен избор", всъщност имат предвид собствения си избор и произтичащите от него привилегии и облаги за тях. Това е система, която постоянно възпроизвежда в чудовищни форми пороците на една цивилизация. Народите от Централна и Източна Европа и тези от бившия СССР по парадоксален начин бяха върнати към капитализма, при който грабежът се цени по-високо от съзиданието и законът се трансформира в беззаконие. Затова тяхната борба не бива да се представя като "носталгия по тоталитаризма" под натиска на антикомунистическата истерия.
Човешката история предлага достатъчно убедителни аргументи в подкрепа на истината, че върху Земята, наред с порочната цивилизация, винаги е съществувала, макар и подложена на жестоко преследване, понякога деформирана до неузнаваемост автентична версия на цивилизацията като начин на създаване, използване и разпределение на плодовете на културата, регулирани чрез принципите на

социалната справедливост

благоразумието и съзидателната стратегия. И днес съществуват цивилизационно родствени култури, основани на общи, доказали своята непреходност ценности, които трябва да се обединят, за да ускорят замяната на съвременния, вече непродуктивен и застрашаващ прогреса модел на развитие с хуманистичен вариант, като главен и единствен критерий за прогреса.
Светът преживява революционна треска, а огненият обръч на бедните и "възмутените", "негодуващите", "недоволните" от капиталистическия начин на живот и настояващи за замяната му с обществен модел, основан на социалната справедливост, обхваща постепенно цялото земно кълбо. Това ще бъде истинският "Армагедон", след който светът ще бъде много по-различен. Всеки е длъжен да се подготви за това глобално "преобръщане" на всичко оставено от предишни епохи и за началото на истинската история на човечеството. Времето, което изтече, бе подготвителен етап на движението към благоденствие, справедливост, мир и братство между хората. Това може да се постигне, ако тези, които ръководят нашата съдба, проявяват разум.
Днес се възражда идеята за един нов, хуманистичен свят, възникват реални мечти за нов световен ред, за справедливо общество, за хуманистична цивилизация с универсална приложимост. Тези идеи завладяват все повече и повече хора върху цялата Планета. Ако Европа не иска да изпусне историческия шанс да даде на човечеството нов Ренесанс и Просвещение, трябва в обозримо бъдеще да включи в единното семейство всички страни, обхванати в понятието "Европа" от Атлантика до Урал. В сегашния си вид ЕС е евроатлантически алианс, функциониращ под силния

 протекторат на САЩ и НАТО

Това не може да бъде автентична Европа.
Напоследък някои среди на Запад изразяват неадекватна тревога, че разширяването на Европейския съюз на Балканите може да доведе до провала на европейската идея. За основание посочват критичното отношение на част от населението в този регион по отношение на неолибералния модел на развитие, което, по всичко личи, е прикрита версия на желанието да се защитят капиталистическите рамки на Стария континент. Европейският проект наистина може да се провали, ако управляващият политически елит продължава да се отдалечава от хуманистичните идеали на Ренесанса и Просвещението, върху които е основана европейската мечта.
В светлината на тази истина все по-осезаемо се налага необходимостта от нов начин на осмисляне на човешкото достойнство. Това трябва да бъде и духовно-идеологическото ядро на политическата платформа на истинските леви сили, които не се страхуват от употребата на думата социализъм и ясно формулират крайната цел на своята политика. Оттук произтича и разбирането, че днес е обречена на провал всяка доктрина, която не е изградена върху този радикален подход, защото изостава от постоянно радикализиращия се свят. В практически план това означава цивилизационен избор не на олигархията, а на милионите хора, които не искат повече да живеят в един ирационален свят, създаден по образ и подобие на това нищожно малцинство. Поради това се налага постоянно разширяване на духовно-идеологическия спектър на лявата идея, докато обхване 90% от населението, на чийто гръб паразитира олигархията. Задължителен елемент на идейния арсенал на лявата доктрина е националната идея, към която дясната доктрина винаги се противопоставя неистово. Дясното покрива само един тънък пласт от етническите, конфесионалните, културните общности. Този тънък пласт се състои от корумпирани елементи, които са в органично съдружие с олигархията при разрушаването на общото, приватизирайки го и лишавайки милиони хора от собственост, като им оставя минимално частно стопанство, за да се възпроизвежда като производителен резерв на олигархията. Докато лявата идея е за

благоденствие на мнозинството

дясната платформа е за съсредоточаване на общественото богатство в ръцете на малцинство, което служи за социална база на олигархията. Дясната идея е против националното единение, защото това означава обединяване на нацията в името на социална справедливост и за равен достъп на всички членове на нацията до плодовете на съвременния научно-технически прогрес.
Лявата идея не се интересува от етническата и религиозната принадлежност на своите симпатизанти, защото смята, че това е личен въпрос на всеки индивид и не е предмет на държавно регулиране. Модерната лява идея се отнася с уважение към вероизповеданието на хората, щом това не пречи на осъзнаването на общността на своите интереси с тези на мнозинството от населението на страната. Десницата винаги е склонна към компрадорски компромиси, за да изнесе част от своето богатство, придобито по престъпен път, а левицата е за развитието на националната икономика и разширяване на връзките си с другите национални икономики, когато това е от взаимен интерес. Лявата платформа не разрушава, а доизгражда сътвореното от предишните поколения, докато десницата винаги и навсякъде започва своето господство с приватизиране на материалните и духовните ценности, които са общо притежание на нацията, за да може по-лесно да узурпира политическата власт. Десницата никога не се отдалечава от реакционни идейни течения и свързаните с тях идеолози, когато това й носи изборна победа и осигурява по-комфортна политическа среда за натрупване на нови богатства и привилегии. Левицата е за идеология на мнозинството, а десницата - на тесен кръг от хора, които нямат цели освен максимално облагодетелстване от властта и имущественото превъзходство. Десницата няма идеали, а интереси, в името на които са допустими всякакви компромиси. Личното благоденствие - това е неизменният бог на десницата. Но левицата има един изключително опасен враг. Това е нейните принципи и ценности да бъдат присвоени от хора, чужди на лявата идеология и нерядко успяват да се легитимират в очите на политически неориентирани кръгове. Основната цел на левите сили днес е защитата на човечеството срещу глобалното зло. Това е формата на класовата борба в условията на глобалната цивилизационна криза.

 

Източник:  вестник ДУМА, 29 април 2015 г.