Търсене в този блог

петък, 3 април 2015 г.

Левият вестник

 

 

 

Изречено от  Стефан Продев

 

Още от първия си брой "Дума" обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината и искат да бъдат добре информирани. Неговите обективни новини събраха доверието на милиони. Много от рубриките му станаха нарицателни. "Дума" изненада мнозина, които я свързваха с миналите си представи за печата. Тя ги опроверга. Нейното слово стигна до нацията. Нейните горещи страници отбиваха атаките на лъжата и предопределиха изборната победа на БСП. Критичният език на "Дума" и етичното й поведение се харесват на всички. Те са част от капитала й. За всичко това трябва да се благодари на творците на "Дума". На журналистите й, които, обиждани, клеветени и гонени по разни поводи, стояха твърдо на своя професионален пост и пишеха безстрашно. Неслучайно читателите ги обичат. Това им е достатъчно, въпреки че заплатите им са малки. Няма по-голяма заплата от човешката признателност. В тези мили хора, които не могат без "Дума", е скрита нашата истинска сила. Който не познава тази сила, не знае нищо.
                           4 април 1991 г.

 

Нашият вестник се бори за своите позиции, но никога не използва в борбата си непочтени подмятания и още по-непочтени козни. Неговото слово е сурово и невинаги приятно, но е до болка ясно. То е горчиво като съдбата на времето и никога не разчита на клеветата или интригата. Това може да го докажат дори и онези, които са се опарили от копривата му. И ние не сме безгрешни, но се стремим да атакуваме не врага, както правят някои, а опонента. Не държим на ругателството, а на спора. В този смисъл "Дума" търси себе си и другите не в калта на словото, а в бурята му - там, където се раждат светкавиците и дъгите на големия обществен спор.
                  2 юни 1992 г.

 

Никой няма право да решава съдбата на "Дума" извън съдбата на хората, които го създават всеки ден. Освен всичко друго, вестникът е и лично творчество, лична позиция и лична драма. Който не е разбрал това, няма шанс да харесва "Дума".
Какво не харесват критиците му? На първо място е недоволството от липсата на подробна партийна информация - какво става във ВС, в общинските съвети, в клубовете. Искат се доклади, изказвания на лидери, протоколи, резолюции. Търсят се организационни разработки и факти, очакват се инструктажи. С една дума, определени среди мечтаят носталгично за рубриката "Партиен живот", която, както се знае, бе една от основните рубрики в стария тоталитарен печат. Излишно е да обяснявам, че повечето от тези недоволства са плод на разминаване между мисленето и времето. Ако "Дума" се списва така, както искат нейните критици, твърде скоро вестникът ще загуби и читателите, и влиянието си. Ще се превърне в едно ретроиздание, в трибуна на скучно организационно идеологическо и псевдополитическо равнище. При днешната конкуренция подобно издание ще се смали до мизерните мащаби на един партиен лист. Кой ще спечели от това е повече от ясно.
"Дума" не е партиен орган в стария тоталитарен смисъл на това понятие, а знак за нов професионален и граждански подход към нещата и явленията. Той е най-нормален информационен всекидневник, чиято главна политическа отлика от другите вестници е ангажиментът му към БСП и социалистическата идея.
"Дума" ще умре, ако се обърне назад. Нейната единствена надежда е бъдещето. Онова бъдеще, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили, от желанието на реакцията да се реваншира класово за сметка на народа. А те са мнозинството от нацията, което иска да се измъкне от социалната кал и да живее достойно. Единственият вестник, който може да приласкае и поведе тези хора, е "Дума". Никой не бива да й пречи да осъществи своята голяма задача.  
                   18 януари 1993 г.

 

Ако социалистическата идея у нас все още влияе върху общественото съзнание, това в немалка степен се дължи на "Дума". С всичките си грешки и слабости нашият вестник е големият, силният, сложният глас на тази идея. Без него БСП не само ще осиротее, но и ще залинее. Онези, които се опитват да го вкарат в своя калъп, не подозират колко вреда му нанасят. Искам да бъда разбран правилно. Това не е бягство от критиката или от отговорността, а точно обратното - чувство за отговорност. Все пак "Дума" не е за ден или за два, или за един или за двама души. Трябва да я пазя, трябва да я пазим. Не заради себе си, а заради делото.
                     17 февруари 1993 г.

 

За разлика от други големи всекидневници в България, "Дума" няма зад гърба си нито спонсори, нито мощна финансова групировка, нито чужда фирма. Единствената й сила са читателите, които я обичат и купуват. Елементарна легенда е, че зад нашия вестник стоят финансовите възможности на БСП. Това е измислица. В този смисъл "Дума" не яде чужд хляб и се издържа единствено от словото, което продава. Ето защо ние спокойно можем да кажем, че сме по-независими от много независими.
                     12 юли 1993 г.

 

Все още има хора, които искат вестникът да не бъде това, което е. Те все още ни се сърдят за онази свобода, с която пишем. За тях идеалният вестник е онзи с уводната статия, с докладите и с рубриката "Организационен живот". За нас този вестник е мъртъв. Времето иска от "Дума" да бъде такъв, какъвто е - трибуна на много имена (независимо от политическия им цвят), на богата и обективна информация, която невинаги е приятна, на критично слово към личностите и проблемите, независимо дали са наши или чужди. Изневери ли на тази своя линия, вестникът неминуемо ще се превърне в партиен или държавен официоз, в резонатор на събитията, а не в техен тълкувател и критик. Затова както вчера, така и днес ние се борим за съдбата си. Не искаме и сигурно няма да се подчиним на мнения, които искат да ни върнат назад - там, където оставихме "Работническо дело". Жребият на "Дума" е да бъде свободният, независимият глас на партията и на лявата идея. Тя не трябва да отразява живота елементарно, с лозунги и революции а трябва да го зарежда с мисъл. Тук е скрит шансът на вестника, който не бива да се проваля. 
"Дума" е щастлива не само със своите репортери и редактори, със своите автори, но и с читателите си. Тя е вестник с публика. И то публика, която го приема като откровение. На хилядите хора, които правят тази публика, искаме да се поклоним. "Ние пак сме тук!" не е обикновена рубрика, а девиз. Винаги и винаги "Дума" ще бъде тук, в корена на живота, при хората и ще живее за тях. За един голям вестник с червена лента през челото това е всичко.

                     4 април 1995 г.

 

Вестникът ни понесе и продължава да понася удари от много страни. Той е трибуната, по която стрелят всички. По тялото му стърчат и наши стрели. Това го превърна във вестник с характер, който не се страхува от истината, дори когато е неудобна. Тази негова особеност дразнеше в миналото, дразни и сега. Горко на онази власт и на онази партия, които не искат да чуят "другото мнение" по един или друг проблем от своя вестник.
"Дума" се роди, за да бъде полезна на социалистическата идея и ще остане такава докрай. Тя извади партията от "мъртвото вълнение" и й даде сили да се възроди. Нейното слово и нейните позиции са неделими от големите й изборни победи. Затова всеки опит да се подцени вестникът или да се смачка вътрешната му независимост ще има тежки последици. Време е вече и партията, и правителството да разберат, че голямата им полза от "Дума" е скрита в нейната обективност и в критичността й. Не в тържествените молебени за здраве или в сладкогласните песнопения, а в нелицеприятното слово. Докато други вестници клеветят и обругават политиката на БСП и на Демократичната левица, "Дума" е и трябва да бъде гласът на реалната истина. Без подобен хъс тя би угаснала и би се превърнала в пепелище на официалната теза. Духът на "Дума" е по-важен от всички и от всичко. Той трябва да живее, ако искаме вестникът да бъде полезен както за нас, социалистите, така и за цялата левица. Затова нека никой не се засяга, когато се опитваме да посочим някоя грешка или някой грешник. Когато отрежем нещо сухо. Такава ни е работата. "Дума" трябва да внушава морал и сигурност. Такава е съдбата, която вестникът си е избрал.
                             8 юни 1995 г. 

 

"Дума" не е обикновена ОПО, за да си позволи послушание и празни приказки. Тя е камбаната на БСП, чийто дълг е да стряска и да води. Отрежем ли езика й, ще я превърнем в чучело или в исторически експонат. Тогава няма да има недоволни или ядосани, но няма да има и събудени. "Дума" не е нито офис, нито мобифон, нито елементарен бизнес. "Дума е идея! Частица от всички.
                17 януари 1996 г.

 

Вестникът не е идеален, не е безгрешен, но е страж на лявата идея. Той допуска грешки и увлечения, но никога не е изменил на делото си. Ето онова, което трябва да се знае от всички и да крепи вярата им в словото му. Пропука ли се тази вяра, ще се пропука и нещо много важно в духа на партията.
                    5 март 1997 г.

 

 

 

Източник: вестник  ДУМА,  4 април 2015 г.