Търсене в този блог

петък, 3 април 2015 г.

Неюбилейно за юбилея - Тодор Коруев

 

 

 

25 години ДУМА

 

Юбилейното настроение на ДУМА е оправдано. Четвърт век не са малко за вестник. Вярно, младенческа възраст, но този мой и ваш любим вестник имаше славни предходници като "Работник", "Работнически вестник" и "Работническо дело", към които "Дума" добави новаторство в предлагане на информацията и дисидентски дух. И ако това не се разбира на "Позитано" 20, то означава, че днешната БСП не се смята за приемница на БРСДП, БРП (к) и БКП, което най-малкото е смущаващо. Щото да се наричаш столетница за фасон е едно, а друго е да си наясно с наследството си и да не оставяш никакви съмнения у своите членове, поддръжници и симпатизанти - в отношението към миналото, което определя и поведението ти днес.
ДУМА оцеля и това се дължи най-вече на читателите й. Да припомням ли, че червеният вестник бе конфискуван, съден, спиран многократно, оставям настрана медийната война срещу него (Дума-Чума), въпреки това е жив. Не питам за покойните му събратя "Демокрация", "Свободен народ", "Подкрепа", "Народно земеделско знаме", "Факс", "Преди и сега", "21 век", "Про и анти", "Права и свободи","Отечествен вестник"...  Къде ги?  Може би защото ДУМА е стожер на истината, вестник на народа. Такъв го искаше Стефан Продев, такъв се опитвахме да го правим...
Стана така, че и аз дълго бях част от ДУМА, дори Велислава Дърева ме короняса като "непоправим думаджия", с което мога само да се гордея. Но сега напук на годишнината, ще припомня неща, които може да не са подходящи за юбилейния възторг, но от които има кой да си извлече поука.
  ...
  Жан Виденов недолюбваше вестника, беше заявил официално: "Дума" не е моят вестник" и превърна тази фраза в парола. На Шефа (така наричахме Продев) не му беше приятно това и се опита да направи нещо да изгладим отношенията си с председателя на партията. Пък и не му се искаше тогава да води война, до която по-късно се стигна, когато излезе писмото на 19-те (един пример как разни идейни перца и крилца се обединиха). Но и не допускаше намеса в политиката на вестника. Има и предисловие - Красимир Николов, началникът на канцеларията на Жан Виденов, повика Стефан Продев и Коста Андреев. Шефа ми рече да ида с него. И предвидливо ме е взел, защото станах свидетел как чиновникът извади няколко вестника на ДУМА и "Земя", изподраскани с флумастер и попита двамата главни: "Какво е това?". Искаше да покаже с какво не е съгласен премиерът Виденов от написаното във вестниците им и да ги сплаши. Но тия стари вълци не са от плашливите, рекоха му: "Такова нещо не си позволяваха и в отдел "Печат" на ЦК на БКП." И тропнаха вратата. Въпреки тази случка и заклинанията на Жан срещу ДУМА, Стефан Продев му предложи да гостува на вестника и да видим кое как може да се оправи в отношенията ни. И Жан обеща да дойде в 12 ч. Чакаме го - Шефа, аз, Петър Бочуков, Пламен Енчев и Бони Немски. Твърдя, че това беше най-добрият ръководен състав на редакцията дотогава, работехме в екип, както сега обичат да казват. Преди това в редколегията имаше по-мастити журналисти като Валери Найденов и Димитър Шумналиев и те оставиха имената си в летописа на вестника, но и двамата измамиха Продев, защото зад гърба му тайно направиха други вестници - единият "24 часа", другият "Факс", и го зарязаха.
И така, ние чакахме Жан, вместо него пристигна Краси Райдовски, огледа къде и как ще посрещнем премиера, а бяхме се подготвили - купихме уиски и куру-емиш, безалкохолно и още някои други мезелъци като за висок гост. То не бе чакане като чакане, в 16 ч., тогава е планьорката, не я направихме при Продев, а на друго място. Към 17 ч. предложих да отворим уискито; "оня" май няма да дойде. В 18 ч. Жан звъни: "Тръгвам." А Стефан Продев му отговари: "Ние досега те чакахме и не те дочакахме, сега ще правим броя." Но крушката си има опашка. Всичко това се случи, след като Стефан Продев направи откритието за "червените бабички и червените мобифони" и разобличи "приятелския кръг" "Орион", който посегна и към ДУМА. "Орион" ни набута Михаил Данов за изпълнителен директор, по-късно имахме и други парашутисти за управители - Табуратката (никой не му помни името) и Илияна Захариева. Правеха се на необходими, а само ни пречеха да правим вестника. 
...
Стефан Продев се връща от заседание на Бюрото на Висшия съвет на БСП. Няма настроение. Обсъждали са финансовото положение на вестника. Пак не са решили нищо. Вярваше само на Кольо Добрев, той търсеше пари за вестника, звънеше и на мен от време на време и ме пращаше при някой наш по-зенгин симпатизант да помогне с някой лев. Кольо ми казваше: "Трябва да пазим бай Стефан, той е капитал на партията. Не е негова работа да търси пари, а наша." А гневът на Продев сега имаше конкретен адрес: "Там се говореше за ДУМА, а Георги Пирински, наметнал палтото си, дреме, аз чакам да каже две дума в наша поддръжка. А бях тръгнал президент да го правя!"
...
Когато Димитър Иванов купи ДУМА, Стефан Продев си отиде вкъщи, и написа тъжното си есе "Смененият вестник" в "Сега": "Бедната ДУМА. купиха я, за да я променят." Сетне се разболя лошо. Отчужди се и от нас, ние пък се "уплашихме за хляба си и станахме играчка в чужди ръце", създателят на "Дума" се чувстваше  предаден.  От "Позитано" бързо забравиха човека, който даде мило и драго да спаси партията. А новият собственик закри ДУМА, след като бе написал книга "Левият вестник" и започна да издава "Република", която умря скоропостижно. Захвана се с вестник "Земя". Стефан Продев си отиде огорчен от тоя свят... Сетиха се за него, след като вече го нямаше, и му дадоха посмъртно наградата "Черноризец Храбър".
...
Петър Манджуков възкреси ДУМА и започна да се разпорежда във вестника като в оръжейница. Разгони свестните - Пламен Енчев, Бони Немски... Вместо професионализъм във вестника господстваше самодейност. Манджуков сменяше главните редактори като носни кърпички, един издържа два дни, а друг - 45. По-дълго ръководи вестника Венци Тунев, но верен на нрава си собственикът и него смени, докара старата кримка Евгений Станчев. Той пък доведе "внучето си" - Александър Перпелиев, който остана в историята на вестника като посмешище. Бяха пропъдени и хора, които бяха лицето на ДУМА години наред. Докато Манджуков продаде вестника, както сега продава ЦСКА.
...
От времето на издателя Николай Малинов има какво да остане - вестникът стана по-интересен, по-смислен, по-аналитичен и пиша това не защото Ивелин Николов (после уволнен, но не заради мен) ме извика като колумнист. Върна се нещичко от духа на Продев. Макар че и сега вестникът не се е преборил с дългите статии. Но и до ден днешен аз, заклетият думаджия, не мога да си обясня защо Юрий Борисов е все изпълняващ длъжността главен редактор. Знае се, и.д. е нормално да си за месец-два, а най-много за шест, а Юрий го държат на тоя пангар с години. Сергей Станишев бил казвал, че е неуправляем. Та се питам, сега, когато вестникът става изцяло партиен, пак ли ще се търсят управляеми журналисти, вместо мислещи със собствените си глави и можещи.

И накрая да напомня мисъл от класиката, която Стефан Продев обожаваше: "Свободата на печата е майка на всички свободи".