Търсене в този блог

вторник, 28 април 2015 г.

НЕсвободата на свободната търговия между ЕС и САЩ – Светла Василева

 

 

 

ТТИП ще гарантира печалбите на транснационалните корпорации и ще отнеме от суверенитета на европейските институции и националните държави

 

Споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТТИП) е обявено за абсолютен приоритет на комисията "Юнкер". Амбицията на еврочиновниците е то да бъде подписано до края на 2015 г. Ако се питате що за договор е това и защо знаете малко или почти нищо за него, не бързайте да обвинявате себе си. Работата е там, че преговорите се водят тайно, далеч от медиите и вниманието на гражданите.
Идеята за премахване на нормативни актове, с които са принудени да се съобразяват транснационалните корпорации от двете страни на Атлантика е стара, още от 1995 г. Оттогава досега тя последователно се прокарва чрез бизнес кръгове от САЩ и ЕС на най-високо ниво, за да се стигне до създаването на работна група през 2011 г., чиято цел е да прецени възможностите за засилване на търговията и инвестициите. Скоро след това Европейската комисия (ЕК) предприема над 100 срещи при закрити врати с отделни компании и бизнес лобисти. Те са държани в тайна, докато еврочиновниците не са принудени да ги разкрият по силата на Закона за свобода на информацията.
На 14 юни 2013 г. Европейският съвет дава мандат на ЕК да проведе преговори по изготвянето на договор за свободна търговия между САЩ и ЕС. Той е с

гриф "ограничена публичност"

и едва на 9 октомври 2014 г. текстът му е публикуван. С това обаче добрите новини относно прозрачността и онова, което готвят на народите от двете страни на Атлантика чиновниците и големите корпорации, свършват. ЕК наложи забрана за публичен достъп до документите за срок от 30 години. Въведените ограничения в САЩ са за 5 години. Най-важната информация, тази за дерегулационните искания на американците към европейските държави, е строго охранявана. Дори за правителствените лица на страните членки на ЕС тя е достъпна само в специални помещения за четене, в които документите не могат да бъдат копирани. На евродепутатите пък е отказан и достъп дори само до области, засягащи техните страни, въпреки че въздействието от споразумението може да застраши качеството на живот на избирателите им.
Цялата тайнственост е заради това, че ТТИП съвсем не е традиционно споразумение целящо да намали митата между ЕС и САЩ. Те и сега са средно около 4-5%. Всъщност идеята е премахване на регулаторните "бариери", ограничаващи потенциалните печалби на трансатлантическите корпорации. Това означава, че ключови

социални стандарти и екологични норми

които са "запазена марка" на Стария континент, в това число права на работниците, безопасност на храните (недопускане на ГМО), ограничения за употреба на опасни химикали, закони за опазване на личните данни и ред други, ще бъдат премахнати или занижени. Споразумението цели и да създаде нови пазари чрез приватизиране на обществените услуги - такива като здравеопазване и образование. Една от най-тревожните му прояви е предоставяне правото на чуждестранните инвеститори да съдят правителствата в създадени специални международни трибунали за причинени от вътрешната им политика загуби на печалба. Този механизъм за уреждане на споровете между инвеститори и държава издига транснационалния капитал до статута на национална държава и атакува основни принципа на демокрацията в ЕС и САЩ.
В началото на тази година немският всекидневник FAZ разкри съдържанието на работен документ от преговорите по ТТИП. От него става ясно, че се предвижда съгласуване на търговското законодателство от двете страни на Атлантика преди то да бъде дискутирано и гласувано от националните парламенти или от институциите на ЕС. Инициаторите на закони ще трябва да предоставят в специален Съвет за регулаторно сътрудничество, анализ на потенциалните ефекти върху търговията и инвестициите, т.е. европейското и националните законодателства ще зависят от американското одобрение още на ниво законотворчество. Ако подобна договореност стане факт, тя ще атакува директно понятието суверенитет, което пък превръща ТТИП от търговско в политическо споразумение.
Разбира се, всичко

това не се казва

на европейските граждани. Споразумението е "опаковано" ефектно по холивудски и се рекламира, "играейки" на струни, на които Европа е особено чувствителна - възможност за растеж на икономика и разкриване на нови работни места. Вече има изследвания за очакваните въздействия върху ЕС от подписването на ТТИП, поръчани от ЕК. В тях посочените ползи са в рамките на статистическата грешка. Такова е проучването на Центъра за изследване на икономическата политика в Лондон. Според него към 2027 г. очакваният ръст на БВП за ЕС е около 0.48%, на работната заплата - между 0.29% и 0.51%, а общо на износа към САЩ с 28%. В края на 2014 г. е публикуван анализ на Джероним Капалдо, изготвен в сътрудничество с Института за глобално развитие и околна среда от Tufts University САЩ. Според това изследване подписването на ТТИП ще доведе до спад на БВП около 0.5%, ще има загуба на 600 000 работни места и намаляване на работната заплата.
Какви ще са потенциалните

последици за нашата страна

от създаването на зона за свободна търговия между САЩ и ЕС? Миналата седмица сдружение "Солидарна България" обяви свое проучване, направено със съдействието на фондация "Фридрих Еберт". Авторите на доклада Ваня Григорова, Иво Христов и Чавдар Найденов са единодушни, че българското общество знае много малко за ТТИП. Своеобразен "принос" за този дефицит на информираност има и парламентът. Депутатите ни отказаха да включат в годишната си програма темата за споразумението, а управляващите в лицето на вицепремиера Меглена Кунева и външния министър Даниел Митов верноподанически побързаха да заявят подкрепата си за него, без да посочат аргументи, на база на които смятат, че то ще има положителен ефект за страната ни. 
Осем години след приемането ни за член на ЕС инвестициите в трайни и ефективни производства са все още само пожелания. България стана дестинация за горещи капиталови потоци, преживявайки изкуствен подем на вътрешния пазар, доходите, заемите и строителството, без осъществени инвестиции в производствен капитал. След банковата криза в Западна Европа настъпи отток на инвестиции, беше внесена рецесия и безработица. Влизането в сила на споразумение като ТТИП може да направи страната още по-зависима от подобни външни фактори, смятат авторите на доклада "Потенциални последици за българското общество и икономика от трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ". Анализът им на външната търговия сочи, че България е нетен вносител, т.е. внася повече стоки, материали и ресурси, отколкото изнася. Износът към САЩ е символичен едва 1.4% за 2013 и 2014 г. и се състои главно от азотни торове, плосковалцувани продукти от желязо, необработен тютюн и машини за обработка на информация. Поради отдалечеността и слаборазвитата икономика експертите не очакват значимо задълбочаване на бизнес взаимоотношенията със САЩ. Заключението им е, че увеличеният достъп не би довел до благоденствие, доколкото досегашната тенденция показва, че отварянето на икономиката на България към най-развитите страни, води до нейното профилиране като източник на  стоки с

ниска добавена стойност и евтин труд

Вносът на стоки от САЩ е между 0.7 и 1.2% спрямо общия ни внос. Ако има печеливш от подписването на ТТИП това ще са големите компании износители.
Макар на пръв поглед преките последици за икономиката ни да не са толкова стресиращи, други ефекти на готвеното споразумение за свободна търговия са твърде притеснителни. България вече е сред страните, съдени в международните частни трибунали по механизма за защита на инвеститорите, който ще стане рутинен с подписването на ТТИП. Австрийската компания ЕВН съди страната ни във Вашингтон заради неизпълнени задължения по инвестиционен договор. Така е представено намалението на цената на тока през 2013 г. от държавния ни регулатор, което е довело до по-ниска възвращаемост на инвестициите на ЕВН. Основание за претенцията е фактът, че преди 10 г. плановете са били за 12-16% възвращаемост. В подобен казус може да се окаже страната и с договорите с американските централи, които също са с гарантирана възвращаемост.
Сключването на трансатлантическото споразумение ще окаже негативно влияние върху нас, както и върху останалите граждани на ЕС в качеството ни на потребители. Падането на регулациите за безопасност на храните, на химикалите ще "залее" пазара с евтини американски стоки със съмнително качество. 70% от храните в САЩ съдържат ГМО. За приложение в козметиката Европа забранява 1200 съставки, докато САЩ едва 17. Продуктите, произведени на Стария континент, ще могат да разчитат на бутиков свръхелитен пазар, чиито клиенти са ценители на качеството, които го търсят и могат да си го позволят.
Авторите на анализа смятат, че предлаганото споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС в този му вид няма да ограничи пороците на глобализацията. Няма да спре изтичането на печалби от ЕС и САЩ към офшорни зони, нито ще ограничи финансилизацията на търговията и в крайна сметка ще доведе до задълбочаване на съществуващите неравенства, вместо да ги намали.