Търсене в този блог

сряда, 14 август 2013 г.

Думи на Георги Кирков - Майстора

 

 

Изречено  преди повече от 100 години

 

Георги Кирков: “Тичате след богаташките партии с “ура”, запенени уста и празни стомаси!”

Гладът е голям и жесток учител!

Той учи и на разум, и на порок!

Но вие сте още в началото на страшното откритие, защото колкото по-нататък, толкова и по-ясно ще ви става над каква бездънна пропаст от лишения и сиромашия сте надвесени и какво безбрежно море от скърби и сълзи ви предстои да преплувате, за да излезете най-сетне на спасителния бряг.

Помислете си, от двайсет години насам вие знаехте само да тичате подир богаташките партии, да им правите калабалък, та по-голям да бъде шенликът.

Тези партии падаха и ставаха, но вие вървяхте подиря им! Тези партии продаваха чергите ви, поясите от кръста ви – и вие все пак вървяхте подиря им!

Тия партии ви трупаха с тежки данъци, праха ви с волски жили по участъците и пръскаха за дунанми, зяфети и разходки вашия кървав пот – и вие все пак тичахте подиря им, тичахте с „ура” и запенени уста, с пълни очи и празни стомаси! 


1899 г.

Георги Кирков: “Дето стъпи либерал, трева не никне”

Дето стъпи либерал, или трева не никне, или остава само белег от копито.

Едничкото нещо, което донейде ме примирява с тия опустошители, това е техният завиден апетит.

Господи, с каква вътрешна радостна тревога се вслушвам аз в тяхното благозвучно мляскане; с какво трепентно любопитство се вгледвам в тяхното картинно свещенодействие, когато, нарязали бюджета на България на тънки филии, машинално ги изпращат в безкрайните предели на стомаха си!

Ще се намери ли подир това сърце да не затупа и устни да не се покрият с лиги пред тая съблазнителна картина!

Може ли, питам аз, един стар либерал, един русофил, един демократ да спи спокойно, като вижда това!

Не, вечна безсъница – ето на какво са обречени тия уволнени в запас консуматори на България!

Повикайте ги обаче под знамената – и вий ще останете зачудени.

Недейте се увлича от думите им, защото на дъното на всяка тяхна дума лежи желанието да са по-близо до бюджета!

Недейте се увлича от песните им, защото в тона на всяка тяхна песен звучи глухото ехо на празния корем.

Животът на България прилича на погребален пир, на който всеки канен и неканен взима най-живо участие; всеки въздиша и оплаква покойника и всеки със сълзи на очи оплесква сложеното на богатата трапеза!

1899 г.