Търсене в този блог

понеделник, 12 август 2013 г.

Първанов вкара БСП в капан, обявявайки я за "стратегически" партньор на ДПС - проф. Искра Баева

 

Интервю на Мая Георгиева

Проф. Баева, като учен с леви убеждения как оценявате протичащите в страната граждански протести, основателни и мотивирани ли са, режисирани ли са?

Да, основателни са или по-скоро бяха, когато започнаха. Толкова основателни, че възмущението обхвана не само традиционните противници на управляващите БСП и ДПС, и огромна част от привържениците и симпатизантите на БСП и на левицата изобщо. Опитът за силово назначаване на фигура като Дилян Пеевски, осигурявала медийния комфорт на правителството на Борисов, беше абсолютно скандален. Най-лошото беше не това, че завърналите се във властта си бяха въобразили, че като в мафиотски филм ще бият противниците си с техните средства, а че зад това назначение пролича нещо, което отдавна всички подозираха, но без доказателства – че страната се управлява не от избраните партии и правителства, а от скрити олигархични структури. На това реагираха хората. И бяха напълно прави, когато казаха: „Стига! Не искаме вече да зависим от арогантността на незаконно обогатилите се от прехода”. Този първоначален протест се родееше със спонтанното недоволство от февруари, но се отличаваше с по-голямата идейност, морал и нематериалност. Но това беше в началото. После протестът попадна в руслото на следизборното недоволство на неуспелите да влязат в парламента партии.

Ще припомня, че протести се появиха веднага след изборите, но те бяха рехави и организирани само от РЗС и НФСБ. В спонтанния протест от 14 юни видя своя шанс българската десница, нокаутирана в изборите от собствената си неспособност да се обедини и да предложи привлекателна алтернатива. И успя да се възползва от него. Нормално беше протестът срещу правителство, съставено с мандата на БСП в коалиция с ДПС, да възроди антикомунистическите и антитурските настроения от началото на прехода. Затова скоро към скандиранията срещу олигархията и мафията се добавиха възродените от 1990-1991 и 1997 г. слогани „Червени боклуци” и „Кой не скача, е червен”. И тогава повечето леви протестиращи се оттеглиха. Не всички, но повечето.

Що се отнася до въпроса дали протестите са режисирани, аз не мога да отговоря, тъй като имам само опосредствано впечатление от развитието им (след първите дни, от които имам преки впечатления). Какво е впечатлението ми на наблюдател? В огромната си част протестите са спонтанни, но зад изблика на искрено възмущение от общите резултати на прехода все по-ясно могат да се видят контурите на политически интереси – на реформаторската десница и новосформирани политически структури. Доколко успяват да ги режисират и направляват е трудно да се каже. Но започва да прозира и протестното задкулисие.

Ще станат ли гражданските протести предпоставка за реформиране на лявото, такива процеси текат вече в дясното политическо пространство?

Едва ли. Първо, не съм сигурна, че дясното се реформира благодарение на протестите. Това, което става в дясното, е поредният опит да се обединят десни формации с цел да влязат в следващия парламент, а след това и в управлението. И това ясно личи от шарения характер на коалицията – в нея има и формация, която подкрепи турския премиер Ердоган, след като той „разчисти” парка „Гези” и площада „Таксим” (официален участник в митинга на „победата” на Ердоган беше Касим Дал).

Но въпросът е за реформирането на лявото. Не вярвам, че това може да стане в подобни условия. Напротив, днес вляво наблюдаваме консолидиране около БСП и то в сегашния й вид. В началото на протестите имаше силни гласове най-после лявото да се отвърже от БСП, да се създаде „нова” или „истинска” левица, но тоталното отричане на лявото, лансирано през всички години на прехода и от дясно, и от ляво, изигра своята роля за промяна на обществените нагласи. Автентични леви нагласи в българското общество има, те обикновено се споделят от млади хора, повлияни от европейските леви идеи и стоящи твърде далеч от миналото и настоящето на БКП/БСП. Но освен че са малко на брой, те съществуват в затворени пространства, контактуват помежду си във фейсбук или в идейни кръжоци. От тях едва ли може да се роди нова лява политическа сила, за което са нужни организационни усилия и доста средства.

Наблюдавате прехода към демокрация от самото начало, как политиците станаха заложници на мафията и корпоративните интереси?

Това като че ли беше неизбежен процес, който с по-голяма или по-малка интензивност се разви във всички бивши социалистически страни. Процесът може да се обясни с наложената отвън схема за бързо преминаване към пазарна икономика, свързано с тоталната приватизация на държавната собственост, което си беше покана за всякакви „умели” хора да се възползват от липсата на правила и да „наловят много риба в мътна вода”. Този процес наподобява криминалното първоначално натрупване на капитал при зараждането на капитализма, но в нашия преход това стана за кратко време и с помощта на големи държавни структури, ликвидирани при промените, на възползвали се от опита, уменията и близостта си със стари и нови политически сили. Това е краткото описание на процеса на раждане на олигархията (нерегламентирано приватизиране на големите държавни активи), но съществува още един процес – създаването на мафията. Нейният генезис е малко по-различен – тази престъпност се ражда отдолу, натрупва средства от откровено криминални дейности (кражби, изнудвания, „застрахователен” бизнес, наркотици, проституция), докато в един момент „босовете” поискват да се намесят в политиката. Макар и по-късно от олигархията, мафията също успява да се намеси в политиката. Не мога да кажа кога точно става това, но се видя при правителството на Бойко Борисов – за това свидетелства съдържанието на записаните със СРС разговори за Мишо Бирата и др. под.

Ние, всички граждани, не само политиците, станахме заложници на мафиотски и корпоративни интереси, преди всичко заради дългогодишните неясни правила за финансиране на политическата дейност. По-късно финансирането беше регламентирано, но едва след като зависимостта на политическите партии (всички, без изключение) от различни ясни и неясни икономически субекти вече е факт. Както казах, това не е само наш феномен, такива връзки съществуват навсякъде по света, но при нас като че ли бяха общоприети. Поне до момента!

Успя ли БСП за последните 17 години да изживее “комплекса Добрев”, смятате ли, че трябва да има предсрочни избори?

Ако под комплекса „Добрев” се разбира доброволният отказ от властта, струва ми се, че да, отдавна. Пример за това дадоха първите двама министър-председатели на БСП – Андрей Луканов и Жан Виденов. И двамата подадоха оставки, макар и след обществено недоволство, а Виденов дори преди обществените протести – на 21 декември 1996 г. Вероятно въпросът е провокиран от упорството на Сергей Станишев да остане начело на БСП въпреки изборните поражения и периодичните гафове. Но не мисля, че упорството на Станишев е мотивирано от „комплекса Добрев”, по-скоро е оправдано с него. Станишев се опитва да се обърне към чувството на унижение на симпатизантите на БСП от принудителното слизане от властта, за да свали от дневния ред въпроса със собствената си оставка. Но, трябва да призная, че продължаващите над 50 дни протести срещу правителството силно улесняват неговата задача.

Ще има ли предсрочни избори – вероятно, но кога тепърва ще се реши.

В БСП се чуват ясни гласове срещу лидера Сергей Станишев, има ли пропаст между електората и лидерите в партията?

Не, по-скоро нараства разстоянието между групите в ръководството на БСП. По-голямата част от гласуващите за БСП си я харесват такава, каквато е. Сравнително малко от тях се дразнят от десните й действия. Дори мисля, че най-острите й критици отляво или никога, или отдавна вече не гласуват за БСП. Гласове срещу Станишев в БСП се чуват отдавна, но засега той умело ги заглушава с помощта на европейския си облик и контакти – вижте как маргинализира толкова силна фигура като бившия председател и бивш президент Георги Първанов. Не трябва да забравяме, че Станишев е най-дългогодишният председател на БСП в историята й – вече над 12 години заема този пост, по-дълго начело е бил само Тодор Живков, но на БКП, което е друго нещо. 

 Депутатът от левицата Кирил Добрев – младши  метафорично обяви, че е време „търговците да излязат от храма”, визирайки групата около Станишев. Как си обяснявате това вкопчване във властта на лидера на БСП в сравнение с Жан Виденов, който сам се оттегли от ръководството и освободи партията от присъствието си?

Всъщност самият Кирил Добрев е ярък пример за „търговец в храма”, така че май крадецът вика „Дръжте крадеца”. Инак съм съгласна с призива на Добрев, но тъй като съм била в ръководството на БСП през втората половина на 90-те години, трябва да призная, че неговият баща имаше голяма „заслуга” за привличането на „търговците” в „храма” на БСП. Не мога да си представя, че е възможно пълното откъсване на която и да било партия от финансовите и икономическите групировки, от които зависят. И май повечето българи мислят като мен, затова се обявиха срещу всички политически партии на прехода. Жан Виденов едва ли може да служи за пример в БСП, защото не бива да забравяме, че той беше принуден да подаде оставка не от обществото, а именно от групировките в БСП, които после превърнаха БСП в това, което е днес.

БСП получи мандат за създаване на правителството, но в тройната коалиция доминиращи позиции има ДПС, опасна ли е тази „любов” между социалистите и хората на Доган, наясно ли са в червените редици каква ще бъде цената на това партньорство?

Първо трябва да кажа, че по никакви признаци не може да се говори за нова „тройна коалиция”. Този термин се създаде при правителството на Станишев и имаше съвсем реални измерения – правителство, създадено в резултат от коалиционно споразумение между три партии – БСП, НДСВ и ДПС. Сегашното правителство също е коалиционно, но на две партии. Защо никой не нарече правителството на Бойко Борисов на „двойната коалиция”, въпреки че то се създаде благодарение на откритата подкрепа на „Атака”? Подкрепа, каквато „Атака” в нито един момент не е давала на днешното правителство. За мен парламентарното поведение на „Атака” се определя от собствените й интереси, а не от желанието да подкрепи правителството на Орешарски. Просто „Атака” едва ли би могла да разчита на такова силно присъствие в Народното събрание при предсрочни избори. Така че определянето на правителството на Пламен Орешарски като „тройна коалиция” е атака срещу него, която не отразява политическата реалност. Искам да съм съвсем ясна – аз не харесвам това правителство от самото начало, но не защото е на „тройна” или друга коалиция, а заради начина, по който беше създадено, и облика на много от министрите му. Инак съм съгласна с твърдението, че не формално, а практически позициите на ДПС в правителството са доминиращи.

Отношението към ДПС е болен проблем за много членове и привърженици на БСП. Много от тях още не са забравили предложението на Ахмед Доган от есента на 1991 г. БСП да бъде забранена като наследник на БКП. Но от момента, в който Георги Първанов обяви ДПС за „стратегически” партньор на БСП, партията е в капан, от който трудно може да излезе. Става дума за това, че тя трудно може да избира свободно политическите си партньори. А това, за съжаление, дава неправомерно голяма възможност на ДПС да налага волята си. Искам обаче да декларирам, че никога не съм била против българските турци, които често са били политически използвани за цели, далеч от техните интереси.

Татяна Дончева разкри, че готви нов политически проект, какви са неговите шансове за реализация в бъдещи избори като алтернатива на БСП?

Според мен, никакви. Досега нито една алтернативна на БСП партия не е успяла да се наложи, още по-малко, когато водачите й са били част от ръководството на БСП. Татяна Дончева е откровен политически анализатор с някакъв обем от неявна информация и това я прави желан събеседник в медиите, но едва ли може да привлече много гласоподаватели.

В дясното вече са в процес на реализация различни политически проекти, свързани с големия бизнес и големите пари. Кои от тях според вас имат шансове да успеят?

Ако всичко остане в рамките на нормалния политически процес, нито един от тези проекти, особено екстравагантните, наричани „дамски клубове”, нямат шансове да се превърнат в траен елемент от българския политически процес. Основните причини за това, поне според мен, не са в качествата на новите десни лидери, а в атомизирания характер на обеднялото и деградирало в много отношения българско общество. Политическото време продължава да бъде подходящо за популистите. 

                                                              *     *     *

 

Източник: Faktor.bg , 12 Агуст 2013