Търсене в този блог

четвъртък, 9 април 2015 г.

ТТИП е икономическото НАТО

 

 

 

 

Планираното споразумение е атака на транснационалните корпорации, убеден е икономическият експерт Джон Хилъри

Книгата на Хилъри "Бедността при капитализма: икономическата криза и борбата за бъдещето" бе публикувана през октомври 2013 г.

 

Джон Хилъри е изпълнителен директор на организацията "Война с лишенията" (War on Want), която се бори срещу бедността в развиващите се страни. През последните 20 години той пише по въпроси, свързани с търговията и инвестициите. През 2013 г. е назначен за хоноруван професор в колежа по политика и международни отношения на Нотингамския университет.
Хилъри бе в София във връзка с кампанията срещу Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции "Стоп ТТИП". Той е сред основните експерти, които участват в движението срещу ТТИП. Той е и автор на брошурата "ТТИП - харта за дерегулации, атака срещу работните места и края на демокрацията". Брошурата може да се изтегли на английски, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, словенски, испански и шведски - http://rosalux-europa.info/publications/books/TTIP_EN/. Вече е издадена и на български в сътрудничество със сдружение "Солидарна България", в превод на Илиан Станчев и редактори Чавдар Найденов и Даниела Пенкова.
Преди ден Джон Хилъри изнесе публична лекция, в която представи основните проблеми на ТТИП и дейностите на европейското движение срещу споразумението.
ТТИП е търговско и инвестиционно споразумение от нов тип, различно от старите подобни споразумения.

Интересът на бизнеса

е в основата на споразумението, твърди Джон Хилъри. По думите му "при започването на преговорите Еврокомисията не отиде при хората, за да ги попита какво искат, а отиде при бизнеса, и то едрия". "Големите форуми за ТТИП са спонсорирани именно от големи компании като Шеврон или Майкрософт например. Големият бизнес стои зад ТТИП", убеден е експертът.
Като основен проблем в планираното споразумение Хилъри определи съдържанието му и достъпа до него. Именно прозрачността на преговорите предизвиква най-голямо недоволство сред европейските граждани. Въпреки всичките опити на Еврокомисията да прояви прозрачност, основното съдържание не е достъпно за гражданите. Преговорните документи имат 30-годишна забрана да бъдат отваряни, т.е. нашите внуци ще могат да разберат за какво реално става въпрос, подчертава Хилъри и допълва, че "приказките за прозрачност са пълна лъжа". Фактът, че преговорните документи са в тъмни стаички, със строги мерки за сигурност, където при влизане евродепутатите оставят мобилните си телефони отвън и нямат право да разказват това, което са прочели, поражда доста съмнения относно прозрачността...
Защо Евросъюзът и САЩ настояват за сключването на това споразумение? Това е един от най-важните въпроси. В началото статистиките представяха ТТИП като изсипващ се рог на изобилието за европейските и американските граждани. Те обаче се оказаха грешни. По думите на Хилъри като пряк резултат от споразумението 1 млн. души - 680 хил. в Европа и 320 хил. в САЩ,

 ще останат без работа

Освен това пред ТТИП има и други сериозни проблеми. Европейският съюз ще се изправи в пряка конкуренция със САЩ, вследствие на което БВП на Европа като цяло ще се понижи. И тези факти започват да се осъзнават. "Ето миналата седмица евродепутатът от социалдемократите Момчил Неков представи изчисления, според които европейското земеделие сериозно ще пострада от споразумението", подчертава експертът. От всичко това следва, че икономическите причини за ТТИП са нулеви. Каква тогава е основната причина, пита Джон Хилъри.
САЩ и Европейският съюз са застрашени от нововъзникващите и бързо развиващи се икономики. Според Хилъри особено за ЕС това представлява голяма опасност, с всичките проблеми, които има, като застаряващото население например, както и с липсата на достатъчно природни ресурси. ТТИП е политическият отговор на Америка и Европа на Русия, споразумението е инструмент за изолиране на Русия, това е един съюз срещу нея, твърди британският експерт. По думите му ТТИП е всъщност икономическото НАТО. "Преди известно време британският външен министър Филип Хамънд бе в България. За какво, мислите, си говори с президента Плевнелиев? За ТТИП и НАТО - тези два съюза са срещу Русия", подчертава Хилъри.
Три са основните стълбове на ТТИП. Първият е дерегулацията. Споразумението не означава само падане на митата, които и без друго не са високи, но и

падане на всякакви стандарти

"Свободна търговия не означава свободна за нас, за хората, а за транснационалните компании, които ще спечелят от дерегулацията", смята Джон Хилъри. Европа има високи стандарти, що се отнася до селското стопанство, а дерегулацията ще доведе до хармонизиране на стандартите. В тази връзка Хилъри подчерта една основна разлика между ЕС и САЩ. В Европа има предпазна мярка, при която една фирма първо трябва да докаже, че предлаганият от нея продукт не е вреден за здравето на хората или околната среда, и след това да бъде пуснат на пазара. Докато в САЩ е точно обратното - стоката се появява на пазара и впоследствие се доказва, че тя има вреден ефект. Много субстанции и технологични методи, които в САЩ са разрешени, в ЕС са забранени. "Например в САЩ в козметиката има забранени 12 субстанции, докато в ЕС са над хиляда. В Америка може да си купите червило, което съдържа олово. 70% от храната в американските супермаркети са с ГМО. Американското телешко месо е с хормони", Хилъри изброява някои от разликите между европейските и американските стандарти и добавя, че САЩ дори отказват етикетирането на продуктите, за да бъде осведомен потребителят какво съдържа продуктът. Свободната търговия означава всичко това да се приеме от страна на ЕС, подчертава Хилъри. И продължава: "Да не демонизираме толкова Щатите. След финансовата криза Вашингтон въведе нови правила за регулация на банките, които обаче в ЕС не се харесват".
Бизнесът от двете страни на Атлантика

срещу хората

или както ясно е посочено в гореспоменатата брошура: ТТИП правилно се възприема не като преговори между двама конкуриращи се партньори, а като атака срещу европейското и американското общество от страна на транснационалните корпорации, целящи да премахнат регулаторните ограничения за тяхната дейност от двете страни на Атлантика. Това е основният проблем в ТТИП.
Другият стълб на ТТИП е приватизацията, продължава Хилъри. ТТИП ще даде на бизнеса достъп до нови пазари. Всичко може да се приватизира - обществените услуги, здравеопазването, образованието, финансовите услуги и т.н. Без аудио-визуалния сектор, тъй като Франция не го дава на Холивуд и той е изваден от преговорите. След това държавата не може да си възстанови приватизираните ресурси.
Третият стълб на споразумението е механизмът за защита на инвеститорите (ISDS), при който инвеститор, чиито очаквания за печалба не са се оправдали, може да съди държавата в международни трибунали. "България вече има примери в това отношение. EVN съди българите, въпреки че тя самата е нарушила задълженията си по договор", подчертава Джон Хилъри. Според данните, които той представи, и холандска компания също съди държавата, при арбитраж на Световната банка отпреди 2 години. Британският експерт представи и други примери за действието на спорния механизъм. След аварията във АЕЦ "Фукушима" германците ясно заявиха, че не искат ядрена енергия и правителството обеща до 2020 г. страната да се откаже от нея. Шведска компания съди Германия заради тези намерения на Берлин. Американска компания съди Австралия за милиарди, защото смята, че заради правилото за еднакво етикетиране на цигарите в бъдеще печалбите й ще се намалеят. "Забележете, става въпрос за пропуснати ползи в бъдеще", подчертава Хилъри. "ISDS всъщност представлява една паралелна правосъдна система, рушаща основите на правото", заключава британският експерт и допълва, че държавите не могат да съдят инвеститорите.
В края на лекцията Хилъри представи развитието на

европейската съпротива

срещу ТТИП. В почти всички европейски страни има движения против споразумението. След като Еврокомисията отказа да регистрира Европейската гражданска инициатива срещу ТТИП, стартира неформална, която събра 1 млн. подписа за 2 месеца. В момента са 1 600 хил., от 11 страни, като от България са 5 хил. Профсъюзи, природозащитни организации, дигитални организации, групи, защитаващи потребителските интереси, всички са против, твърди Хилъри. И продължава: "Необходимо е тази човешка сила да се превърне в политическа. Да повлияем на нашите представители в Европарламента да гласуват против ТТИП през юни. Както и против СЕТА - споразумението с Канада, което съдържа същия механизъм ISDS." А мнозинството в нашето Народно събрание отказа дебати за преговорите, защото били секретни...
"Двама индийски бизнесмени ми казаха: Въпреки всички проблеми, ние виждаме бъдещето на Индия, защото вървим към него. Какво е бъдещето на ЕС?", пита се британският икономически експерт.

 

 

Информацията е на Кристиела Симеонова във вестник ДУМА    

Брошурата на български тук: http://rosalux-europa.info/userfiles/file/TTIP_BG_2015.pdf