Чувствам ДУМА едновременно като свой родител и като свое дете. Израствал съм под нейните грижи и съм се грижил тя да израства. Твърде необичайно чувство. То ме подтиква с благодарност и с грижа да й пожелая няколко неща.
Когато другите се борят за стотинките на всички, ти се бориш за сърцата на малцина. Ако запалиш искра в техните сърца, тя може да запали огньове.
Ако други от страх или от сметки повтарят всеобща лъжа, ти мълви истината такава, каквато я чувстваш. Тази истина може да посее семена на столетни дъбове. Както се е случвало със семената на твои предшественици.
Когато други търсят богати покровители, ти потърси нищите. Те ще те дарят със своята памет, а ако имаш късмет - и със своето потомство.
Когато изпиташ съмнение в своята посока в един объркан, хаотичен и невротичен свят, събери хора, които са те обичали при твоето раждане, и ги попитай. Те ще ти дадат верни отговори, защото мислят със сърцата си.
И накрая, ако стане така, че чужди души с голяма власт те стиснат за гърлото, намери в себе си силите на феникса. И им покажи, че след кладата и пепелта се ражда нов живот.
Честит рожден ден, ДУМА!
Бъди силна. Бъди магнит за съмишленици.
Силно обичай! Не мрази, но и не прощавай, когато се сблъскаш с алчността, безразличието и безродието.
И мечтай!
В мечтите е твоята сила.
