Лекари, фелдшери, аптекари заемат достойно място сред героите на Априлската епопея. Защото е ясно, че щом синовете и дъщерите на един поробен народ, призвани да се борят за живота, изоставят благите мехлеми и се хванат за окървавените дръжки на пищовите, то този народ заслужава своята свобода и величие!
ПАВЕЛ СТАНЕВ БОБЕКОВ е роден в Панагюрище на 26 октомври 1852 г. Учил в Цариград във Военномедицинското училище, откъдето щял да излезе с чин медицински майор. Той обаче прекъсва образованието си и се завръща в родното място, за да подпомага бунта. Още докато следва във Военномедицинското училище, той показва влечение към научноизследователската работа. Написва две статии в сп. "Читалище", посветени на медико-биологични проблеми. Тези статии са сред първите от такъв характер, появили се в българския периодичен печат.
Първата статия е озаглавена "Преливането на кръвта" (правописът по Бобеков). Оригиналът на статията се пази в Градския музей в Панагюрище и е в размер на 6 ръкописни страници. Началото на статията е оригинално: "Според някои списатели, преливанието на кръвта води началото си от Медея, славната вълшебница на Колхида. При сичко това требва да дойдеш на седемнадесетий век, за да намериш едно лекарствено употребление на това церително средство..."
Друга интересна статия на Бобеков, излязла в същото списание, е "Влиянието на женитбата върху телосложението и умствените способности на съпрузите". Бобеков разглежда въпросите на половата хигиена, на хигиената на брака и т.н. За тази цел той използва както собствени наблюдения, така и данни от литературата, като съобщава резултатите от статистическите изследвания на френски, немски и английски лекари.
Освен това в музея в Панагюрище се съхранява и написана от медика революционер "Сказка против пиянството" (11,5 страници от тетрадка). Тези трудове на Бобеков са несъмнено книжовно богатство, което не е получило известност, нито пък е проучено както трябва. Поколенията знаят Бобеков като революционер и вожд на панагюрските въстаници. Но длъжни сме да помним, че
той е почти оформен лекар
След потушаването на Априлското въстание Бобеков избягва в Румъния, а след избухването на Руско-турската освободителна война е привлечен в Главната квартира на руската армия като специалист по българските въпроси. С щаба на генерал Гурко Бобеков преминава Дунав и стига до Стара Загора, където взема участие в боевете. Той обаче заболява тежко и това се оказва фатално за изтощения му организъм. Умира на 29 октомври 1877 г. на 25-годишна възраст. Паметни за поколенията са последните му думи: "Умирам, мамо, спокоен за това, че докрай изпълних дълга си към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които дължах..."
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ЗАФИРОВ е лекар и аптекар в Панагюрище по време на Априлското въстание.
Той не е сред популярните апостоли, чиито имена знаем още от детските си години. Той е само един от многото, жертвали себе си в онези бурни дни. Заради такива като него сме длъжни по-често да поглеждаме в архивите. А там намираме следното свидетелство, издадено от Панагюрско Поборническо Опълченско д-во "Оборище" на 24 октомври 1927 г. В свидетелството пише: "Поборник - Опълченското дружество "Оборище" удостоверява, че покойният Георги Зафиров - лекар и аптекар в град Панагюрище, който се помина през 1910 г. на 3-ий април, беше действително поборник от Априлската средногорска революция през историческата 1876 г. от ІV Панагюрски революционен окръг, с център град Панагюрище, имеюща за цел освобождението на майка България от петвековното турско робство! Като такъв той беше посветен в комитетските тайни много по-отрано с великия апостол революционер Васил Левски. С Дякона се запозна през 1872 г. и му беше съподвижник, а с апостола революционер Георги Бенковски се запозна в първите дни през месец февруари 1876 г. Нему Бенковски и комитетът възложиха да набави превързочни материали и медикаменти в достатъчно количество, нужни за въстанието, и той стори това в едно най-кратко време. Преди провъзгласяване на въстанието той
цереше всички комитетски хора даром
а при прогласяване на въстанието на 20 април той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редове на въстаниците, обикаляше денем и нощем юнаците по позициите и им даваше медицинска помощ; даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти и превързочни материали, изпълняваше си длъжността лекар най-добросъвестно и акуратно. При потушаването на въстанието и при влизането на Афъз Пашовите войски на 30 април в град Панагюрище, нему бидоха разграбени сичките му недвижими имущества и пари на лице от турските войски, а къщата, в която живееше, и аптеката бидоха изгорени тоже от войската, сам той по предателски начин биде заловен от войската, окован във вериги, биде откаран в пловдивските тъмници, където биде съден и осъден на смърт, но поради смъртта на Султан Азис биде помилван на затвор и впоследствие по ходатайство на европейските консули, биде освободен с общата амнистия и пуснат на свобода през месец септември с.год..."
В свободна България Зафиров продължава благородното си аптекарско дело. Позволяват му да открие "аптечно заведение" на улица "Марешка", под название "Средна гора", с условие да се съобразява с всичките закони, издадени досега и що има да се издават занапред по аптеките."
Ние нямаме точни сведения как Георги Зафиров се е съобразявал с "всички закони, правила и постановления". Но признателните потомци трябва да помнят неговите думи, според които своите дела той смята за "изпълнено задължение към Отечеството".
ВАСИЛ СОКОЛСКИ е
един от най-романтичните и привлекателни герои
на Априлската епопея. Древното българско село Жеравна е неговото родно място. Пътят на българските борци за свобода отвежда Соколски в Букурещ. Там той се записва във Висшата румънска военномедицинска школа. През 1873 г. се завръща в Геравна и започва работа по специалността си.
Той е един от тези, които първи чуват метежните слова на "Кървавото писмо" на Каблешков, от тези, които за първи път след 500-годишно потисничество извикват пред очите на смаяните роби и пред целия свят: "На оръжие, братя! България е свободна!" И, разбира се, за това заплатиха с главите си. Очевидците разказват:
"...Когато се закри събранието на Оборище, той (Соколски) не пожела да се върне вече при семейството си в Перущица, защото получи известие, че някои приятели на турското владичество подушили за каква работа е отишъл той към Панагюрище и ако се върне, твърде вероятно било, че ще го сполети някоя опасност... След като се вдигна въстанието на 20 априлий, както е знайно вече, той тръгна с нашата чета, под предводителството на Бенковски, като изпълняваше още и докторска длъжност, за което беше си приготвил всичките потребности, които носеха два коня..."
Изключително впечатление прави държанието на Соколски пред съда, след залавянето му от поробителите. Той не само че защитава честта си на революционер, но и доблестно поема върху себе си всички обвинения, за да спаси бунтовниците от Перущица.
"Ние иначе не можехме да действуваме. Защото и българите са народ, който иска да живее също един свободен живот!" - заключава той в защитната си реч.
Бесилката била приготвена в квартал Мариша, при черквата "Св. Георги", закована за стрехите и зданието на Стойкооглу в Пловдив. Но тя не издържала едрото тяло на героя и се счупила.
Соколски останал жив. По турските закони и традиции трябвало да бъде помилван. Но тираните никога не проявяват милост. Бесилката била скована отново, разбира се, по-здрава. А Соколски през това време чакал спокойно и пушел цигара... Колко велик може да бъде героят пред лицето на смъртта, когато е потребно да мре за България. Когато печели за себе си безсмъртие и прави бесилото безсилно!
