Съвсем скоро е денят на 70-годишнината от победата над фашизма. Победата, която е едно грандиозно щастие за човечеството. В същото време виждаме, че рецидивите на онези причини и настроения, които породиха фашизма, не са си отишли завинаги с разгрома на Третия райх. Виждаме също, че днес една тъмнина се осветлява с друга тъмнина. Поради тази причина имам усещането, че човечеството продължава да бъде обречено на такива стълкновения - може би не толкова грандиозни по мащаб, но като заблуда, като амбиции, като несправедливост те не са преодолени.
Сега върху събитията от миналото се наслагва съвременното противопоставяне срещу Русия. Днешни политики стават причина да се възприема невярно миналото. Винаги е било така. Но не можем да разберем онези, които непрекъснато тръбят за руска агресия. Нима не е достатъчно човек да погледне дори само картата, за да разбере, че е нелепо да се говори за руска агресия. Напротив - самата Русия отново е обект на желязна агресивна хватка, която не може да не предизвика контрарешения и ответно поведение. Много ясно, че сегашните стълкновения не са в гигантските танкови атаки и авиационни сражения, но че имаме една култивирана враждебност към Русия - това е повече от факт за всеки, който не е парализиран от някаква зоологическа ненавист към тази страна.
Неведнъж съм казвал, че човечеството не се учи от уроците на миналото и от грешките си. Специално за нас, българите, това се отнася абсолютно - ние не сме научили нито един урок от нашата история. Германците и японците например се научиха и започнаха да изразяват своите способности в стопански, в културни начинания, а не непременно с броненосци и с артилерия. Това според мен е основното, което ние не сме научили. Доказва го и това войнолюбие, което в момента се демонстрира специално у нас като висша форма на мъдър патриотизъм. То не ни прави много чест, защото отново ни води към затворени пътища.
Ние следваме сляпо в момента политиката на НАТО. Без да съм много патетичен, ще кажа, че аз не виждам причини изобщо за съществуването на НАТО, при положение, че го няма Варшавският договор. Това, от една страна. От друга страна, аз още не мога да посоча едно място на картата, където НАТО да е осъществила някаква благородна акция. Понеже се представяме за богобоязливи християни и говорим за християнски добродетели, нека да напомня, че през 1999 г. на ракетните снаряди, които тогава се изпращаха към съюзната република Югославия, пишеше "Честит Великден!". Няма как да приемем, че това е някаква хуманитарна организация, при положение, че за тази организация обикновено бомбардировките са с по-голям ефект, отколкото посланията за човеколюбие.
Дали на 9 май пак ще се разделим като нация и едни ще празнуват, други ще ругаят? Ако питате мен, Девети май си е празник на Русия, независимо под какво име е воювала и как го интерпретират някои сега. Защото Русия даде най-много жертви във Втората световна война. Тя преживя трагедии като Ленинград и огнения ад на Сталинград. Тя постигна победите над нацистките армии, тя изтръгна Европа изпод кафявия ботуш.
Най-малко пък ние имаме право да се правим на подсърдени, при положение, че отново от всички балкански страни без румънците по времето на фашизма бяхме на страната на злото през повечето време, и не непременно с оръжие. Това непрекъснато днес се забравя или се подминава. Ние вечно ще имаме комплекси около нашето участие във Втората световна война. Въпреки че доста коварно обявихме със закъснение война на Германия, на Парижката мирна конференция през 1947 г. все още ни приемаха и ни осъдиха като агресори. Така че тези събития пораждат смесени съображения. От една страна, е подражателството в рамките на днешните коалиции и съюзници, от друга - комплексът, че България е била възприемана много повече като съюзник в Тристранния пакт, отколкото като участник в антихитлеристката коалиция. Все пак, това, че обявихме война на германците, бе един от аргументите за по-снизходително отношение към България през 1947 г.
Има обаче една шушумишка философия, която се разпространява и до днес - че нямало как иначе да постъпим, понеже Хитлер е много могъщ, щял да прегази България, и затова колко разумно сме постъпили, като сме приели с козунаци синеоките рицари. Ако така са разсъждавали всички по онова време; ако така са разсъждавали гърци, сърби, поляци, да не говорим за руснаци и норвежци, досега още вероятно щяхме да сме в мезозойската ера на нацизма.
