Ще можем да избираме само на кого да плащаме санкции - на Брюксел или на корпорациите. Това е нашият избор и нашата "свобода".
Интервю на Светла Василева за вестник ДУМА с Ваня Григорова – председател на „Солидарна България”
- Миналия месец стана ясно, че българският парламент няма да разглежда Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП). Какво правим оттук нататък?
- Продължаваме да настояваме и да търсим отговори. Част от депутатите, наистина малка част, но все пак вече има такава, проявяват интерес към темата. Георги Божинов дори покани неправителствени организации на дискусия в парламента. На срещата представителите на БСП обещаха, че ще помогнат за събирането на подписи срещу ТТИП. Радваме се на инициативата на г-н Божинов, макар да сме по-скоро скептични, че БСП ще вземе някаква твърда позиция. Декларативно - да, има я. Имат документи, в които заявяват, че са против ТТИП. Но ако искаха да помогнат, досега подписката щеше да е събрана. Може би БСП изчаква да види накъде ще задуха вятъра в ПЕС. А ПЕС, както знаем от подобни случаи, винаги в началото се колебае, но накрая е "за". Все пак продължава набирането на подкрепа онлайн, която сякаш стига предела си.
- Колко подписа са събрани вече?
- Малко под 5000. Няколкостотин граждани се подписаха и на хартиени формуляри, те не са включени в тази бройка, но все още сме далеч от преполовяването на квотата за България.
- С отказа си да обсъждат споразумението какво казват българските депутати на гражданите, че са за ГМО в храните, за снижаване на стандартите за безопасност, за загуба на социални придобивки?
- По-скоро показват незаинтересованост към заплахата от навлизане на ГМО, фракинг и прочие. Това само по отношение на екологичните ефекти, защото има и икономически. Бяха публикувани няколко проучвания за потенциалните икономически въздействия на споразумението, базирани на настоящата ситуация и разработване на няколко алтернативни варианта. Тъй като преговорите все още текат, финален вариант няма. За отбелязване е, че дори според изследванията, които подкрепят твърдо споразумението, безработните в Европа ще се увеличат с няколкостотин хиляди. Изследване, направено по модел на ООН, казва категорично, че безработните ще се увеличат с 600 000 души само в Европа. Отделно ще има увеличение на безработицата и в САЩ. Не бива да се заблуждаваме, че там обикновените хора ще спечелят за сметка на обикновените хора в Европа. Обикновените хора от двете страни на Атлантика ще загубят.
- Външният министър Даниел Митов още с встъпването в длъжност побърза да декларира, че ние ще подкрепим споразумението.
- И той подкрепя, и Меглена Кунева, и президентът. Макар никой да не дава аргументи. За разлика от тях, ние направихме преглед на външнотърговските отношения на България до момента, на потенциала в няколко сектора, и ще оповестим доклада си в края на м.април. Потърсихме и данни за ефектите от други подобни споразумения през последните двадесетина години. Основното споразумение, което е аналогично на ТТИП, е споразумението НАФТА между САЩ, Канада и Мексико. Началните прогнози отново са били за ръст на БВП, повече заетост, ръст на заплатите, с една дума - благоденствие.
- Никой обаче не съобщава детайлите, а се оказва, че в тях е "заровено кучето", като например, че благоденствието ще настъпи след половин век например.
- И след половин век не се очаква намаляване на бедността. В Канада още през първите 2-3 г. са загубени 1,4 млн. работни места. Големите компании във всички държави-страни по споразумението печелят, защото премахват така наречените нетарифни бариери и успяват да завземат по-голям пазарен дял за сметка на малките. За да правят икономии от мащаба, те свиват разходи за труд и ресурси. Така увеличават печалбата си.
- Какво изпускат договорите за свободна търговия?
- На първо място игнорират отдавна наболели проблеми на международната търговия и инвестициите. Липсват мерки за ограничаване укриването на данъци чрез фирми пощенски кутии в офшорни зони. Очевидно е - неплащането на данъци дава нечестно конкурентно предимство пред по-малките и икономически добросъвестни субекти. Вторият огромен проблем е трудовият, хуманитарен и екологичен дъмпинг, който се подхранва чрез изнасяне на производства и услуги в страни с по-слаби социални системи и защити. И не на последно място, все по-трудно се овладяват трансграничните потоци на пари и ценни книжа, въпреки че именно те бяха в основата на световната финансова криза от 2008 г. Нещо повече. В сега готвеното Трансатлантическо споразумение европейската финансова индустрия лобира за демонтиране на част от регулациите, които САЩ въведе с цел да не се повтори финансовият балон, който се спука преди години и премина като мексиканска вълна през всички държави. С две думи, този тип договори може и да са за свободна търговия, но не са договори за честна търговия.
- Тук опонентите ви биха казали - в България икономика няма, какво всъщност ни пречи ТТИП?
- Икономиката дори не се доближава до тези в развитите държави. Отбелязваме го и в нашия доклад. Дори представител на Асоциацията на месопреработвателите каза, че доколкото изобщо са запознати със замисъла на ТТИП, производителите от този сектор нямат причина да се притесняват от това споразумение. То няма да им се отрази, тъй като и сега внасяме почти цялото количество месо, което потребяваме. Но ще нанесе тежък удар върху българския потребител. Когато премахнем стандартите за безопасност на храните, когато не успяваме да защитим и остатъчните обществени услуги, последствията ще бъдат усетени от всички български граждани. Не само от българските фирми. Огромната част от които са малки. Не очакваме, че корпорациите ще нахлуят масирано у нас, те по-скоро нямат интерес към българския пазар, тъй като е твърде малък, а потребителите тук не са платежоспособни. Но когато се допусне добив на шистов газ, негативните последици ще са за всички нас. Като част от европейския пазар няма как да се предпазим и от ГМО продукти. Основната част от произвежданите в САЩ храни са такива. Производителите дори настояват да няма етикети, които да обозначават въпросните ГМО-продукти, т.е. отнема се и правото на свободен избор на потребителите. В Европа към момента е забранена продажбата на говеждо месо с хормони, в САЩ не е, това е причината САЩ и Канада да съдят Европейския съюз цели 20 години.
- Възможността държавите да бъдат съдени от транснационалните корпорации в особени трибунали е не по-малка заплаха за народите.
- Джон Хилъри представи преди дни в София книгата си "Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции - харта за дерегулации, атака срещу работните места и краят на демокрацията". Тя може да бъде свалена безплатно от сайта на "Солидарна България" solidbul.eu. Г-н Хилъри каза, че в момента в подобни трибунали освен EVN ни съди и базирана в Швейцария компания. А ние като български граждани нямаме никаква информация. Намирам, че примерът с делото на братята Микула е особено илюстративен за правния хаос, в който ни отпращат тези наднационални съдилища. Въпросните господа са румънски производители, които години наред получават държавни субсидии. Когато Румъния започва процес на присъединяване към ЕС, субсидиите секват, тъй като държавната помощ е против правилата на съюза. Компанията на братя Микула съди държавата в САЩ и я осъжда. Румъния отказва да плати, ЕК й забранява да плати, след което държавно румънско имущество, намиращо се извън границата на страната, е запорирано и ще бъде иззето в полза на братята Микула. С други думи, ЕК, която забранява да се изпълни решение на такъв съд, създава нови предпоставки държавите членки да бъдат съдени дори за мерки, налагани от комисията. Ще можем да избираме само на кого да плащаме санкции - на Брюксел или на корпорациите. Дотам се простира нашият избор и гарантираната ни от договора за свободна търговия "свобода".
- Какво споделихте на конференцията за ТТИП, която се проведе преди дни в София?
- На организираната от "Нови леви перспективи" среща на активисти срещу ТТИП от различни европейски държави те споделиха как протича кампанията в техните държави. Подобно на България, в повечето има силна съпротива от страна на парламентарно представените партии и на правителствата. Те дори не желаят да коментират темата. Не могат да покажат и документи, тъй като европейските бюрократи смятат да пазят документите в тайна цели 30 години. САЩ са забранили достъпа до документите за 5 г. Все пак в някои държави са правени анализи за очакваните ефекти. Като Словения например. Тяхното Министерство на икономиката е поръчало на университета в Любляна изследване на потенциалните резултати. То показва, че икономическите загуби за страната ще бъдат значителни. Въпреки това сред представителите на словенското правителството все още се намират поддръжници на ТТИП.
- Унгарският парламент обаче се обяви против.
- Да, там споразумението е било обсъждано. Трябва да се подчертае дебело, че не само управляващите, но и унгарската опозиция е против.
- 18 април е обявен за общоевропейски ден на протест срещу ТТИП. Какво предстои?
- Най-вероятно ще се съберем някъде на открито и ще говорим по темата, тъй като се засилват неаргументираните твърдения на оформящия се про-ТТИП блок в България. Ще се опитаме да внесем яснота и да разкажем какво знаем.
