Бедността и демокрацията взаимно се изключват, казва членът на Die Linke ("Левицата")
Интервю на Светла Василева за вестник ДУМА
"В Германия има следната поговорка - една умна дума и вече си комунист"
- Г-н Хикш, Берлинската стена падна, но на нейно място се появиха нови. Кои са те?
- Според моите убеждения в момента има поне три стени. Първата е външната граница на ЕС, там, където в наши дни умират най-много хора, които се опитват като бежанци да преминат границите на Европа през България, Италия и откъдето чуваме за множество жертви. Тази стена е много по-убийствена, отколкото навремето беше Берлинската стена, защото в нейните подстъпи загиналите са повече. Втората стена, която аз виждам, е тази между икономически силните държави Германия, Холандия, Великобритания и по-слабите подобни на България, Италия, Гърция. Третата стена е вътре в Германия и е между бившите западна и източна част. Все още жителите в източната част на Германия печелят с 20% по-малко за същата работа, която вършат работниците в западната част. Като изключим големите центрове като Лайпциг, Дрезден, Ерфурт, масово се налага хората да напуснат родните си места, защото нямат работа. Източната част се деиндустриализира. Цели райони в бившата ГДР са обезлюдени. Множество са селата, в които вече няма магазини, училища, детски градини. Задачата на левите е да разрушат тези стени.
- Кои според вас са големите предизвикателства пред нашия свят?
- Може би първата ни задача е да успеем да осигурим целостта на обществото. Неолибералният капитализъм допринесе за това обществото да се разпада на съставните си части. Ако погледнем България, тук нещо подобно е маргинализирането на ромите и турската етническа група. В Германия това може да се сравни с отношението към исляма. И може би тук основната ни задача като леви е да намерим начин да обединим тези групи, да се стремим да премахнем границите между тях, защото когато отделни групи се сегрегират, рано или късно обществото се разпада. Капитализмът води и до това, че се унищожават социалните структури и всеки се бори сам за оцеляването си и му е безразлично за другия. Няма я социалната справедливост, няма го отношението на хората един към друг. Това е една от основните задачи на левите - да солидаризират обществото, да не го оставят да се атомизира и да се разпада, а да се бори в обединени структури.
- Не ви ли се струва, че сме закъснели?
- Един немски философ беше казал следното: ако знам, че утре светът ще се разпадне, то още днес бих засадил едно дърво. Промени могат да се извършват винаги. Лявата политика живее от това да извършва промени. Разбира се, в бъдеще няма да е лесно. Негативните процеси ще са част от обществото дълго време, но ние трябва да се стремим към положителната промяна, да създадем визия и да приобщим и запалим хората за социалните идеи. Пример за това имаме вече - Боливия, Венецуела, Гърция. Вижда се, че хората започват да се противопоставят, когато ги притиснат до стената.
- Попитах ви, защото в България например за 25 г. така и не се състоя нито една общонационална стачка. Ние сме най-бедни, но тук няма хора на улицата, които да кажат "искаме работа".
- Ако вземем България за пример, тя в своето развитие имаше две фази. След разпадането на Съветския блок България беше една от държавите да не кажа единствената, която имаше силна лява партия, която по един или друг начин се опита да се пребори с неолибералния капитализъм. Може би точно в този период в България имаше немалко протести. Хората излизаха на улицата, защото смятаха, че в лицето на БСП имат шанс за промени. Тогава с България се случи това, което виждаме днес като пример с Гърция. Всички се нахвърлиха върху страната ви и казаха: Не, вие трябва да приватизирате, да стимулирате частния сектор. Според мен тогава БСП се поддаде, промени своя курс и си мисля дали точно тогава не загуби и последващите избори. БСП някак хармонизира курса си с този на западната социалдемокрация, прие приватизацията, пречупи борбата. Същевременно обаче лявото пространство не успя да се обедини. Тук говоря за малките леви структури, които съществуваха паралелно с БСП. Те не успяха да се обособят в едно цяло и да дадат някакъв отпор. Смятам, че за България е изключително важно да има силна левица, което в средносрочен план ще е от полза дори за БСП. БСП ще успее да се насочи към политика на реформи и да излезе от клопката на неолиберализма само ако има до себе си силна лява структура, която успява да обедини недоволството.
- В доклада си пред конференцията на "Българската левица" вие споменахте, че левите партии са слаби. Защо?
- От една страна, защото в момента ние не можем да предложим реална властова перспектива. В Гърция СИРИЗА имаше успех, защото даде тази перспектива, т.е. консервативните партии, неолибералните партии до такава степен се бяха разрушили и разпаднали, че по никакъв начин хората не се идентифицираха с тях, те не можеха да приемат, че тези структури са в състояние да дадат нова политика. Това де факто го даде СИРИЗА. В Италия примерно това не се получава, защото тази перспектива още не кристализира, т.е. не е така видима. Ние, левите, трябва да седнем да издискутираме и да получим яснота какво е наистина реформаторска политика и кое ще може да помогне на хората. За мен това означава да кажеш "не" на приватизацията на обществените услуги. В Германия в момента започна такава дискусия точно за обществените услуги, в която става въпрос приватизирани структури в транспорта, водоснабдяването и т.н. да бъдат върнати в ръцете на държавата. Едно от нещата, за които трябва да настояваме, е богатите да започнат да плащат данъци, а също и да се противопоставим на корупцията и на разпродажбата на държавно имущество. Смятам, че ние трябва да възстановим социалната държава. За мен е абсолютно безобразие възрастни хора, пенсионери да ровят по кофите за боклук, бедните да стават все по-бедни и да не знаят как ще преживеят утрешния ден. Именно тези неща са съставна част на лявата политика.
- В българската Конституция е записано, че България е социална държава, но точно тази нейна част е несъстояла се, суспендирана.
- Марксисткият философ Волфганг Абендрот беше казал, че законите са налятата в параграфите политика. Когато ние, левите, сме на власт, бихме могли да направим тези промени в конституцията така, че тя да функционира в полза на лявата политика. В момента обаче други са на власт и те структурират законодателството по начина, по който на тях им е изгодно.
- Когато споменахте, че в Германия се води дебат за връщане на публични услуги обратно в държавата, си помислих, че и тук има такива гласове, с една особеност, че веднага това бива етикирано като "комунизъм", искащите подобен акт са наричани "червени боклуци", което на практика парализира дебата по същество.
- В Германия има следната поговорка - една умна дума и вече си комунист. Като цяло опитът да се дискредитират левите идеи от десните сили е стара история, още откакто съществува лявото. Обвиненията към нас, отправяни от едно време, не се различават съществено от тези, отправяни днес. Но като леви ние трябва да сме наясно, че социализмът по начина, по който беше изграден, се провали. Това, което се опитват да правят някои в България - да се представи всичко, което се е случвало преди 1989 г. като много положително или много добро - няма да даде добър резултат, защото хората са наясно, че и преди 1989 г. нещата не функционираха по начина, по който трябваше. Според мен ние, като леви, трябва да се позанимаваме с това къде са били проблемите преди 1989 г., какво не е било правено, а също така да извадим и правилната част, онова което е било добро - здравеопазването, образованието, осигуряването на детски градини. При всички случаи трябва да влезем в тази дискусия за дефиниране на историята, т.е. в никакъв случай не бива да допускаме определени реакционни кръгове да твърдят например, че в България не е имало фашизъм. Ние трябва да покажем какъв тъмен период е онзи, при който фашистка България си е сътрудничила с фашистка Германия и каква съпротива е имало в държавата. Сърцето ми бие ускорено всеки път, когато пътувам из България и виждам паметниците на съпротивата, които са оставени да се рушат. Аз лично смятам, че БСП би трябвало да се ангажира тези паметници да бъдат ремонтирани и съхранени като национална памет.
- Смятате ли, че при толкова много бедни, а също и работещи бедни, може да има демокрация?
- Ако мога да го кажа иначе - бедността и демокрацията взаимно се изключват. Хора, които са бедни, по никакъв начин не биха могли да участват пълноценно в демократичния процес. Те са заети да оцеляват, да преживеят днешния ден, утрешния ден, те нямат време да вършат обществено полезна работа. Ние, от Марксисткия форум в Германия, казваме, че хората трябва да са социално осигурени, за да могат по един или друг начин да претендират за правата си. Ако във всеки един момент мога просто ей така да бъда уволнен, тогава много ще си помисля дали да взема участие в стачка. Ние, в Германия, смятаме, че социалните и гражданските права вървят ръка за ръка, защото, без да ти бъде гарантиран начинът на живот, не можеш по никакъв начин да мислиш за реализиране на гражданските си права.
- Краят на историята не се случи, както пророкуваше Фукуяма. Какво предстои за Европа, за САЩ, за Русия?
- Ние навлизаме във фаза, в която доминацията на САЩ върви към своя залез. Може би и на това се дължи агресивната политика, която водят в момента. Те се опитват да забавят срока на този разпад. По всякакъв начин.
- Тук има виц, че САЩ ще се борят с Русия до последния жив европеец.
- 100%. Аз смятам, че в следващите 20-30 години ще имаме няколко властови центъра. Разбира се, САЩ ще са единият от тях, а също и ЕС, Китай. Ще има подобни обединения и в Южна Америка. Русия ще е част от такава структура, нещо което САЩ сега се опитват да предотвратят. Целта на левите ще бъде да не се случи ситуацията, описана от Оруел - изграждането на три големи властови центъра, които воюват един с друг. Затова ние левите казваме, че стабилност и сигурност за Европа и въобще за света ще съществува единствено и само, ако се работи в диалог и партньорство с Русия. Онези, които твърдят, че това е русофилщина, де факто не правят нищо друго, освен да спомагат за налагане на политиката на САЩ. Другата тема, която ще ни вълнува в бъдеще, са климатичните промени, замърсяването. Последното, което искам да кажа, е, че трябва да предотвратим победоносния ход на международните корпорации и подписването на Споразумението за Трансатлантическо партньорство и търговия (ТТИП).
- Но нашите правителства - и германското, и българското, подкрепят споразумението.
- Да, така е. Но ние вече сме събрали над 1.6 млн. подписа, предстоят още дни на протести. Виждам, че в Европа има милиони, които са готови да излязат на улицата. Смятам, че точно тук е силата на нас левите да покажем на хората, че може да се прави различна политика и че с нашата подкрепа нещата могат да се случат.
Уве Хикш е на 50 години. 20 години е бил член на германската социалдемократическа партия, която напуска през 1999 г. в знак на протест срещу подкрепата й за военните действия в Сърбия. Същата година става член на Die Linke ("Левицата"). В момента е част от фракцията на левите в Бундестага и говорител на Марксисткия форум на Die Linke.
