Търсене в този блог

петък, 28 юли 2017 г.

Първото българо-съветското дружество в Кюстендил

 

 

 

Първото учредено Българо-съветско дружество в Кюстендил е основано на 11 август 1940 година от 42 прогресивни граждани. Това става в бирария „Бохемия”.   За председател е избран лекарят,  доктор Петко Стефанов Бананов, бивш завеждащ вътрешно отделение  в Кюстендилската болница (1927 – 1930 г.)  и нейн управител (1931 – 1934 г.)  Местното дружество се явява клон на централното дружество основано в страната. За подпредседател е избран офицерът от запаса подполковник С.  Хлебаров, за секретар – бившият учител и адвокат  В. Хлебаров,  за касиер – библиотекар  Крум Антонов, учител . За членове на ръководството са избрани още: доктор Стойне Ливадийски, доктор Владимир Дамянов и Ст. Тасков – тютюнев работник. Избран е и контролен съвет. Сред учредителите са  още адвокатът Стефан Антонов, учителят Георги Ангелов и други.  18 от членовете на дружеството са комунисти (БРП), няколко са земеделци (БЗНС „Ал.Стамболийски”), а останалите безпартийни. Членове стават хора от всички прослойки – учители, лекари, адвокати, работници, чиновници, дребни търговци, шивачи, обущари, бръснари, занаятчии, земеделски стопани, пенсионери.  Дружеството си поставя за задача да организира  чествания на руски и съветски поети и композитори, вечеринки, посветени на наши националреволюционни дейци и писатели, да информира за развитието на съветската наука и култура. Целта е чрез многообразна дейност да откъсне младежта  и населението  от влия­нието на фашистките организации – бранници и легионери. Ръководството на читалище „Братство” Кюстендил се обръща към новоучреденото дружество с молба за съдействие по осигуряване на подходяща съветска литература. Дружеството основава свой клуб с библиотека и читалня на днешния площад „Първи май”, установява контакти с Всесъюзната организация за културни връзки  в Москва, урежда витрини и изложби с репродукции на картини на съветски художници, прожекции на съветски филми, организира безплатен курс по руски език.  Постепенно броят на членовете нараства на 200 души.

От пролетта на 1940 г. Околийският комитет на Българската работническа партия  в Кюстендил активизира своята дейност. Участието на партията в изборите прави нейните лозунги популярни сред всички слоеве на населе­нието. Активизира се и ремсовата организация. Въз­становяват се старите и се създават нови ремсови групи в града и околията.  Основна политическа задача става борбата про­тив въвличането на страната във Втората световна война.

По това време в страната се подема Соболевата акция – своеобразно всенародно движение за приемане на предложения  от страна  Съветския съюз пакт за приятелство и взаимопомощ. Предложението е направено на 26 ноември 1940 г. чрез А. Соболев, генерален секретар на Министерството на външните работи на Съветския съюз. Българското фашистко правителство го отхвърля и се опитва да го скрие от народа. Но главно под ръководството на Българската работническа партия по места се разгръща широка кампания за приемане на предложения пакт. Комунистите и ремсистите от Кюстендилско се включват активно в тази инициатива. В село  Жиленци и района са събрани над 900 подписа. Впечатляващи са и резултатите в с. Скриняно, където акцията е ръководена от Стоян Лудев. Много подписи, телеграми и писма са изпратени от Горановци, Полетинци и други села. Активна дейност се разгръща и сред учениците в Мъжката гимназия, в Столарското училище, в Девическата гимназия. Писмата са изпращани  до царя, правителството и редакциите на буржоаз­ните вестници за сключване договор за ненападение и взаим­на помощ със СССР.  Ремсистите се включват ентусиазирано в разпръскването на позиви за приемане на съветското предложение. Чрез доктор Г. Василев със събиране на подписи са ангажирани и членове на БЗНС. Фашистката власт започва да преследва всички, които разпространяват  позиви и събират подписи. Но акцията се превръща в своеобразен плебисцит за българо – съветска дружба, против прогерманската политика на българското фашистко правителство, за защита на жизнените интереси на трудещите се.

Обществено-политическите условия в периода на Втората световна война не благоприятстват популяризирането на славянската идея и дружественият живот. След като на 1 март 1941 г. фашисткото правителство на Богдан Филов подписва във Виена протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт , германски войски навлизат безпрепятствено в страната. В Дупница и Кюстендил са настанени части на 12-а немска армия.

В тези условия, поради гоненията, преследванията и грубия  полицейски терор по решение на управителния съвет от 27 април 1941 г. българо-съветското дружество в Кюстендил е разпуснато, а скоро тази дейност въобще е забранена.  На 22 юни 1941 г. – в деня на нашествието на Нацистка Германия в СССР, БРП изпраща призив до народа да не сътрудничи на правителството и на немските войски. На 24 юни партията обявява курс на въоръжена борба.

Дейността на българо-съветското дружество в Кюстендил е възстановена през май 1946 година.

 

 


 

Факсимиле на  писмо от 25 юли 1940 г., с което се иска разрешение за свикване събрание на Българо-съветско дружество в Кюстендил. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

Полицейско разпореждане от 2 септември 1940 г. за вземане на отчет образуваните дружества в страната и членовете на техните ръководства. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

Полицейски рапорт за дейци на Българо-съветското дружество. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

Страница от устройствен правилник на Българо-съветското дружество. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

Последна страница от учредителен документ на Българо-съветското дружество. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

Протокол от  създаване на дружеството в Кюстендил. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

Факсимиле от списък на учредители на Българо-съветското дружество в Кюстендил. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

Факсимиле от списък на учредители на  дружеството. Намерено в полицейските архиви след  1945 г.

 

 

Членска карта на Костадин Лучански от 1949 г.