Търсене в този блог

понеделник, 24 юли 2017 г.

Циганският въпрос - Любомир Шопов

 


 

Днес модерна е думата „интеграция”, но реално такава бе постигната в периода 1944-1989 година


Ще започна с това,че „циганско малцинство“ в България няма. В нашата страна живеят няколко етнически групи цигани.“Ромите“  са потомци на пришълци от Северна Индия (Раджастан),които през Византия (XI-XII век) се разделят на север-към днешните Грузия и Армения, на юг-към Египет, Сирия, Палестина и Северна Африка.Третата посока е Мала Азия, Балканите и Европа.

Кардарашите са известни като „сръбски“ или „унгарски“ цигани. По традиция са православни. В България идват между Първата и Втората световна война от Беломорска Тракия,Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Спазват старите цигански норми и правила на поведение. Занимават се с котларство и бакърджийство-занаяти, практически унищожени след „промените“ у нас. Чергаруват.

Йерлиите смятат себе си за хора с „висок морал и модерен манталитет“. Живеят уседнало. Делят се на „български цигани“- християни и протестанти, и „турски цигани“-мюсюлмани. “Турските“ цигани са най-многобройната част от циганите в България. Спазват мюсюлманските, но зачитат и българските големи празници. Говорят цигански (романес), примесен с турски думи и обратното-турски-с елементи на цигански. Повечето отричат циганския си произход и имат турско самосъзнание.

Лударите (рудари) се самоопределят като „власи“ или „влашки цигани“. Говорят диалект на румънски език. Според поминъка се делят на „мечкари“ и „копанари“. Бриджит Бардо „приключи“ с панаирджийските мечки.

“Копанарите“ все още дялат лъжици и други изделия от дърво, но са на изживяване.

Демирджиите живеят в Старозагорско, Чирпанско и в някои пловдивски села. Не говорят цигански, а български и са християни.

Действителният брой на циганите в България е неясен. Немалко от тях се обявяват за етнически българи или турци. При преброяването от 2001 г. циганите са 370 908 или 4.68 % от населението. Преброяването през 2011 г. показва 320 761. Американски източници твърдят за около 450 000 към 1990 г. Други — за 700 000 до 1 000 000 души.

Преди 1990 г. Турция спира изпълнение на Спогодба за изселване под претекст, че заедно с „български турци“ заминават и цигани. В днешни дни „ромите“ са на почит и уважение в „битките“ за власт. Те са избирателен потенциал за ДПС и ДОСТ. Техният глас има значение и за други партии. „Алфа Рисърч” съобщава, че на изборите за Народно събрание през 2014 г. циганите дават от цялата избирателна маса на партиите, както следва – за ГЕРБ – 8%, за БСП – 17%, за ДПС – 44%, за АБВ – 3% и т.н.

В днешния политически речник на мода излезе думата „интеграция“. След 9 септември 1944 г. това беше курс на БКП с цел включване на циганите в икономическия, политическия и културния живот, за приобщаване към обществото. Издаваше се вестник „Нов живот“ на български език. Постановление на Министерския съвет от 1958 г. регламентира усядането на циганите чергари. Те се установяват на постоянно местоживеене. Осигурява им се работа с прилично възнаграждение в ТКЗС, в промишлени предприятия и в градински центрове. Правят се опити за „разселване“ сред българи, но циганите се стремят към компактен живот в „свои“ квартали.

Трудът и образованието са главните фактори, които дават резултат за промяна на „циганския“ начин на живот. Към 1946 г. над 80 % от циганското население е неграмотно. Държавата открива детски градини и училища в техните квартали. Постановление на Министерския съвет нарежда „целокупно“ приемане на циганчета в училищна възраст в българските училища. От 1958 г. българският език става задължителен в циганските и турските училища. Въвежда се практика за облекчено приемане на цигани в професионални училища и техникуми, във висши учебни заведения. В началото на 60-те години на м.в. се предприемат действия за по-трайно откъсване на децата от семейството и кварталната среда и поставянето им в по-добри условия в интернати. Откриват се основни училища със засилено трудово обучение, които по-късно прерастват в средни. Те са оборудвани с работилници за обработване на дърво, стругарски и шлосерски отдели. Впоследствие са трансформирани в професионално-технически училища. Усилията дават резултат. Нивото на неграмотните цигани пада до 11 %, но по-късно отново расте. Родителите смятат, че децата им трябва да учат от 8–9 годишна възраст до навлизането им в пубертета, когато вече са годни за сключване на брак. Трудно преодолима е ценностната система на циганите, която държи на преден план свободата, рода и семейството, децата, веселието, задоволяването с най-насъщното, липсата на амбиция за власт над другите.

Циганите се приобщават към обществените норми на живот и в Строителните войски, където младежите получават ежегодно строителна квалификация.

Секретариатът на ЦК на БКП с решение от 1978 г. активира дейността на държавните учреждения, насочена към издигане на равнището на циганското население в България. Цели се засилване на приобщаването във всички области.На преден план е образованието. Използват се „разселването“ сред българи, както и възможностите на „смесените“ бракове. Изпълнението на приетите програми върви трудно. Опасността от турчеене на циганите води до продължаване на промяната на турско-арабските им имена с български чрез смяна на старите паспорти,при раждане и при изпращане в казармата. След 1989 г. резултатите, постигнати с много труд бързо и безотговорно са заличени.

Президентът (1990–1997 г.) Желю Желев премахва задължителната адресна регистрация. Министър-председателят Андрей Луканов „организира“ изготвяне на „програмата Ран-Ът“ за преход към пазарна икономика. Депутатите одобряват с бурни ръкопляскания документа, който впоследствие ликвидира по-лошо от война постигнатото за 45 години от социалистическата власт. Днес 60% от населението живее на прага на бедността. Движението за права и свободи ислямизира и турцизира българските цигани.

Филип Димитров съсипва ТКЗС и селското стопанство, Иван Костов-промишлеността. Днес 60 % от населението живее на прага на бедността. Вместо реална политика за приобщаване, след 1989 г. десетки ромски фондации и структури съвместно с български партньори източват огромни финансови средства от ЕС и дарения от отделни държави. Властите правят опити за „излизане“от положението, но „циганската спасителна лодка“ потъва заедно с „българския кораб-майка“. Демографската катастрофа е факт. Прогресията за раждаемост показва, че към 2050 г. циганското население в България може да бъде около 3 млн. души, турското-около 1.2 млн., а българското-под 1 млн.

Политическият модел на фасадна демокрация от брюкселски тип вече 27 години обслужва политико-икономическата прослойка, наричаща себе си „елит”.

През 1989 г. с брутен вътрешен продукт от около 25 млрд. щатски долара бяхме 9 милиона. С безплатно образование, здравеопазване, 150 000-на армия с 300 бойни самолета, 3 700 танка, с наука, култура и спорт, уважавани по целия свят. С вътрешен ред, спокойствие и защита на живота и имота на гражданите.

Днес брутният вътрешен продукт на България е около 50 милиарда долара. Всичко е скъпоплатено. Имаме едва няколко самолета и 15 000 войника. Могат ли председателят на Народното събрание, министър-председателят и президентът да обяснят на българите, на циганите и на турците какво правят те за тях и къде отиват милиардите, поверени в техни ръце? Защото сме най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз.

Днес 41 % от българите, циганите и турците до 16 години са неграмотни, а останалите — депрофесионализирани. Не усещат ли нашите управляващи, че с действията или бездействията си участват в погребалния ритуал на собствената си Родина?

 

От сайта lyubomirshopov.bg  (със съкращения)

 

*Авторът е дипломат. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Бил е ръководител на делегацията ни на преговорите по разоръжаване между НАТО и Варшавския договор. От 1985 до 1988 г. е началник на отдел „Балкански страни“ в МВнР. Автор е на  книгите „Отдел „Трети“ (2012 г.), „Геноцид“ (2014 г.) и „Турският въпрос и държавната сигурност“ (2016 г.) Член е на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Национална асоциация „Сигурност“ .