Търсене в този блог

четвъртък, 28 април 2016 г.

ПЪРВИ МАЙ – ВЕЛИК ДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ – доц. д-р Димитър Генчев

 

 


Празникът е дълбоко вкоренен в 125 – годишната история на българския социализъм.
Първият подтик идва от Париж през 1889 г. когато на първия конгрес на социалистическия интернационал се взема решението първи май да се обяви и чества като международен пролетарски ден на труда. Сред гостите на конгреса е Никола Габровски - един от първоапостолите и първосъздателите на нашата партия. Веднага след това – през 1990 г. „чучулигите” от работническото дружество „Братство” за първи път правят опит за масово честване на празника, а една година след създаването на партията Никола Габровски – главният редактор на вестник „ Работник” отбелязва със подчертана гордост, че на 1 май 1892 г. манифестациите в София, Габрово, Търново, Пловдив и Казанлък, където другарите, заедно с работниците, които са членове на местните ни дружинки, се събраха да демонстрират както в западна Европа.” От тази дата поколения социалисти,синдикалисти и работници си предават щафетата на празника като червеното знаме на труда.

Днес за 125 –ти път сме се събрали на поредното първомайско шествие за да си припомним Кирковото

„Повдигнете си челата,
о, герои на труда,
вий творци сте на благата,
да живей, живей труда!”

И Продевото „ ГОРЕ ГЛАВИТЕ ДРУГАРИ” !

Да се закичим с червените лентички и пролетни цветя! Да си спомни откъде идем, да поменем направеното и да решим накъде да вървим!

Защото ние помним: че промишлената продукция на България от 1939 до 1989 г. беше нараснала 104 пъти; селското стопанство – 263 %; реалните доходи на населението - с 600 %; обществените фондове за потребление са 787 %; брутният вътрешен продукт – 26 %; националният доход – 16 %. Безработица нямаше, неграмотни нямаше. Имахме безплатно, общодостъпно здравеопазване и образование. Основните производствени фондове през 1990 г. се оценяваха на 134 млрд. долара и че 98% от тях бяха създадени от трудовите хора в Народна република България. И ако в това, което казвам има носталгия това е, защото днес 43 % от населението на РБ живее в тежки материални условия, 48 са в риск от социално изключване, 30 % от заетите българи са бедни.
Носталгия, примесена с гняв и повик за борба. Защото Светът от 2015 година е отрицание на надеждите и мечтите на човечеството след края на студената война. Днешният капиталистически свят се раздира от системни вътрешни противоречия. За първи път от 1945 година насам политици си позволяват да дрънкат ядрено оръжие. Тази криза не е просто поредната циклична криза на системата, а свидетелство за гибелно изостряне на нейните противоречия. Това вече е не само противоречие между труда и капитала, а до голяма степен и конфликт между финансовия, в това число и спекулативен капитал, от една страна, и индустриалния и производителния капитал, от друга. Днес най-видните теоретици на общественото развитие от  Стиглиц през Жижек до Чомски напомнят за гениалните догадки на Маркс и неговите предвиждания за самоизяждането на капитализма. Аз ще приведа едно друго още по разгърнато проникновение в бъдещето на капитализма, разбира се само в едно изречение: „Някакви си три-пет най-големи банки на всяка от най-напредналите капиталистически нации осъществиха „личната уния" на промишления и банковия капитал, съсредоточиха в ръцете си разпореждането с милиарди и милиарди, съставляващи по-голямата част от капиталите и паричните доходи на света. Финансовата олигархия, която налага гъста мрежа от отношения на зависимост на всички без изключение икономически и политически учреждения на съвременното буржоазно общество – ето най-релефната проява на този монопол.”  Няма да спомена кой е авторът. Но ще посоча книгата му -„Империализмът като най-висок стадий на капитализма“

След няколко дни ще се съберем на поредния конгрес на БСП. Той трябва да реши три въпроса:
Първият – опасността от авторитарно израждане на демократичната държавна политическа система.
Вторият – необходимостта от изработване на дългосрочна социално- икономическа програма за намаляване и ликвидиране на бедността. Икономическата криза продължава, но социалният упадък не може да продължи. Необходими са политика и правителство, които могат да намерят път за по-добър живот на хората.
Третият – създаването на национална дългосрочна програма за спиране на топенето на българския народ и нормализиране на демографския процес у нас. България не може повече да остане в сегашното положение. България може да изчезне.
Това е същността на „левия курс”. Останалото е от „лукавого” - дъвка за претенденти с безмислена претенция за лявост.

Преди повече от 120 години бащите на социалистическата партия Димитър Благоев и Никола Габровски се обърнаха с манифест към българския народ - цитирам :
„…Всички партии говорят от името на народа, но само социалистическата партия работи за този народ.”
Това трябва на България днес – ДА ГО ДОКАЖЕМ КАТО ГО НАПРАВИМ !

Още веднъж - ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАЙ !