Търсене в този блог

четвъртък, 14 април 2016 г.

Един век по-късно – Тодор Канев

 

 

 

Кой е казал, че днес няма борба на класи?

 

 Бяхме седнали с приятели в едно кафене и обсъждахме материал, в който един заможен човек хвърлял камък в блатото според него, както и намеренията на други заможни хора да оглавят левицата. Докато си говорихме, на съседната маса седна един добре облечен господин. След няколко минути той видимо започна да нервничи и като че искаше да се включи в нашия разговор. Докато най-накрая изригна и каза: "Какво имате против милионерите, и аз съм такъв." Трябваше да му обясним, че нямаме нищо против богатите хора, които създават принаден продукт, социално и материално се грижат за работниците, плащат данъците и вкарват иновативни технологии, това  дори е прекрасно. Но винаги има и едно "но", което до голяма степен се отнася за голямата част от днешните ни новобогаташи. Това "но" е свързано с експлоатацията на трудещите се, с неплащането на заплати, осигуровки от страна на работодателите, с работа по 12 и повече часа при нормиран 8-часов работен ден, с работа на минимална заплата с цел осигуряване на максимално печалба за собственика. След като се изяснихме, на човека му олекна и той дори започна да се съгласява с нас.
Възможно ли е онзи, който е приватизирал държавна собственост и е крал за сметка на държавата, днес да се изправя пред нас и да иска да ръководи обществено-политически проект, същата тази партия, която по своята същност е представител на трудещите се в обществото. Има днешни приватизатори, които като че забравят от коя обществено-политическа класа са и ни убеждават, че сега вече нямало разделение по класов признак. Днешното разделение обаче е по-голямо в сравнение с преди век. Неравенството в днешни времена е в отношение 1 към 99 процента в полза на богатите, а тези от единия процент ни убеждават нас - 99%, че няма класово разделение.
През 1900 г. Димитър Благоев пише статията "Pro domo sua", в нея пише именно за тези обществено-политически и класови отношения: "Борбата на класите неизбежно е борба политическа, борба за политическа власт. Тази борба на класите, които я олицетворяват, винаги се води не от целите класи, а от политически групи, от политически партии. Класите в тази борба се явяват неизбежно във вид на политически партии."
Такава е общата теоретична основа, от която изхожда социалната демокрация. От нея логически следва, че борбата не на всички класи е прогресивна и борбата не на всички политически партии е прогресивна. Класата, която се бори, за да задържи старата икономическа организация и да пречи на развитието на новите обществени производствени форми, е реакционна класа. Напротив, класата, която се бори за възтържествуването на новите обществени отношения, е революционна. Оттук следва, че и политическите партии биват реакционни, когато се борят, за да запазят интересите на реакционните класи, и обратно - те са прогресивни или революционни, когато се явяват представители на новите производствени форми. Най-важното е на коя класа стремежите, ламтежите, интересите представлява дадена политическа партия - дали тя се явява защитник на старите обществени отношения или на новите, на реакционните класи или на революционните.
Работническата социалдемократическа партия у нас стои на тази именно теоретическа основа и изхожда от принципите, които произтичат от нея. Щом е така, то очевидно е, че те са задължителни за всеки един неин член, или по-вярно - че всеки съзнателен неин член не може да не се придържа към тях и в своята дейност да не изхожда от тях. Обаче между членовете на РСДП има за съжаление и такива, които уж признават и теоретическата й основа, и принципите, произтичащи от нея, а всъщност на практика се отдалечават от тях.
Някои крадци на държавна собственост - приватизатори, мутри на прехода и богаташи, като че се стараят да превземат партията на трудещите се. Оказва се, че една обществена политическа класа иска да превземе ръководството на друга обществено-политическа класа и след това да продължи по удобен на нея път. Богатите не желаят да се променя моделът на управление, тъй като това би им донесло загуби и негативи. Поради тази причина по всякакъв начин те ще се опитват да не позволят на една прогресивна партия да наложи своя прогресивен модел на управление. 
Улисани в борбата за ръководството, тези кандидати забравят, че партията е представител на трудовите хора и ако тя бъде ръководена от заможни представители, подкрепящите този политически проект ще оттеглят своята подкрепа и по-скоро не биха гласували за никого, докато не се появи някой ляв антисистемен проект. През изминалите години виждаме редица примери за това как не трябва да се управлява левицата по места. Не закъсняха и резултатите. В Пловдив на последните избори левицата отбеляза катастрофален резултат. На практика за кметството се бориха основно два десни популистки политически проекта. Подобна ситуация ни е позната от Полша, където левицата почти изчезна. Днес левицата е пред важен вътрешен избор. Някои кандидати зад прикрита реторика ще защитават латинската  сентенция Pro domо sua - за себе си, в свой интерес, в защита на личните дела. Така, подложени на натиск и обещания, левите хора ще трябва да потърсят истинската сентенция, която се  заключава в защита на интересите на обществото и трудещите се.

 

Източник: вестник  ДУМА,  14 април 2016 г.